Спорът за държавната намеса в заплатите: за кое е прав Асен Василев и за кое не
" От пазара би трябвало да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да заплащат по този начин, че да няма работещи небогати. Защото не могат да основат организация и не могат да употребяват уменията на служащите.
Тук служащият не може да изкара 710 лева, в Гърция умерено изкарват по 1000 евро. "
Тази фраза на финансовия министър Асен Василев, която съгласно представители на синдикатите е била изречена в четвъртък по време на закрито съвещание на Тристранка, поляризира мненията - провокира овации от синдикатите и мощна рецензия от работодателските организации. Последните даже разпространиха остра позиция в отворено писмо, с което упорстват за опрощение от финансовия министър.
Прикачен файл
Впоследствие Василев не посочи дали е споделил тъкмо това, само че на въпрос на Mediapoool по време на брифинг за публицисти съобщи: " Моето мнение по този въпрос е, че е отговорност на работодателите да основат добра организация на труда, тъй че да няма работещи небогати ".
Реклама
В тезата му, въпреки и провокативно изказана, има огромна доза истина. Това, което икономистите назовават систематизирано продуктивност на труда, в действителност не е толкоз функционалност от уменията на всеки обособен служащ, колкото от организацията на процесите в самите компании... По-добра продуктивност и успеваемост се реализира доста по-лесно да вземем за пример посредством рационализация и цифровизация на централно равнище, в сравнение с посредством образования на самостоятелно равнище и това важи още повече за нискоквалифицирания труд. А в същото време защитната теза на работодателите, че те са в дребните обитаеми места надали не от филантропски подбуди, е много противоречива. Реално те не оборват питането на Василев за какво в чужбина същите необразовани чиновници получават по-високи заплати, а по-скоро минават в персонални нападки с реплики като: " Да, в чужбина такива хора получават повече, само че за такава работа и резултати, такова е и заплащането. В чужбина и министрите получават повече. "
Разговорът по тематиката приходи действително идва поради проекта на Василев с Бюджет 2022 да усили минималната заплата от 650 лева на 710 лева и на оптималния застрахователен предел от 3000 лева на 3400 лева
Като във всеки спор, има причини " за " и " срещу " дали страната би трябвало да се намесва в посока мощно административно покачване на приходи и осигуровки. Ето някои от тях:
Защо не?
Минималното възнаграждение не е обвързано с никакви други индикатори, дефинира се административно и по политически съображения от страната и за някои действия и райони евентуално мощно изпреварва растежа на междинното заплащане. Това важи да вземем за пример за заетите в нископроизводителни браншове или в действия, които не изискват учебен ценз. В районен проект разликите също са фрапантни - в случай че минималната заплата стане 710 лева от април, тя ще е едвам 34% от междинното заплащане в столицата, където към септември то доближава 2073 лева Но в останалата част на страната това съответствие е към или над 50% като да вземем за пример в област Благоевград доближава 70%.
Реклама
В година с растящи цени на първични материали и електричество, бизнесът регира или със стесняване на оперативната облага (ако може да си го позволи), или с повишение на цените на крайните клиенти. В тази обстановка страната постанова и по-високи разноски за труд (обикновено в случай че вдигнеш заплатата на най-нискоквалифицираните си чиновници, би трябвало да компенсираш и останалите), които също би трябвало да се компенсират по някакъв метод. И тук решенията са няколко: по-високи цени на продукцията с риск компанията да стане по-неконкурентна, стесняване на облагата, в случай че има такава, или редуциране на хора. Промяната и на ниския, и на високия предел може да изхвърли от бизнеса някои компании, което да докара до растеж в безработицата. Например, заплащането в ИТ-сектора е над междинното за страната, само че част от фирмите тук работят на ишлеме - т.е. търси се съответствие сред качество и цена на човекочас на световно равнище. Непремереното повдигане на приходи в допълнение инфлира цените и това може да повреди макропоказатели и да попречи на България за скрошно приемане на еврото () Вдигането на оптималните осигуровки без това да носи действителен принос за бъдещата пенсия обезсърчава хората да се обезпечават на действителните си приходи. Например до момента в който таванът на оптималната пенсия се усилва с към 4% тази година, междинната пораства с 12%, а минималната - с 23%. Още повече, че поради бързия ритъм на нарастване на минималната пенсия (370 лева от Коледа без добавката от 60 лева.), тя се доближава от ден на ден до междинната, която е 574 лева към януари по данни на Национален осигурителен институт. Намесата на страната и повдигането през последните години на заплащането в обществените сфери докара до аномалията междинните заплати в държавния бранш да са над тези в частния. Към септември междинната брутна заплата в обществения бранш е със 137 лева над тази в частния и доближава 1646 лева по данни на Национален статистически институт.
Защо да?
В България към момента има огромен дял сива стопанска система и повдигането на минималната заплата и осигуровки в някои браншове и компании в действителност води до изсветляване на приходите. България към момента е най-бедната държава-членка на Европейски Съюз и разумно посоката е догонване на равнищата на заплатите в останалите европейски страни. Един от методите е с леко подбутване от страната, само че то би трябвало да не е нападателно, да е комуникирано ясно и да е с явен небосвод, с цел да може бизнесът да направи своите планове. Това в действителност беше и главната причина ИТ-компаниите да реагират остро на концепцията за повишаване на оптималния застрахователен предел от началото на годината - неналичието на предвидимост. При недостиг на чиновници заплатите порастват, движени от пазарни фактори, а страната в тези случаи може да следва пазара с растежа в минималната заплата. И да, задачата на страната е да притегля вложители с артикули и услуги с висока добавена стойност, оттова и положително възнаграждение към чиновници. Но това става с добра среда за правене на бизнес, а не с административно " изваждане " на някои работодатели.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Данъци и осигуряване
Тук служащият не може да изкара 710 лева, в Гърция умерено изкарват по 1000 евро. "
Тази фраза на финансовия министър Асен Василев, която съгласно представители на синдикатите е била изречена в четвъртък по време на закрито съвещание на Тристранка, поляризира мненията - провокира овации от синдикатите и мощна рецензия от работодателските организации. Последните даже разпространиха остра позиция в отворено писмо, с което упорстват за опрощение от финансовия министър.
Прикачен файл
Впоследствие Василев не посочи дали е споделил тъкмо това, само че на въпрос на Mediapoool по време на брифинг за публицисти съобщи: " Моето мнение по този въпрос е, че е отговорност на работодателите да основат добра организация на труда, тъй че да няма работещи небогати ".
Реклама
В тезата му, въпреки и провокативно изказана, има огромна доза истина. Това, което икономистите назовават систематизирано продуктивност на труда, в действителност не е толкоз функционалност от уменията на всеки обособен служащ, колкото от организацията на процесите в самите компании... По-добра продуктивност и успеваемост се реализира доста по-лесно да вземем за пример посредством рационализация и цифровизация на централно равнище, в сравнение с посредством образования на самостоятелно равнище и това важи още повече за нискоквалифицирания труд. А в същото време защитната теза на работодателите, че те са в дребните обитаеми места надали не от филантропски подбуди, е много противоречива. Реално те не оборват питането на Василев за какво в чужбина същите необразовани чиновници получават по-високи заплати, а по-скоро минават в персонални нападки с реплики като: " Да, в чужбина такива хора получават повече, само че за такава работа и резултати, такова е и заплащането. В чужбина и министрите получават повече. "
Разговорът по тематиката приходи действително идва поради проекта на Василев с Бюджет 2022 да усили минималната заплата от 650 лева на 710 лева и на оптималния застрахователен предел от 3000 лева на 3400 лева
Като във всеки спор, има причини " за " и " срещу " дали страната би трябвало да се намесва в посока мощно административно покачване на приходи и осигуровки. Ето някои от тях:
Защо не?
Минималното възнаграждение не е обвързано с никакви други индикатори, дефинира се административно и по политически съображения от страната и за някои действия и райони евентуално мощно изпреварва растежа на междинното заплащане. Това важи да вземем за пример за заетите в нископроизводителни браншове или в действия, които не изискват учебен ценз. В районен проект разликите също са фрапантни - в случай че минималната заплата стане 710 лева от април, тя ще е едвам 34% от междинното заплащане в столицата, където към септември то доближава 2073 лева Но в останалата част на страната това съответствие е към или над 50% като да вземем за пример в област Благоевград доближава 70%.
Реклама
В година с растящи цени на първични материали и електричество, бизнесът регира или със стесняване на оперативната облага (ако може да си го позволи), или с повишение на цените на крайните клиенти. В тази обстановка страната постанова и по-високи разноски за труд (обикновено в случай че вдигнеш заплатата на най-нискоквалифицираните си чиновници, би трябвало да компенсираш и останалите), които също би трябвало да се компенсират по някакъв метод. И тук решенията са няколко: по-високи цени на продукцията с риск компанията да стане по-неконкурентна, стесняване на облагата, в случай че има такава, или редуциране на хора. Промяната и на ниския, и на високия предел може да изхвърли от бизнеса някои компании, което да докара до растеж в безработицата. Например, заплащането в ИТ-сектора е над междинното за страната, само че част от фирмите тук работят на ишлеме - т.е. търси се съответствие сред качество и цена на човекочас на световно равнище. Непремереното повдигане на приходи в допълнение инфлира цените и това може да повреди макропоказатели и да попречи на България за скрошно приемане на еврото () Вдигането на оптималните осигуровки без това да носи действителен принос за бъдещата пенсия обезсърчава хората да се обезпечават на действителните си приходи. Например до момента в който таванът на оптималната пенсия се усилва с към 4% тази година, междинната пораства с 12%, а минималната - с 23%. Още повече, че поради бързия ритъм на нарастване на минималната пенсия (370 лева от Коледа без добавката от 60 лева.), тя се доближава от ден на ден до междинната, която е 574 лева към януари по данни на Национален осигурителен институт. Намесата на страната и повдигането през последните години на заплащането в обществените сфери докара до аномалията междинните заплати в държавния бранш да са над тези в частния. Към септември междинната брутна заплата в обществения бранш е със 137 лева над тази в частния и доближава 1646 лева по данни на Национален статистически институт.
Защо да?
В България към момента има огромен дял сива стопанска система и повдигането на минималната заплата и осигуровки в някои браншове и компании в действителност води до изсветляване на приходите. България към момента е най-бедната държава-членка на Европейски Съюз и разумно посоката е догонване на равнищата на заплатите в останалите европейски страни. Един от методите е с леко подбутване от страната, само че то би трябвало да не е нападателно, да е комуникирано ясно и да е с явен небосвод, с цел да може бизнесът да направи своите планове. Това в действителност беше и главната причина ИТ-компаниите да реагират остро на концепцията за повишаване на оптималния застрахователен предел от началото на годината - неналичието на предвидимост. При недостиг на чиновници заплатите порастват, движени от пазарни фактори, а страната в тези случаи може да следва пазара с растежа в минималната заплата. И да, задачата на страната е да притегля вложители с артикули и услуги с висока добавена стойност, оттова и положително възнаграждение към чиновници. Но това става с добра среда за правене на бизнес, а не с административно " изваждане " на някои работодатели.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Тема Данъци и осигуряване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ