Хонконг - вечният трън в очите на Китай
От няколко седмици събитията в Хонконг пълнят новинарските излъчвания и демонстрираха, че считаната до неотдавна за желязна хватка на партията и ръководещите комунисти в Пекин в действителност не е укротила свободолюбивите поданици на мегаполиса, който до 1997 година беше английска колония. Всичко стартира преди два месеца, когато едно законодателно предложение в началото провокира безмълвен протест предимно на адвокати и правозащитници, само че след това се стигна до същински протест и улични конфликти, които не престават и до през днешния ден. Хонконг е обзет от продемократични митинги против проектите на държавното управление да прокара в Народното събрание законопроект, който ще улесни екстрадицията в Китай на обвинени в закононарушения. Обяснението бе, че това се прави за битка с корупцията и по-лесно наказване на направилите разнообразни закононарушения. Но жителите на града незабавно заподозряха, че
по този метод по-лесно ще бъдат съдени
локални деятели, които не престават да нервират китайските управляващи. Все отново Хонконг е единственото място в Китай, където се организират постоянно демонстрации против ръководещата комунистическа партия и се отбелязва годишнината от кървавото смазване на продемократичните митинги на площада " Тянанмън " в Пекин през 1989 година, при което починаха хиляди хора. Така беше и т.г., когато се навършиха 30 години от тези печални събития, и на 4 юни над 180 000 жители на Хонконг излязоха в центъра на града със свещи в ръце в памет на жертвите. " Няма да забравим! ", скандираха те и отново желаеха правдивост за жертвите и санкции за отговорните.
Именно по-късно стартира политическата рецесия в Хонконг. Събитията в китайската специфична административна зона са нажежени до степен, застрашаваща даже вътрешния мир, предизвестяват специалисти и медии. Идеята държавното управление да легализира със закон предаването на Китай на причинители на закононарушения не буди доверие поради правната система в страната, която обслужва диктатурата и не се нрави на множеството поданици в Хонконг, който се гордее със своето без значение правораздаване, наследено от британците. Промените щяха да разрешат претенции за изгонване от разнообразни органи в континентален Китай, Тайван и Макао на обвинени за закононарушения като убийства и изнасилвания. След това настояванията щели да бъдат решавани за всеки обособен случай. Официалните представители на Хонконг обявиха, че съдилищата в града ще имат последната дума дали да дават такива претенции за екстрадиция, а обвинени, упрекнати в политически и религиозни закононарушения, няма да бъдат екстрадирани. Правителството се опита да успокои обществеността с някои отстъпки, в това число обещавайки да предава единствено бегълци за закононарушения, които имат оптимални присъди от най-малко седем години.
Но това имаше противоположен резултат и не подейства,
след което на митинги се подвигнаха всички, които доста мощно желаят въздействието на Пекин да е лимитирано, когато се касае за Хонконг. Те се оказаха доста, даже изненадващо доста, откакто в средата на юни се стигна до митинг на над 2 милиона души, което стресна даже ръководещите в Поднебесната. Някои от протестиращите, най-много младежи, прибягнаха и до принуждение по време на протестните си дейности. Така да вземем за пример беше щурмувана постройката на районния парламент и бяха нанесени съществени материални вреди, а полицията беше много сдържана, откакто при други демонстрации употребява мощ против стачкуващите. При един от митингите група незнайни нападатели с бели тениски нападнаха протестиращите и пребиха жестоко десетки от тях. Местни медии незабавно разкриха, че това са членове на локалната мафия Триадите, които работили с безмълвното съгласи на управляващите. Полицията даже не се намеси, с цел да разтърве двете групи.
В края на юли обаче полицията в Хонконг отново е принудена да употребява съвсем всеки ден сълзотворен газ и гумени патрони, с цел да разпръсне стачкуващите, които се събират на разнообразни места в града и блокират превоза. Стотици протестиращи не престават да излизат по улиците на мегаполиса макар възбраната на управляващите. Демонстрантите издигат непрекъснато барикади, блокират основни пътни артерии и се стига до затваряне на магазини и молове. Това сподели, че недоволството продължава, независимо че поставената от Пекин локална лидерка Кари Лам на няколко пъти към този момент сподели, че законът е отдръпнат и няма да бъде гласуван.
Но наподобява, в Хонконг никой към този момент не има вяра на локалните политически водачи, които са спуснати от Пекин, изключително след така наречен Движение на чадърите през 2014 година, което до неотдавна се смяташе за победа на китайските управляващи над продемократичните деятели в мегаполиса. Тогава ръководещите останаха непреклонни пред младежите в Хонконг, които желаеха демократизиране на метода на избиране на ръководителя на изпълнителната власт и сковаха за 79 дни финансовия квартал в града. Причината този път Пекин да отстъпи не е единствено в рецензиите към законопроекта за екстрадиция от огромна част от популацията.
Срещу него се разгласи и бизнесът поради опасения,
че той ще навреди на конкурентоспособността на Хонконг, където върховенството на закона трансформира града в идеална база за правене на бизнес в Китай. Загрижени да не провокират гнева на управляващите, защото имат ползи в Китай, локалните и интернационалните компании останаха доста дискретни пред Движението на чадърите. Този път предприемачи от Хонконг се борят твърдо, с цел да накарат Кари Лам да отстъпи. Трите огромни банки - HSBC, Standard Chartered и Hang Seng, даже позволиха на чиновниците си да не вървят на работа (като в действителност им разрешиха да отидат на протестите), а голям брой задгранични търговски камари показаха обществено несъгласието си с текста.
Все отново на 29 юли китайското централно държавно управление за следващ път удостовери поддръжката си за Лам, както и за полицията на мегаполиса и прикани жителите на Хонконг да се опълчват на насилието. Призивът беше насочен на конференция в Пекин от представителя на Службата по въпросите на Хонконг и Макао към Държавния съвет на Китай след следващия уикенд на митинги, прераснали в принуждение. На конференцията представителят на пекинското ведомство Ян Гуан сподели, че изразяването на неодобрение и митингите на жителите на Хонконг са допустими във форми, които не нарушават законите и общоприетите правила на държание. Китайските управляващи към този момент са заявявали, че в случай че безредиците се разраснат, биха били
подготвени да удовлетворят апелите за интервенция на армията
Затова представителят сподели още, че управляващите на Хонконг и хонконгското общество би трябвало да намерят по-ефективни способи за подкрепяне на младежите да се оправят с пораждащите безпокойствие проблеми като жилищната политика, заетостта и други. Представителят на ведомството разкритикува опитите на някои " безотговорни фигури " и Съединени американски щати да основат ужас в Хонконг, като сподели, че тези опити ще се провалят.
Досега Хонконг няма съглашение за екстрадиция с Китай. Навремето Дън Сяопин бе дал на тогавашната английска министър-председателка Маргарет Тачър думата си, че английската колония ще бъде върната на Китай на правилото " Една страна, две системи ". Пак той подсигурява на британците, че Хонконг ще резервира в продължение на 50 години статута си на специфична икономическа зона, която има правото да върви по пътя на капитализма - със лична валута, лична данъчна система и без значение правораздаване. Днешната власт в Пекин обаче застъпва мнението, че Хонконг е част от Китай, и който е извършил престъпления в Китай, мегаполисът е задължен да го екстрадира.
Хиляди хонконгци от разнообразни публични пластове обаче се опасяват, че Китай може да приключи цялата автономност на Хонконг. Те считат, че последователно може да им бъде отнета свободата на словото и на събиранията - значими аспекти, които отличават техния град от всеки различен на китайска територия. В Хонконг мнозина имат вяра в силата на уличните митинги, като през 2003 година държавното управление бе насила да промени мнението си след всеобщите митинги против закон, ориентиран към ограничението на митингите. Тогавашният водач на Хонконг подаде оставка и законът бе отритнат.
Междувременно обаче Китай разполага с доста повече власт и не е доста евентуално държавното управление да промени позицията си в този момент. Особено откакто Пекин преди дни осъди на 12 години затвор Хуан Ци, създател на китайски интернет уебсайт, който разкри нарушавания на човешките права. Той получи една от най-тежките присъди, произнасяни през последните години против отстъпник в Китай. Но най-тежката присъда на политически конкурент от идването на власт на Си Цзинпин бе наложена м.г. на Цин Йонмън, наказан на 13 години затвор по обвинявания в подривна активност. Това единствено налива масло в огъня и неизбежно ще усили недоволството в Хонконг.
по този метод по-лесно ще бъдат съдени
локални деятели, които не престават да нервират китайските управляващи. Все отново Хонконг е единственото място в Китай, където се организират постоянно демонстрации против ръководещата комунистическа партия и се отбелязва годишнината от кървавото смазване на продемократичните митинги на площада " Тянанмън " в Пекин през 1989 година, при което починаха хиляди хора. Така беше и т.г., когато се навършиха 30 години от тези печални събития, и на 4 юни над 180 000 жители на Хонконг излязоха в центъра на града със свещи в ръце в памет на жертвите. " Няма да забравим! ", скандираха те и отново желаеха правдивост за жертвите и санкции за отговорните.
Именно по-късно стартира политическата рецесия в Хонконг. Събитията в китайската специфична административна зона са нажежени до степен, застрашаваща даже вътрешния мир, предизвестяват специалисти и медии. Идеята държавното управление да легализира със закон предаването на Китай на причинители на закононарушения не буди доверие поради правната система в страната, която обслужва диктатурата и не се нрави на множеството поданици в Хонконг, който се гордее със своето без значение правораздаване, наследено от британците. Промените щяха да разрешат претенции за изгонване от разнообразни органи в континентален Китай, Тайван и Макао на обвинени за закононарушения като убийства и изнасилвания. След това настояванията щели да бъдат решавани за всеки обособен случай. Официалните представители на Хонконг обявиха, че съдилищата в града ще имат последната дума дали да дават такива претенции за екстрадиция, а обвинени, упрекнати в политически и религиозни закононарушения, няма да бъдат екстрадирани. Правителството се опита да успокои обществеността с някои отстъпки, в това число обещавайки да предава единствено бегълци за закононарушения, които имат оптимални присъди от най-малко седем години.
Но това имаше противоположен резултат и не подейства,
след което на митинги се подвигнаха всички, които доста мощно желаят въздействието на Пекин да е лимитирано, когато се касае за Хонконг. Те се оказаха доста, даже изненадващо доста, откакто в средата на юни се стигна до митинг на над 2 милиона души, което стресна даже ръководещите в Поднебесната. Някои от протестиращите, най-много младежи, прибягнаха и до принуждение по време на протестните си дейности. Така да вземем за пример беше щурмувана постройката на районния парламент и бяха нанесени съществени материални вреди, а полицията беше много сдържана, откакто при други демонстрации употребява мощ против стачкуващите. При един от митингите група незнайни нападатели с бели тениски нападнаха протестиращите и пребиха жестоко десетки от тях. Местни медии незабавно разкриха, че това са членове на локалната мафия Триадите, които работили с безмълвното съгласи на управляващите. Полицията даже не се намеси, с цел да разтърве двете групи.
В края на юли обаче полицията в Хонконг отново е принудена да употребява съвсем всеки ден сълзотворен газ и гумени патрони, с цел да разпръсне стачкуващите, които се събират на разнообразни места в града и блокират превоза. Стотици протестиращи не престават да излизат по улиците на мегаполиса макар възбраната на управляващите. Демонстрантите издигат непрекъснато барикади, блокират основни пътни артерии и се стига до затваряне на магазини и молове. Това сподели, че недоволството продължава, независимо че поставената от Пекин локална лидерка Кари Лам на няколко пъти към този момент сподели, че законът е отдръпнат и няма да бъде гласуван.
Но наподобява, в Хонконг никой към този момент не има вяра на локалните политически водачи, които са спуснати от Пекин, изключително след така наречен Движение на чадърите през 2014 година, което до неотдавна се смяташе за победа на китайските управляващи над продемократичните деятели в мегаполиса. Тогава ръководещите останаха непреклонни пред младежите в Хонконг, които желаеха демократизиране на метода на избиране на ръководителя на изпълнителната власт и сковаха за 79 дни финансовия квартал в града. Причината този път Пекин да отстъпи не е единствено в рецензиите към законопроекта за екстрадиция от огромна част от популацията.
Срещу него се разгласи и бизнесът поради опасения,
че той ще навреди на конкурентоспособността на Хонконг, където върховенството на закона трансформира града в идеална база за правене на бизнес в Китай. Загрижени да не провокират гнева на управляващите, защото имат ползи в Китай, локалните и интернационалните компании останаха доста дискретни пред Движението на чадърите. Този път предприемачи от Хонконг се борят твърдо, с цел да накарат Кари Лам да отстъпи. Трите огромни банки - HSBC, Standard Chartered и Hang Seng, даже позволиха на чиновниците си да не вървят на работа (като в действителност им разрешиха да отидат на протестите), а голям брой задгранични търговски камари показаха обществено несъгласието си с текста.
Все отново на 29 юли китайското централно държавно управление за следващ път удостовери поддръжката си за Лам, както и за полицията на мегаполиса и прикани жителите на Хонконг да се опълчват на насилието. Призивът беше насочен на конференция в Пекин от представителя на Службата по въпросите на Хонконг и Макао към Държавния съвет на Китай след следващия уикенд на митинги, прераснали в принуждение. На конференцията представителят на пекинското ведомство Ян Гуан сподели, че изразяването на неодобрение и митингите на жителите на Хонконг са допустими във форми, които не нарушават законите и общоприетите правила на държание. Китайските управляващи към този момент са заявявали, че в случай че безредиците се разраснат, биха били
подготвени да удовлетворят апелите за интервенция на армията
Затова представителят сподели още, че управляващите на Хонконг и хонконгското общество би трябвало да намерят по-ефективни способи за подкрепяне на младежите да се оправят с пораждащите безпокойствие проблеми като жилищната политика, заетостта и други. Представителят на ведомството разкритикува опитите на някои " безотговорни фигури " и Съединени американски щати да основат ужас в Хонконг, като сподели, че тези опити ще се провалят.
Досега Хонконг няма съглашение за екстрадиция с Китай. Навремето Дън Сяопин бе дал на тогавашната английска министър-председателка Маргарет Тачър думата си, че английската колония ще бъде върната на Китай на правилото " Една страна, две системи ". Пак той подсигурява на британците, че Хонконг ще резервира в продължение на 50 години статута си на специфична икономическа зона, която има правото да върви по пътя на капитализма - със лична валута, лична данъчна система и без значение правораздаване. Днешната власт в Пекин обаче застъпва мнението, че Хонконг е част от Китай, и който е извършил престъпления в Китай, мегаполисът е задължен да го екстрадира.
Хиляди хонконгци от разнообразни публични пластове обаче се опасяват, че Китай може да приключи цялата автономност на Хонконг. Те считат, че последователно може да им бъде отнета свободата на словото и на събиранията - значими аспекти, които отличават техния град от всеки различен на китайска територия. В Хонконг мнозина имат вяра в силата на уличните митинги, като през 2003 година държавното управление бе насила да промени мнението си след всеобщите митинги против закон, ориентиран към ограничението на митингите. Тогавашният водач на Хонконг подаде оставка и законът бе отритнат.
Междувременно обаче Китай разполага с доста повече власт и не е доста евентуално държавното управление да промени позицията си в този момент. Особено откакто Пекин преди дни осъди на 12 години затвор Хуан Ци, създател на китайски интернет уебсайт, който разкри нарушавания на човешките права. Той получи една от най-тежките присъди, произнасяни през последните години против отстъпник в Китай. Но най-тежката присъда на политически конкурент от идването на власт на Си Цзинпин бе наложена м.г. на Цин Йонмън, наказан на 13 години затвор по обвинявания в подривна активност. Това единствено налива масло в огъня и неизбежно ще усили недоволството в Хонконг.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ