7 филма за психичното здраве, които трябва да гледате
От няколко години насам полемиката за психологичното здраве се отвори по невероятен, съвсем невиждан метод. Все повече известни персони, като Селена Гомес, Джена Ортега и Марая Кери, приказват за разстройствата, които ги изтезават. Въпреки това, както и количеството налична информация, психологичното здраве остава тематика табу и обществото продължава да гледа на психологичните разстройства като на нещо, от което би трябвало да се бяга.
Изкуството, от своя страна, е добър метод да разберем през какво минават хората, страдащи от психологични проблеми, с цел да бъдем по-толерантни и да ги приемем. Защото те не се разграничават от нас и никой не е заплашен да попадне на тяхно място един ден.
Тези 7 кино лентата, които приказват за психологичното здраве, ще ви накарат да погледнете на психологичните болести по друг метод.
“Срам ” от Стив Маккуин (2011)
Коментирайки кино лентата " Срам " на Стив Маккуин, Жан-Виктор Блан написа, че това е " потапяне в живота на полово подвластен ", след което прибавя: " Филмът показва доста добре страданието на засегнатите хора, изправени пред следствията от разстройството, само че също по този начин и натрапчивия темперамент на секса, който е лишен от всякаква визия за наслаждение ". Брандън е трийсет и няколко годишен нюйоркчанин, живеещ самичък, в ролята на който е притеснителният Майкъл Фасбендер. Пристрастяването му е разкрито, когато в жилището му се реалокира сестра му Сиси (Кери Мълиган).
Пристрастяването може да се дефинира като повтарящо се патологично държание, включващо използването на субстанции, което води до загуба на надзор и поддържане на това държание макар отрицателните последствия. Те постоянно включват алкохол, кокаин и тютюн, само че също и секс, както е в " Срам ". За осъществяването си Майкъл Фасбендер получава премията за най-хубав артист на 68-ия кино фестивал във Венеция.
“Меланхолия ” на Ларс декор Триер (2013)
В монументалния филм на Ларс декор Триер Кирстен Дънст играе Жюстин в сватбения ѝ ден, който наподобява като злополука. Докато сплотява живота си с този на Майкъл, изигран от Александър Скарсгард, тя като че ли е обхваната от призрачна отмалялост. Сред този разгул на лукса, съсредоточен в обществени и празнични отговорности, тя се усеща изцяло не на място. Тя не е в положение да изиграе своята обществено предстояща роля - тази на щастливата младоженка. Това невидимо, само че впечатляващо страдалчество е типично за болката, породена от депресията.
Депресията е постоянно срещано психическо заболяване, чиито разстройства на настроението предизвикват съществени разстройства в всекидневието. За нейното пораждане вземат участие доста психически, биологични и екологични фактори. В " Меланхолия " е показана силена героиня, който с напредването на кино лентата потъва в дълбока горест. Изпълнението на Кирстен Дънст е подбудено от личния ѝ опит с депресията, поради която през 2008 година непринудено е приета в болница. Оттогава тя постоянно разисква проблемите на психологичното здраве в изявленията.
“Мама ” на Ксавие Долан (2014)
В " Мама " канадският режисьор Ксавие Долан споделя ярката и скъпа история на петдесетгодишна майка, която живее сама със сина си в предградие на Монреал. Синът ѝ е младеж, чието психическо страдалчество води до съществени поведенчески проблеми. Освен това той има сложни връзки с майка си (Ан Дорвал). Пристигането на съседката (Сюзън Клеман) ще възвърне салдото в всекидневието им, което остава нестабилно. Въпреки че е мъчно да се диагностицира разстройството на Стив, като някои го назовават разстройство с недостиг на вниманието със или без хиперактивност (ADHD), лекарят акцентира, че той сигурно не е " леко психотичен ", " полуинтоксикиран " или " биполярен младеж ", както го разказват филмовите критици по това време. Той също по този начин показва, че законът S-14, представен във кино лентата на Ксавие Долан, който разрешава на майката на Стив да го изостави в мрачна институция, е напълно фиктивен.
“Предимствата да бъдеш новобранец ” от Стивън Чбоски (2013)
В " Предимствата да бъдеш новобранец " Стивън Чбоски избира да приспособява личния си разказ. Представен за първи път на филмовия фестивал в Торонто през 2012 година, филмът е признат с необикновен екстаз. Възхваляван от рецензията, с времето той се трансформира в типичен филм за юношеството, самобитна икона на по този начин наречената " епоха на Tumblr ". Действието се развива през 1991 година, а историята наблюдава младия Чарли, изигран от Логан Лерман, до момента в който навлиза в първата си година в гимназията. Той страда от клинична меланхолия от детството си и преди малко е освободен от психиатрична клиника. През първите няколко седмици единственият му другар е учителката му по британски език, до момента в който не среща Патрик и Сам. От този миг нататък пред него се открива цялостен един нов свят с празненства, музика и първа обич.
Публикувана през 1999 година, историята на младия Чарли оказва мощно влияние върху младата публика. Тя визира необятен набор от тематики, в това число блудничество, хомосексуализъм и компликациите при консолидираното в нова среда, изключително в разгара на юношеството.
“Манчестър до морето ” на Кенет Лонерган (2016)
Върховната драма в кинематографичния роман " Манчестър до морето " слага действието си - и фена, който го следи - в дребен, мъгляв крайбрежен град, близо до Бостън. Срещаме се с Лий Чандлър в облика на Кейси Афлек - млад мъж на тридесет години, депресивен занаятчия, който има проблеми с общуването и който неотдавна е бил шокиран от неочакваната гибел на брат си от сърдечен удар. След тази покруса той е назначен за легален аставник на племенника си Патрик. Изненадан и комплициран, Лий въпреки всичко отива да живее при него в Манчестър, с цел да не обърка ориентацията му. Но в този приглушено отегчителен пейзаж едно травматично минало постепенно изплува и стартира да го преследва. Невъзможните за превъзмогване страсти - тъга, виновност, обезсърчение - се ускоряват от последните събития и го връхлитат. Скръбта продължава да съществува, затихва и се трансформира в патология.
“До кости ” от Марти Ноксън (2017)
" До кости " наблюдава пътя на Елън (Лили Колинс), млада жена с тежка анорексия нервоза. Въпреки гения си, тя е прекомерно болна, с цел да продължи да учи изкуство. Тя е изолирана, отхвърля заболяването си и е враждебна към лекуването. Вкъщи проблемите ѝ усложняват фамилния живот. Продължава да отслабва макар обещанията, които дава на близките. Свекърва ѝ, мощно обезпокоена, я води на обзор при доктор Уилям Бекъм (Киану Рийвс). Психиатърът ѝ предсказва, че скоро ще почине от недохранване, в случай че не потърси лекуване. Елън се съгласява да постъпи в профилиран център. Там тя се среща с младежи, които са измъчвани от сходно на нейното неразположение.
Пътят към възобновяване се усложнява още повече от изкривеното усещане на Елен за тялото ѝ: тя се възприемаше като " естествена ", даже " пухкава ", до момента в който в действителност гладува. Тази насила да се отслабне непременно е пристрастяваща. Лили Колинс не избира тази роля инцидентно. Като тийнейджърка тя също страда от хранителни разстройства.
“В очакване на Божагле ” от Режис Роансар (2021)
Адаптацията на романа на Оливие Бурдо, с присъединяване на Виржини Ефира и Ромен Дюрис, става огромен шлагер във Франция при излизането си през 2022 година Френският режисьор Режис Роансар взема тази красива история и я трансформира в необикновен филм. “В очакване на Божангле ” (En attendant Bojangles) наблюдава ориста на едно капризно семейство, в което няма място за нищо друго с изключение на за развлечение и празник. Но зад цялата тази радостна дисхармония се крие заболяването на майката.
Еуфорията последователно минава в по-сериозна действителност, а нежната полуда от началните подиуми е сменена от насилието на биполярността и шизофрениятаТези моменти на полуда са показани със забележителна меродавност с помощта на блестящата игра на Виржини Ефира. Като уязвима майка тя съумява да ни трогне, както и сътрудниците ѝ, които предават въздействието на заболяването върху близките.
Изкуството, от своя страна, е добър метод да разберем през какво минават хората, страдащи от психологични проблеми, с цел да бъдем по-толерантни и да ги приемем. Защото те не се разграничават от нас и никой не е заплашен да попадне на тяхно място един ден.
Тези 7 кино лентата, които приказват за психологичното здраве, ще ви накарат да погледнете на психологичните болести по друг метод.
“Срам ” от Стив Маккуин (2011)
Коментирайки кино лентата " Срам " на Стив Маккуин, Жан-Виктор Блан написа, че това е " потапяне в живота на полово подвластен ", след което прибавя: " Филмът показва доста добре страданието на засегнатите хора, изправени пред следствията от разстройството, само че също по този начин и натрапчивия темперамент на секса, който е лишен от всякаква визия за наслаждение ". Брандън е трийсет и няколко годишен нюйоркчанин, живеещ самичък, в ролята на който е притеснителният Майкъл Фасбендер. Пристрастяването му е разкрито, когато в жилището му се реалокира сестра му Сиси (Кери Мълиган).
Пристрастяването може да се дефинира като повтарящо се патологично държание, включващо използването на субстанции, което води до загуба на надзор и поддържане на това държание макар отрицателните последствия. Те постоянно включват алкохол, кокаин и тютюн, само че също и секс, както е в " Срам ". За осъществяването си Майкъл Фасбендер получава премията за най-хубав артист на 68-ия кино фестивал във Венеция.
“Меланхолия ” на Ларс декор Триер (2013)
В монументалния филм на Ларс декор Триер Кирстен Дънст играе Жюстин в сватбения ѝ ден, който наподобява като злополука. Докато сплотява живота си с този на Майкъл, изигран от Александър Скарсгард, тя като че ли е обхваната от призрачна отмалялост. Сред този разгул на лукса, съсредоточен в обществени и празнични отговорности, тя се усеща изцяло не на място. Тя не е в положение да изиграе своята обществено предстояща роля - тази на щастливата младоженка. Това невидимо, само че впечатляващо страдалчество е типично за болката, породена от депресията.
Депресията е постоянно срещано психическо заболяване, чиито разстройства на настроението предизвикват съществени разстройства в всекидневието. За нейното пораждане вземат участие доста психически, биологични и екологични фактори. В " Меланхолия " е показана силена героиня, който с напредването на кино лентата потъва в дълбока горест. Изпълнението на Кирстен Дънст е подбудено от личния ѝ опит с депресията, поради която през 2008 година непринудено е приета в болница. Оттогава тя постоянно разисква проблемите на психологичното здраве в изявленията.
“Мама ” на Ксавие Долан (2014)
В " Мама " канадският режисьор Ксавие Долан споделя ярката и скъпа история на петдесетгодишна майка, която живее сама със сина си в предградие на Монреал. Синът ѝ е младеж, чието психическо страдалчество води до съществени поведенчески проблеми. Освен това той има сложни връзки с майка си (Ан Дорвал). Пристигането на съседката (Сюзън Клеман) ще възвърне салдото в всекидневието им, което остава нестабилно. Въпреки че е мъчно да се диагностицира разстройството на Стив, като някои го назовават разстройство с недостиг на вниманието със или без хиперактивност (ADHD), лекарят акцентира, че той сигурно не е " леко психотичен ", " полуинтоксикиран " или " биполярен младеж ", както го разказват филмовите критици по това време. Той също по този начин показва, че законът S-14, представен във кино лентата на Ксавие Долан, който разрешава на майката на Стив да го изостави в мрачна институция, е напълно фиктивен.
“Предимствата да бъдеш новобранец ” от Стивън Чбоски (2013)
В " Предимствата да бъдеш новобранец " Стивън Чбоски избира да приспособява личния си разказ. Представен за първи път на филмовия фестивал в Торонто през 2012 година, филмът е признат с необикновен екстаз. Възхваляван от рецензията, с времето той се трансформира в типичен филм за юношеството, самобитна икона на по този начин наречената " епоха на Tumblr ". Действието се развива през 1991 година, а историята наблюдава младия Чарли, изигран от Логан Лерман, до момента в който навлиза в първата си година в гимназията. Той страда от клинична меланхолия от детството си и преди малко е освободен от психиатрична клиника. През първите няколко седмици единственият му другар е учителката му по британски език, до момента в който не среща Патрик и Сам. От този миг нататък пред него се открива цялостен един нов свят с празненства, музика и първа обич.
Публикувана през 1999 година, историята на младия Чарли оказва мощно влияние върху младата публика. Тя визира необятен набор от тематики, в това число блудничество, хомосексуализъм и компликациите при консолидираното в нова среда, изключително в разгара на юношеството.
“Манчестър до морето ” на Кенет Лонерган (2016)
Върховната драма в кинематографичния роман " Манчестър до морето " слага действието си - и фена, който го следи - в дребен, мъгляв крайбрежен град, близо до Бостън. Срещаме се с Лий Чандлър в облика на Кейси Афлек - млад мъж на тридесет години, депресивен занаятчия, който има проблеми с общуването и който неотдавна е бил шокиран от неочакваната гибел на брат си от сърдечен удар. След тази покруса той е назначен за легален аставник на племенника си Патрик. Изненадан и комплициран, Лий въпреки всичко отива да живее при него в Манчестър, с цел да не обърка ориентацията му. Но в този приглушено отегчителен пейзаж едно травматично минало постепенно изплува и стартира да го преследва. Невъзможните за превъзмогване страсти - тъга, виновност, обезсърчение - се ускоряват от последните събития и го връхлитат. Скръбта продължава да съществува, затихва и се трансформира в патология.
“До кости ” от Марти Ноксън (2017)
" До кости " наблюдава пътя на Елън (Лили Колинс), млада жена с тежка анорексия нервоза. Въпреки гения си, тя е прекомерно болна, с цел да продължи да учи изкуство. Тя е изолирана, отхвърля заболяването си и е враждебна към лекуването. Вкъщи проблемите ѝ усложняват фамилния живот. Продължава да отслабва макар обещанията, които дава на близките. Свекърва ѝ, мощно обезпокоена, я води на обзор при доктор Уилям Бекъм (Киану Рийвс). Психиатърът ѝ предсказва, че скоро ще почине от недохранване, в случай че не потърси лекуване. Елън се съгласява да постъпи в профилиран център. Там тя се среща с младежи, които са измъчвани от сходно на нейното неразположение.
Пътят към възобновяване се усложнява още повече от изкривеното усещане на Елен за тялото ѝ: тя се възприемаше като " естествена ", даже " пухкава ", до момента в който в действителност гладува. Тази насила да се отслабне непременно е пристрастяваща. Лили Колинс не избира тази роля инцидентно. Като тийнейджърка тя също страда от хранителни разстройства.
“В очакване на Божагле ” от Режис Роансар (2021)
Адаптацията на романа на Оливие Бурдо, с присъединяване на Виржини Ефира и Ромен Дюрис, става огромен шлагер във Франция при излизането си през 2022 година Френският режисьор Режис Роансар взема тази красива история и я трансформира в необикновен филм. “В очакване на Божангле ” (En attendant Bojangles) наблюдава ориста на едно капризно семейство, в което няма място за нищо друго с изключение на за развлечение и празник. Но зад цялата тази радостна дисхармония се крие заболяването на майката.
Еуфорията последователно минава в по-сериозна действителност, а нежната полуда от началните подиуми е сменена от насилието на биполярността и шизофрениятаТези моменти на полуда са показани със забележителна меродавност с помощта на блестящата игра на Виржини Ефира. Като уязвима майка тя съумява да ни трогне, както и сътрудниците ѝ, които предават въздействието на заболяването върху близките.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ