От няколко години не посещавам Театъра на Българската армия –

От няколко години не навестявам Театъра на Българската войска – в миналото водещата институция е принизена до нивото на “Сатирата ” и “Сълза и смях ”, на половин равнище над читалищно-аматьорска натрупа (е, отидох единствено на новия моноспектакъл на Камен Донев, той си е култ). Попрочетох и подочух обаче, че си коства “Емигранти ” на Диана Добрева (която другояче върви по стъпките на ранните Лили Абаджиева и Деси Шпатова – самодостатъчен, самомнителен и отегчителен авангард, преболедуван на Запад преди 40 години, като всички спектакли са идентични, с предизвикателна голота, без значение от драматургията, която, има си хас, безогледно е пречупена през " визията " на режисьора). Толкова съм остарял, че си припомням и предходната режисура – рутинна, доброжелателна, класическа, с Гец и Георги Черкелов, на камерната сцена в Народния... А пък доста обичам Мрожек?! Е, хайде...

Добра сценография (пуста, безлична, потискаща, гола стая) – Нина Пашова, почит – на новото “театрално пространство ” на петия етаж в постройката на Армейската натрупа. Двама полски емигранти някъде, в миналото... (Всъщност по времето на тоталитарния “развит ” социализъм). АА (Милен Миланов, какъв брой гений има в тоя човек, трансформирал се в админ с... боядисана коса) е раздразним, пернат, надменен и ядовит “интелектуалец ”, стръвно нападателен, безпардонен и откровен до засегнатост и вербално безчинство, май “политически ” (не дай Боже), с неразбираеми занимания, само че ерудиран, интелигентен и грамотен – по през целия ден написа и лежи. Той е намерил “квартирата ” (десетина квадрата), евтина, тъй като е под стълбище, шумна, само че отоплена (всички тръби оттова минават), той заплаща, а си чака половината пари от другия, сънародника, колегата... Това е ХХ (Александър Дойнов, извънреден артист, чиито благоприятни условия знам от времето, когато беше шеф на Димитровградския спектакъл и играеше в пиеса на Дарио Фо; сега се е трансформирал в атрактивен бъбрив заряд на всяко слабоумно предаване вид “Биг Брадър ” или утринен блок), необразован тъпанар, некултурен шмекер и авантаджия, безочлив и нагъл примат ( “щом си платил, имаш пари, аз нямам ” – познато), който върви по улиците и на гарата в почивните си дни, тъй като е гратис, носи скъсани чорапи под кичозни трандафори, муфти цигари и... яде кучешка храна. А изкарва доста пари, тъй като е строителен служащ, само че някъде ги крие (накрая разбираме къде), а фантазията му е да се върне при многочисленото си семейство на село (той е “икономически ”), да изложи скъпите дарове в антрето, да остави шурея да ги пази, да почерпи пренебрежително всички, а след това да си построи голяма къща с припечеленото и да си клати краката...Тъй като и двамата не са интегрирани, се постанова да посрещнат Нова година дружно и споровете лъсват... Оказва се, че АА търпи и дори котка ХХ, тъй като желае да напише “труд за него ”, за абсолютния плебей ( “ти па си доста свободен ”) – въпрос, терзал и Шопенхауер ( “шопенкой? ”). Да, невежият тъпанар е типаж – смирен плебей на страната, на партията, на фамилията, на работодателя, на децата си, товарно жалко добиче, който в никакъв случай няма да се върне, тъй като ламти за още и още, и по този начин и ще си почине неоплакан в далечна, безразлична и непозната земя, най-после плебей и на себе си (за него свободата в никакъв случай не е била полезност, а празен брътвеж)! Но интелектуалецът не е доста по-добър – трагичен, отчаян от живота подъл отшелник с концепция фикс и без вероятности, озлобен, неприятен и злопаметен, набожен единствено на думи в Бога. За похлупак пияният ХХ прави постъпка, с която се “освобождава ” и проваля дългогодишния му труд (скъсан яростно) – става известно, че съвършен плебей няма, свободата постоянно съумява да откъсне малко късче за себе си от душата на всеки претендент за това “отличие ”. И до момента в който със плътно в менгеме сърце и притихнал мирис чакаме продължението, преживелият катарзис... захърква, а другият горко плаче, галактически самичък в нощта...

Великолепен текст за свободата, добротата, благородството, прошката и Бог, за потребността от деликатност, непосредственост и топлина, неостарял и с една секунда, съответно, прозорливо, надълбоко, меко, съвременно и мъдро поднесен от всички забъркани в спектакъла. Браво!

 

Боян Атанасов е човек на живота, на киното, на театъра, на музиката, който има енциклопедични познания в гореизброените области. За наша наслада от известно време Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му материали можете да откриете тук.