Енигмата Няма такава държава
От нов шеф и младо прасе не се знае каква свиня ще излезе, както споделя народът. Това се отнася и за новоучредените партии.
Дългоочакваната групировка на шоумена Слави Трифонов "Няма такава страна ", която се роди в събота, потегли с провал по политическия си път. И по-скоро разочарова посрещачите си.
Странно е времето, в което Трифонов реши да я сътвори. Обикновено нови партии се учредяват няколко месеца преди изборите, в които те желаят да вземат участие, с цел да имат време да срещнат обществото с концепциите си. А в същото време и да не се преекспонират и да не омръзнат, да не ги прикачат хората към статуквото. "Няма такава страна " се появява дни преди локалните избори, в които явно не може и няма да взе участие, и година и нещо преди постоянните парламентарни. Освен в случай че Слави не разполага с някаква загадка информация, че ще има предварителен избор. Засега обаче Бойко Борисов твърди, че при никакви условия няма да подаде оставка, даже и в случай че ГЕРБ загуби София.
Всъщност Слави Трифонов пропусна времето, в което можеше триумфално да влезе в политиката и то беше директно след провеждането на инициирания от неговото шоу референдум през ноември 2016-а. Тогава на предварителните парламентарни избори през март 2017-а неговата партия можеше да стане фактор или най-малко балансьор в новото Народно заседание. Сега, в случай че има избори, би влезнала в Народното събрание съгласно всички социолози и политолози, само че би приела ролята на "Воля " или групировката на Николай Бареков. По-голяма тежест надали ще реализира даже с цената на кавги а ла Волен Сидеров.
Посланията, доколкото има такива, които шоуменът насочва към обществото са същите, които бяха и на референдума. Няма нови, което е неприятен знак или симптом за безпринципност. Тези послания към този момент се поизтъркаха, а някои от тях бяха конфискувани и оползотворени от старите политици. Като да вземем за пример тематиката за понижаване на партийните дотации на 1 лев за действителен глас. Три години след провеждането на референдума, чийто резултати обаче не съумяха да станат наложителни за Народното събрание и заради това партиите в него се направиха на разсеяни и ги неглижираха, Борисов подреди на депутатите си държавната дотация да бъде понижена. Естествено, той не го направи с цел да удовлетвори волята на суверена, а за лични тяснопартийни цели и с цел да обезсили опозицията предизборно, само че, по този начин или другояче, тази тематика е изконсумирана. Между другото, факт е и наложителното гласоподаване – най-малко на хартия, защото без да са планувани наказания за отсъствие пред урните, то на процедура не работи.
Що се отнася до намаляването на народните представители от 240 на 120, както и за директен избор от народа на основния прокурор и полицейските шефове, ще е належащо свикването на Велико национално заседание. Нещо, за което Трифонов надали ще има сили, а и няма по какъв начин да принуди останалите партии да го сторят. Реално видяно освен по тези въпроси той не споделя по какъв начин тъкмо ще стане работата, тъй че тези "стълбове ", върху които счита да гради групировката си, просто си остават в областта на общите пожелания и планове. Както и посланието за правдивост, прочее. "Аз не съм лаком за власт, лаком съм за правдивост ", прокламира Трифонов в шестминутния клип на речта му пред учредителите на партията. Чудесно! И по какъв начин ще я постигнеш?
Темата за промяната на пропорционалната изборна система с напълно мажоритарна в два тура с безусловно болшинство също ненапълно е изконсумирана. През годините бяха направени няколко опита за въвеждане на мажоритарен детайл в изборите, които се оказаха не изключително удачни. Освен това би трябвало ясно да се каже, че казусът е в качеството на определените за депутати, а не в количеството им. Няма никакво значение дали са 240 или 120 и по какъв начин тъкмо са определени, в случай че те са посредствени във всяко отношение фигури.
Недоумение буди и методът, по който беше учредена "Няма такава страна ". Тази загадъчност и драконовски ограничения за сигурност с право провокираха въпроси какво тъкмо се учредява – политическа групировка или масонска ложа, или фракция, или някаква тайна организация за заприказва и терористични дейности? Заседанието (20 минути) би по краткост даже върха на ГЕРБ, чието последно заседание през юли продължи съвсем час. Медиите бяха изцяло изолирани, делегатите като че ли бяха дали клетва за безмълвие. Такова държание опонира на всяка естествена визия за основаване на нова партия. Обикновено всяка нова групировка търси публичност и опция за изява, а не се крие от медиите. Как другояче хората, евентуалните гласоподаватели, ще схванат какви хрумвания изповядва, какви решения на проблемите предлага, защо се бори? С постове във Facebook? Не е задоволително. Живият образец са партиите от "Демократична България ".
На учредителното заседание на "Няма такава страна " даже не беше признат устава й. Формално беше определено единствено управление, в което главните настоящи лица са самият Слави Трифонов и сценаристите му. Къде са хората от кастинга за политици, който шоуменът организира – тези млади, образовани и съумели българи у нас и в чужбина? Делегатите, които три часа покорно, строго охранявани и без телефони, чакаха да се появи навият избавител и избавител, нямаха тип на такива.
Не на последно място стои въпросът с името на новата партия и възможният отвод на съда да я записва. Дали пък Трифонов преднамерено не предизвика, с цел да се изкара жертва и репресиран от статуквото?
В последна сметка, за какво Слави влиза в политиката? За да продължи шоуто с други средства и на различен терен или с цел да претвори в закони и каузи волята на хората, както самичък твърди? Какви хрумвания ще изповядва партията му или той ще е следващия, който ще яхне вълната на популизма у нас? Антисистемна ли ще е групировката му или патерица на ръководещите, както подозират доста от наблюдаващите? Въпросите са прекалено много и към този момент няма кой да каже каквото и да било.
Дългоочакваната групировка на шоумена Слави Трифонов "Няма такава страна ", която се роди в събота, потегли с провал по политическия си път. И по-скоро разочарова посрещачите си.
Странно е времето, в което Трифонов реши да я сътвори. Обикновено нови партии се учредяват няколко месеца преди изборите, в които те желаят да вземат участие, с цел да имат време да срещнат обществото с концепциите си. А в същото време и да не се преекспонират и да не омръзнат, да не ги прикачат хората към статуквото. "Няма такава страна " се появява дни преди локалните избори, в които явно не може и няма да взе участие, и година и нещо преди постоянните парламентарни. Освен в случай че Слави не разполага с някаква загадка информация, че ще има предварителен избор. Засега обаче Бойко Борисов твърди, че при никакви условия няма да подаде оставка, даже и в случай че ГЕРБ загуби София.
Всъщност Слави Трифонов пропусна времето, в което можеше триумфално да влезе в политиката и то беше директно след провеждането на инициирания от неговото шоу референдум през ноември 2016-а. Тогава на предварителните парламентарни избори през март 2017-а неговата партия можеше да стане фактор или най-малко балансьор в новото Народно заседание. Сега, в случай че има избори, би влезнала в Народното събрание съгласно всички социолози и политолози, само че би приела ролята на "Воля " или групировката на Николай Бареков. По-голяма тежест надали ще реализира даже с цената на кавги а ла Волен Сидеров.
Посланията, доколкото има такива, които шоуменът насочва към обществото са същите, които бяха и на референдума. Няма нови, което е неприятен знак или симптом за безпринципност. Тези послания към този момент се поизтъркаха, а някои от тях бяха конфискувани и оползотворени от старите политици. Като да вземем за пример тематиката за понижаване на партийните дотации на 1 лев за действителен глас. Три години след провеждането на референдума, чийто резултати обаче не съумяха да станат наложителни за Народното събрание и заради това партиите в него се направиха на разсеяни и ги неглижираха, Борисов подреди на депутатите си държавната дотация да бъде понижена. Естествено, той не го направи с цел да удовлетвори волята на суверена, а за лични тяснопартийни цели и с цел да обезсили опозицията предизборно, само че, по този начин или другояче, тази тематика е изконсумирана. Между другото, факт е и наложителното гласоподаване – най-малко на хартия, защото без да са планувани наказания за отсъствие пред урните, то на процедура не работи.
Що се отнася до намаляването на народните представители от 240 на 120, както и за директен избор от народа на основния прокурор и полицейските шефове, ще е належащо свикването на Велико национално заседание. Нещо, за което Трифонов надали ще има сили, а и няма по какъв начин да принуди останалите партии да го сторят. Реално видяно освен по тези въпроси той не споделя по какъв начин тъкмо ще стане работата, тъй че тези "стълбове ", върху които счита да гради групировката си, просто си остават в областта на общите пожелания и планове. Както и посланието за правдивост, прочее. "Аз не съм лаком за власт, лаком съм за правдивост ", прокламира Трифонов в шестминутния клип на речта му пред учредителите на партията. Чудесно! И по какъв начин ще я постигнеш?
Темата за промяната на пропорционалната изборна система с напълно мажоритарна в два тура с безусловно болшинство също ненапълно е изконсумирана. През годините бяха направени няколко опита за въвеждане на мажоритарен детайл в изборите, които се оказаха не изключително удачни. Освен това би трябвало ясно да се каже, че казусът е в качеството на определените за депутати, а не в количеството им. Няма никакво значение дали са 240 или 120 и по какъв начин тъкмо са определени, в случай че те са посредствени във всяко отношение фигури.
Недоумение буди и методът, по който беше учредена "Няма такава страна ". Тази загадъчност и драконовски ограничения за сигурност с право провокираха въпроси какво тъкмо се учредява – политическа групировка или масонска ложа, или фракция, или някаква тайна организация за заприказва и терористични дейности? Заседанието (20 минути) би по краткост даже върха на ГЕРБ, чието последно заседание през юли продължи съвсем час. Медиите бяха изцяло изолирани, делегатите като че ли бяха дали клетва за безмълвие. Такова държание опонира на всяка естествена визия за основаване на нова партия. Обикновено всяка нова групировка търси публичност и опция за изява, а не се крие от медиите. Как другояче хората, евентуалните гласоподаватели, ще схванат какви хрумвания изповядва, какви решения на проблемите предлага, защо се бори? С постове във Facebook? Не е задоволително. Живият образец са партиите от "Демократична България ".
На учредителното заседание на "Няма такава страна " даже не беше признат устава й. Формално беше определено единствено управление, в което главните настоящи лица са самият Слави Трифонов и сценаристите му. Къде са хората от кастинга за политици, който шоуменът организира – тези млади, образовани и съумели българи у нас и в чужбина? Делегатите, които три часа покорно, строго охранявани и без телефони, чакаха да се появи навият избавител и избавител, нямаха тип на такива.
Не на последно място стои въпросът с името на новата партия и възможният отвод на съда да я записва. Дали пък Трифонов преднамерено не предизвика, с цел да се изкара жертва и репресиран от статуквото?
В последна сметка, за какво Слави влиза в политиката? За да продължи шоуто с други средства и на различен терен или с цел да претвори в закони и каузи волята на хората, както самичък твърди? Какви хрумвания ще изповядва партията му или той ще е следващия, който ще яхне вълната на популизма у нас? Антисистемна ли ще е групировката му или патерица на ръководещите, както подозират доста от наблюдаващите? Въпросите са прекалено много и към този момент няма кой да каже каквото и да било.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ