Особености на българския европеизъм
България навлезе в 19-тата година на участието си в Европейския съюз. Това време наподобява задоволително, с цел да можем да откроим някои национални черти на българския европеизъм.
На първо място той е номинален. Това ще рече, че сме в Европейски Съюз най-вече тялом. Духом половината от нас са някъде другаде.
Евробарометър го демонстрира количествено - 53 % от българите се усещат европейци, съпоставено със приблизително 73 % за всички жители на Европейски Съюз. Петдесет и четири % считат, че България печели от участието си в Европейски Съюз, а 49 на 100 утвърждават приемането на еврото.
Става дума за фиктивен, институционален европеизъм - ние присъстваме във всички структури на Европейски Съюз, имаме хора и роля в тях, само че това надалеч не постоянно значи, че Европа по същия метод участва в дневния ни ред, в обществения спор, в мисленето и държанието ни, в проектите ни за бъдещето. Не я претърпяваме като наш план, тя доста рядко прави съществени заглавия. Немислимо наподобява да изкара хиляди хора на площада.
Когато, назад на съвсем целия Европейски Съюз, Росен Желязков вкара страната в частното Организация на обединените нации на Доналд Тръмп, протестиращите на жълтите павета бяха няколко десетки. Когато ставаше дума за кабинета и защитата на Делян Пеевски, т.е. за бита на прословутия политик, те бяха десетки хиляди.
Оттук стигаме да втората характерност на българският европеизъм. Той е прост, потребителски, тоест - както и доста други неща у нас - битов. Свързваме Европа на първо място с изгодите от нея - дотации, пътешестване и определяне без граници, извършване на покупки с една и съща “твърда ” валута, едни цени на роуминга, опция за децата да учат и да се дипломират в европейски университети.
Номиналните проевропейските политици у нас акцентират основно, да не кажа извънредно, тези (наистина доста важни) европейски придобивки, когато би трябвало да оправдаят политическия си курс.
Далече по-рядко и в по-тесен (обикновено градски либерален) кръг се приказва за нещата, които стоят най-високо в европейски контракт - човешкото достолепие, свободата, демокрацията, мира, върховенството на закона, човешките права, солидарността, цивилизационната принадлежност. Общото сред тях е, че са все неща, които нито се ядат, нито се пият и нямат етикет с цена. В нация, известна с мъдростта си, че “никой не е по-голям от хляба ”, за медии и за водачи е доста мъчно да обяснят безапелационно за какво комфортният бит зависи от тези привидно нереални неща.
Накратко, ние сме в Европейски Съюз, тъй като никой различен на света няма да ни даде безплатно толкоз парѝ. Ако обаче инцидентно се появи по-щедър донор, сме подготвени на часа да зарежем Европа.
Ако извършите изпитание да изслушате някое от последните обстойни подкаст изявленията на Бойко Борисов, които по времетраене и тематичен обсег съперничат на многочасовите речи на Фидел Кастро, ще забележите неговата философия за смисъла от европейското ни участие - жизнения стандарт. Това за следващ път демонстрира Борисов като гениално просто и просто гениално отражение на манталитета на стабилно през годините болшинство от българи. Той схваща с безпощадна изясненост каква “Европа ” може да му завоюва гласове тук и в този момент.
На последващо място българският европеизъм е недодялан, маргинален. България още не се е разделила с душeвността на далечния и безпаричен родственик. Правителствата ни се държат в Европа, като заврени зетьове - едвам понасят тъщата, само че не смеят да се лишат нито от парцела, нито от живота, които тя ми обезпечава.
Европейската политика в всеобщото схващане, в политическото говорене и в институционалната процедура е “външна ” политика, макар че става дума за нашия съюз, от който след Шенген и еврото на практика нищо не ни дели с изключение на границите в главите ни мнозина. В тях Европа продължава да бъде “значимият Друг ” - противоположното на национални архетип Бай Ганьо. Тя е богатата, ние сме бедните, тя е цивилизованата, ние сме дивите, тя е работливата, ние- мързеливите, тя е чистата, ние - мръсните, тя е царство на законността, ние- на беззаконието, тя е подредената, ние - безредните и така нататък И злорадстваме при всеки образец, в който Европа тук или там е замязяла на нас.
Въпреки рухването на всички бариери, мнозина сънародници не престават да гледат на Европа като на чужбина, т.е. като на място, в което можеш да избягаш от България. Или където можеш да отидеш на гурбет, което, строго видяно, значи работа в чужбина - макар единния пазар, макар единната валута, макар годното за всички законодателство.
Най-сетне, българският европеизъм, на равнище политическа класа, е клиентелен. Ние сме в Европа не тъй като надълбоко в себе си усещаме мястото си там, не тъй като имаме хрумвания за нея и желаеме да ги изпълним, не тъй като желаеме да я построяваме, а тъй като там сме намерили едни “наши хора ”, с чието утвърждение и снизхождение не пропущаме да се похвалим обществено. Да се снимаме с тях, да ни покажат дружно по малкия екран. Европейските ни настойници ни вършат мощни вкъщи.
Каква Европа желаеме? Каквато ще да е, стига да дава парѝ. Ние сме в Европейски Съюз, с цел да “бозаем ”, както искрено се изрази наскоро по бТВ Соломон Пасѝ. Ако обаче се появи и друго виме, не отхвърляме, даже да е единствено евентуално - като Съвета за мир на Тръмп.
Когато български водач ви каже, че се усеща “най-подготвен ” от всичките си съперници за срещите във върха в Брюксел, това значи: Имам връзките, познавам верните хора, правил съм им услуги и те ми дължат. Добре съм и с Урсула, и с Виктор и никой с изключение на мене не го може това. Следователно, което е добре за мене, е добре и за България.
За дипломатическо умеене това евентуално към момента може да минава измежду мнозина до Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина. Отвъд него обаче то е политическа подигравка. И това, че към момента не ни се присмиват в очите, а единствено зад тила ни, никак не е успокоително - в днешното време разделно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На първо място той е номинален. Това ще рече, че сме в Европейски Съюз най-вече тялом. Духом половината от нас са някъде другаде.
Евробарометър го демонстрира количествено - 53 % от българите се усещат европейци, съпоставено със приблизително 73 % за всички жители на Европейски Съюз. Петдесет и четири % считат, че България печели от участието си в Европейски Съюз, а 49 на 100 утвърждават приемането на еврото.
Става дума за фиктивен, институционален европеизъм - ние присъстваме във всички структури на Европейски Съюз, имаме хора и роля в тях, само че това надалеч не постоянно значи, че Европа по същия метод участва в дневния ни ред, в обществения спор, в мисленето и държанието ни, в проектите ни за бъдещето. Не я претърпяваме като наш план, тя доста рядко прави съществени заглавия. Немислимо наподобява да изкара хиляди хора на площада.
Когато, назад на съвсем целия Европейски Съюз, Росен Желязков вкара страната в частното Организация на обединените нации на Доналд Тръмп, протестиращите на жълтите павета бяха няколко десетки. Когато ставаше дума за кабинета и защитата на Делян Пеевски, т.е. за бита на прословутия политик, те бяха десетки хиляди.
Оттук стигаме да втората характерност на българският европеизъм. Той е прост, потребителски, тоест - както и доста други неща у нас - битов. Свързваме Европа на първо място с изгодите от нея - дотации, пътешестване и определяне без граници, извършване на покупки с една и съща “твърда ” валута, едни цени на роуминга, опция за децата да учат и да се дипломират в европейски университети.
Номиналните проевропейските политици у нас акцентират основно, да не кажа извънредно, тези (наистина доста важни) европейски придобивки, когато би трябвало да оправдаят политическия си курс.
Далече по-рядко и в по-тесен (обикновено градски либерален) кръг се приказва за нещата, които стоят най-високо в европейски контракт - човешкото достолепие, свободата, демокрацията, мира, върховенството на закона, човешките права, солидарността, цивилизационната принадлежност. Общото сред тях е, че са все неща, които нито се ядат, нито се пият и нямат етикет с цена. В нация, известна с мъдростта си, че “никой не е по-голям от хляба ”, за медии и за водачи е доста мъчно да обяснят безапелационно за какво комфортният бит зависи от тези привидно нереални неща.
Накратко, ние сме в Европейски Съюз, тъй като никой различен на света няма да ни даде безплатно толкоз парѝ. Ако обаче инцидентно се появи по-щедър донор, сме подготвени на часа да зарежем Европа.
Ако извършите изпитание да изслушате някое от последните обстойни подкаст изявленията на Бойко Борисов, които по времетраене и тематичен обсег съперничат на многочасовите речи на Фидел Кастро, ще забележите неговата философия за смисъла от европейското ни участие - жизнения стандарт. Това за следващ път демонстрира Борисов като гениално просто и просто гениално отражение на манталитета на стабилно през годините болшинство от българи. Той схваща с безпощадна изясненост каква “Европа ” може да му завоюва гласове тук и в този момент.
На последващо място българският европеизъм е недодялан, маргинален. България още не се е разделила с душeвността на далечния и безпаричен родственик. Правителствата ни се държат в Европа, като заврени зетьове - едвам понасят тъщата, само че не смеят да се лишат нито от парцела, нито от живота, които тя ми обезпечава.
Европейската политика в всеобщото схващане, в политическото говорене и в институционалната процедура е “външна ” политика, макар че става дума за нашия съюз, от който след Шенген и еврото на практика нищо не ни дели с изключение на границите в главите ни мнозина. В тях Европа продължава да бъде “значимият Друг ” - противоположното на национални архетип Бай Ганьо. Тя е богатата, ние сме бедните, тя е цивилизованата, ние сме дивите, тя е работливата, ние- мързеливите, тя е чистата, ние - мръсните, тя е царство на законността, ние- на беззаконието, тя е подредената, ние - безредните и така нататък И злорадстваме при всеки образец, в който Европа тук или там е замязяла на нас.
Въпреки рухването на всички бариери, мнозина сънародници не престават да гледат на Европа като на чужбина, т.е. като на място, в което можеш да избягаш от България. Или където можеш да отидеш на гурбет, което, строго видяно, значи работа в чужбина - макар единния пазар, макар единната валута, макар годното за всички законодателство.
Най-сетне, българският европеизъм, на равнище политическа класа, е клиентелен. Ние сме в Европа не тъй като надълбоко в себе си усещаме мястото си там, не тъй като имаме хрумвания за нея и желаеме да ги изпълним, не тъй като желаеме да я построяваме, а тъй като там сме намерили едни “наши хора ”, с чието утвърждение и снизхождение не пропущаме да се похвалим обществено. Да се снимаме с тях, да ни покажат дружно по малкия екран. Европейските ни настойници ни вършат мощни вкъщи.
Каква Европа желаеме? Каквато ще да е, стига да дава парѝ. Ние сме в Европейски Съюз, с цел да “бозаем ”, както искрено се изрази наскоро по бТВ Соломон Пасѝ. Ако обаче се появи и друго виме, не отхвърляме, даже да е единствено евентуално - като Съвета за мир на Тръмп.
Когато български водач ви каже, че се усеща “най-подготвен ” от всичките си съперници за срещите във върха в Брюксел, това значи: Имам връзките, познавам верните хора, правил съм им услуги и те ми дължат. Добре съм и с Урсула, и с Виктор и никой с изключение на мене не го може това. Следователно, което е добре за мене, е добре и за България.
За дипломатическо умеене това евентуално към момента може да минава измежду мнозина до Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина. Отвъд него обаче то е политическа подигравка. И това, че към момента не ни се присмиват в очите, а единствено зад тила ни, никак не е успокоително - в днешното време разделно.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ