Постковидният синдром може изобщо да не е свързан с COVID-19
От началото на пандемията учените считат, че постковидният синдром, или „ дълъг “ коронавирус, е резултат от реакцията на имунната система към COVID-19. Сега откривателите считат, че COVID-19 няма нищо общо с това.
Постковидният синдром е едва разбрано положение, което е съпроводено от хронична отмалялост, мозъчна мъгла, бодърствуване, болежка в гърдите и други признаци дълго след болестта.
Сега изследване в Обединеното кралство допуска, че постковидният синдром може да не е обвързван с вируса SARS-CoV-2. Вместо това по този метод тялото може да реагира на активирането на латентни вируси в нас.
" Дългият коронавирус се среща при един на всеки 10 случая на COVID-19, само че към момента не разбираме какво тъкмо го предизвиква. Има няколко теории, в това число догатката, че положението може да е породено от инфекциозен имунен отговор на COVID-19, който дълго остава в тялото и предизвиква претоварване на имунната система. Вторият вид допуска, че виновникът за „ дългия коронавирус “ може да е реактивирането на латентни вируси, като човешкия цитомегаловирус или вируса на Епщайн-Бар (херпесен вирус – бел.ред..) ", - споделя докторът на медицинските науки Лаура Ривино, старши учител в Училището по клетъчна и молекулярна медицина, Бристолски университет, написа PainNews.
В своето изследване Ривино и нейният екип проучиха кръвни проби от 63 пациенти с леки, умерени или тежки признаци, които бяха приети в болница преди имунизациите да станат налични.
Резултатите от изследването, оповестено в списанието eLife, демонстрират, че пациенти с тежки признаци на COVID-19 са имали забележителна Т-лимфоцитна дисфункция след три месеца. Тялото ги създава, с цел да се бори с бактериите и вирусите.
Анализът сподели, че по време на „ дългия коронавирус “ не е имало нарастване на броя на имунните кафези, ориентирани към SARS-CoV-2. Но по този метод се появиха Т-клетки, ориентирани към цитомегаловирус, постоянно срещан вирус, който нормално е безопасен, само че може да остане в тялото за цялостен живот след боледуване. Такива данни допускат, че продължителното активиране на Т-клетките, което се случва три месеца след тежко протичане на covid, може да не е породено от вируса SARS-CoV-2, а от непознати латентни вируси, които са били реактивирани.
" Трябва да се създадат по-големи изследвания с повече пациенти, в това число тези, които са били имунизирани. Разбирането на обстановката ще ни помогне да изберем лечения за това изтощително положение ", сподели Ривино.
Засега положителната вест е, че след 12 месеца равнищата на Т-клетките при пациенти с тежки признаци на коронавирус бяха същите като тези при пациенти с леки до умерени признаци.
Превод: GlasNews
Постковидният синдром е едва разбрано положение, което е съпроводено от хронична отмалялост, мозъчна мъгла, бодърствуване, болежка в гърдите и други признаци дълго след болестта.
Сега изследване в Обединеното кралство допуска, че постковидният синдром може да не е обвързван с вируса SARS-CoV-2. Вместо това по този метод тялото може да реагира на активирането на латентни вируси в нас.
" Дългият коронавирус се среща при един на всеки 10 случая на COVID-19, само че към момента не разбираме какво тъкмо го предизвиква. Има няколко теории, в това число догатката, че положението може да е породено от инфекциозен имунен отговор на COVID-19, който дълго остава в тялото и предизвиква претоварване на имунната система. Вторият вид допуска, че виновникът за „ дългия коронавирус “ може да е реактивирането на латентни вируси, като човешкия цитомегаловирус или вируса на Епщайн-Бар (херпесен вирус – бел.ред..) ", - споделя докторът на медицинските науки Лаура Ривино, старши учител в Училището по клетъчна и молекулярна медицина, Бристолски университет, написа PainNews.
В своето изследване Ривино и нейният екип проучиха кръвни проби от 63 пациенти с леки, умерени или тежки признаци, които бяха приети в болница преди имунизациите да станат налични.
Резултатите от изследването, оповестено в списанието eLife, демонстрират, че пациенти с тежки признаци на COVID-19 са имали забележителна Т-лимфоцитна дисфункция след три месеца. Тялото ги създава, с цел да се бори с бактериите и вирусите.
Анализът сподели, че по време на „ дългия коронавирус “ не е имало нарастване на броя на имунните кафези, ориентирани към SARS-CoV-2. Но по този метод се появиха Т-клетки, ориентирани към цитомегаловирус, постоянно срещан вирус, който нормално е безопасен, само че може да остане в тялото за цялостен живот след боледуване. Такива данни допускат, че продължителното активиране на Т-клетките, което се случва три месеца след тежко протичане на covid, може да не е породено от вируса SARS-CoV-2, а от непознати латентни вируси, които са били реактивирани.
" Трябва да се създадат по-големи изследвания с повече пациенти, в това число тези, които са били имунизирани. Разбирането на обстановката ще ни помогне да изберем лечения за това изтощително положение ", сподели Ривино.
Засега положителната вест е, че след 12 месеца равнищата на Т-клетките при пациенти с тежки признаци на коронавирус бяха същите като тези при пациенти с леки до умерени признаци.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ