Любен Дилов-син: Май е много хубаво, че Мая не влезе в парламента?
От формалния уебсайт на Любен Дилов-син:
В тази комплицирана политическа конюнктура, по-сложна от тайландска военно-наборна комисия, същински добра вест е, че Мая Манолова не влезе в Народното събрание. Не мислех да споделям обществено това си чувство, с цел да не наскърбявам възприятията на хората, дали своят вот за нея. До през вчерашния ден, когато тя не изтърси популярното: „ Гласувайте за Радев, с цел да не ни изберат президент в Турция”.
Първо, споделя го индивидът, който опищя 45-я парламент с апели да се отварят колкото се може повече секции в чужбина.
Второ, споделя го индивидът, директно произтекъл и работил дълги години като професионален политик за партията, която прогони българските турци, сменяйки принудително имената им.
Третото, четвъртото и петото взех решение да ви ги спестя. Но тъй като съм помнещ, ще напомня, че имаше и един различен представител на нейната партия, конкурент на доктор Желев, който му подвикваше преди три десетилетия: „ Желю, ти си турчин с фес”. Историята позабрави името му, по тази причина и аз няма да ви го напомням.
Гласовете от Турция от време на време носят два-три мандата повече на Движение за права и свободи, от време на време не им носят. Те в никакъв случай не са променяли изборната картина в България. И те не трябва да бъдат обсъждани като обособена част от общия диалог за изборното законодателство. Можем да изберем пътя на основателите на демокрацията – гърците – при които се гласоподава единствено на територията на Гърция. В страната и в консулствата и посолствата. Можем и да продължим по пътя на напъните за приобщаване на българската диаспора по света към изборите в България. А можем да въведем и дейна регистрация, избирателен паспорт и така нататък, и така нататък, само че не можем да отделяме българските турци от този развой. Това би било тъкмо толкоз неуместно, колкото нелепостта с преименуването. Тя е израз на дохристиянското магическо мислене, че като смениш названието на едно събитие, ще промениш и характера му. Няма да го промениш!
Българските турци са част от българската историческа орис. На Балканите кръвта е обща, посредством и на кръвосмешенията, и на кръвопролитията. И това е благосъстояние, което би трябвало да се пази, а не да се трансформира в политически проблем. В някогашна Югославия го трансфораха в политически проблем и три десетилетия берат отровните му плодове.
Призивите на Мая сега не са по-различни от апелите на тези общественици в РСМ, които плашат македонците, че в случай че си сложат от дарените от България ваксини, ще си конфигурират българско съзнание.
На някои хора би трябвало в действителност да им конфигурират схващане, все едно какво! Ако ще се плашим с българските турци в Турция, да си напомним, че те нищо неприятно не са създали на България. Лошото го направиха българи на българи, както нормално се е случвало през цялата ни хилядолетна история.
Ясно е, че политическата сила се добива от разделения. Колкото по-нелепи и елементарни, толкоз по-добре за политиците. Ясно е, че Мая трепне да потвърди на патрона си, че може да му е потребна и отвън Народното събрание. Вместо това потвърждава, че не може да му е потребна, тъй като сходно изявление е засегнатост и за самия Радев. Друг въпрос е той схваща ли го въобще, в разредения въздух на високия си политически полет.
В тази комплицирана политическа конюнктура, по-сложна от тайландска военно-наборна комисия, същински добра вест е, че Мая Манолова не влезе в Народното събрание. Не мислех да споделям обществено това си чувство, с цел да не наскърбявам възприятията на хората, дали своят вот за нея. До през вчерашния ден, когато тя не изтърси популярното: „ Гласувайте за Радев, с цел да не ни изберат президент в Турция”.
Първо, споделя го индивидът, който опищя 45-я парламент с апели да се отварят колкото се може повече секции в чужбина.
Второ, споделя го индивидът, директно произтекъл и работил дълги години като професионален политик за партията, която прогони българските турци, сменяйки принудително имената им.
Третото, четвъртото и петото взех решение да ви ги спестя. Но тъй като съм помнещ, ще напомня, че имаше и един различен представител на нейната партия, конкурент на доктор Желев, който му подвикваше преди три десетилетия: „ Желю, ти си турчин с фес”. Историята позабрави името му, по тази причина и аз няма да ви го напомням.
Гласовете от Турция от време на време носят два-три мандата повече на Движение за права и свободи, от време на време не им носят. Те в никакъв случай не са променяли изборната картина в България. И те не трябва да бъдат обсъждани като обособена част от общия диалог за изборното законодателство. Можем да изберем пътя на основателите на демокрацията – гърците – при които се гласоподава единствено на територията на Гърция. В страната и в консулствата и посолствата. Можем и да продължим по пътя на напъните за приобщаване на българската диаспора по света към изборите в България. А можем да въведем и дейна регистрация, избирателен паспорт и така нататък, и така нататък, само че не можем да отделяме българските турци от този развой. Това би било тъкмо толкоз неуместно, колкото нелепостта с преименуването. Тя е израз на дохристиянското магическо мислене, че като смениш названието на едно събитие, ще промениш и характера му. Няма да го промениш!
Българските турци са част от българската историческа орис. На Балканите кръвта е обща, посредством и на кръвосмешенията, и на кръвопролитията. И това е благосъстояние, което би трябвало да се пази, а не да се трансформира в политически проблем. В някогашна Югославия го трансфораха в политически проблем и три десетилетия берат отровните му плодове.
Призивите на Мая сега не са по-различни от апелите на тези общественици в РСМ, които плашат македонците, че в случай че си сложат от дарените от България ваксини, ще си конфигурират българско съзнание.
На някои хора би трябвало в действителност да им конфигурират схващане, все едно какво! Ако ще се плашим с българските турци в Турция, да си напомним, че те нищо неприятно не са създали на България. Лошото го направиха българи на българи, както нормално се е случвало през цялата ни хилядолетна история.
Ясно е, че политическата сила се добива от разделения. Колкото по-нелепи и елементарни, толкоз по-добре за политиците. Ясно е, че Мая трепне да потвърди на патрона си, че може да му е потребна и отвън Народното събрание. Вместо това потвърждава, че не може да му е потребна, тъй като сходно изявление е засегнатост и за самия Радев. Друг въпрос е той схваща ли го въобще, в разредения въздух на високия си политически полет.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ