От миналата година съм голям фен на MasterChef и винаги

От предходната година съм огромен почитател на MasterChef и постоянно си имам любимци. Сред тях тази година е Мария Жекова – едно нежно момиче, което през цялото време демонстрира, че готвенето е освен умения и верен избор на артикули, а и въображение, нюх, темперамент, разсъдък. За Мария храната е прекарване за всички сетива, само че храната е и здраве и тя е минала собствен персонален път, с цел да стигне до смяната, която от време на време не е суетност, а нужда. Храната е основен воин и на фотосите, които споделя в Инстаграм профила си @mariajekova – извънредно красиви, вдъхновяващи и разказващи част от всекидневието й в Родопите. Мястото, което се надява скоро да се трансформира в непрекъснатото й местопребиваване. Защо се включва в кулинарното предизвикателство MasterChef, какво я връща в България след живота й в Норвегия, по какъв начин самата тя е минала през борбата с килограмите и дали близостта с природата в действителност може да бъде избавление, си приказваме с Мария. Днес Момичетата от града.

Защо реши да се впуснеш в предизвикването MasterChef?

Мария: Реших да се впусна в предизвикването MasterChef, тъй като желаех да си кажа за сезонното и по-прецененото хранене. С мен се свързват хора, щастливи и въодушевени, и реших, че може би има и други, които имат потребност да чуят тъкмо това. Имах жива потребност да сборя и няколко свои страхове, тъй че кулинарното съревнование е чудесната опция.

С какво те изненада формата? Има ли нещо, което научи за себе си, с изключение на нови кулинарни техники?

Мария: Изненадите са непрекъснати, узнавам нови неща ежеминутно. Човек разпростира себе си под този адреналин. Най-вече ме вълнува това, че стъпвам по-уверено към фантазиите си след всяка една задача.

От 10 години не ядеш месо, с изключение на риба и морски блага, само че в предаването показваш, че можеш доста добре да се справяш с приготвянето му. Трудно ли ти беше?

Мария: Аз не обичам крайностите и пробвам да ги заобикалям. Не се храня с месо по етична причина: не мога да убия – не заслужавам да го сложа на масата си. Това е разбирането ми. Но с времето разбрах, че натрапването на модел има противоположен резултат. Тихият образец прави повече от хиляди думи. Като човек, за който храната е по този начин значима, желая да имам обозрими и вероятни упования – да знаем от кое място идва месото на масата и по какъв начин е стигнало до нас – това по-скоро ми е значимо на този стадий.

Как се появи любовта ти към готвенето?

Мария: Любовта към готвенето се появи, когато разбрах, че точно посредством него ще си върна здравето. Така и се случи.

Да стартира внимателно да сортирам продуктите и да си ги подготвям сама, ме извади от капан, в който сама се бях сложила.



Учила си фотографско изкуство. Кулинарната снимка ли те въодушеви да започнеш да готвиш повече?

Мария: Фотографията е голяма част от мен, в случай че не я владеех – несъмнено нямаше да мога да рисувам историята си по този начин. Кулинарната снимка беше някак естественото продължение за мен и любовта ми към храната, само че сигурно не тя ме сложи при започване на моя кулинарен път, а по-скоро потребността ми от смяна. Но тя сигурно ми е най-ценен прийом, дружно със словото, когато се пробвам да стигна до индивида против мен.

Мечтаеш ли да си отвориш лично място за храна и в случай че да – по какъв начин си го представяш?

Мария: Не бих отворила ресторант в познатата му конструкция. Искам да си имам свое място, което да разрешава на мен и хората да поддържаме връзка, да се учим едни от други, да споделяме време. Храната е прелестна, тя е продан и желая моята храна да е прекарване за всички сетива.

Обичаш да готвиш със сезонни артикули, постоянно сама събираш гъби в гората, ловиш рибата си... За кого обичаш да готвиш най-вече и кои са нещата, които приготвяш с най-голямо наслаждение?

Мария: Израснала съм мощно обвързвана с природата и тя е най-голямото ми ентусиазъм. Обичам да сготвям за фамилията си – да предизвикаш приятност у човек, който обичаш, носи огромно задоволство, а когато си мислил за здравето на тези хора, до момента в който готвиш, знаейки, че си се погрижил за това – щастието за мен е огромно.
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от Mariya Jekova (@mariajekova)

Кога възприе храната като здраве, като опция да се чувстваш добре в тялото си?

Мария: Когато започнах да се храня по-осъзнато, измененията в това по какъв начин се усещам не закъсняха. Това ме накара да не спирам да ходя по този път, с цел да схвана къде ще ме води. Щастлива съм, че не се отхвърлих.

Имала си проблем с килограмите и една книга ти е помогнала да загърбиш лишенията и диетите. Колко време обаче ти лиши да откриеш от какво се нуждае твоето тяло, с цел да се чувстваш добре? Защото споделяш, че не се лишаваш от неща като пица, паста...

Мария: С килограмите се боря от дете, най-големият ми затвор. Обратно на днешното факсимиле, че един цялостен човек се усеща зле единствено поради стигмата, която обществото е наложила по тематиката, а не поради самите си непотребни килограми и в случай че обществото стане по-толерантно – проблемите на тези хора ще изчезнат. Аз в никакъв случай не съм била потисната от друго с изключение на от самото си ненужно тегло. Отне ми дълги години да го преборя. Една книга ми оказа помощ доста по този път и най-много ме въодушеви да не спирам да се боря за здравето си. Прочетох по какъв начин килограмите могат да ми лишават от времето на тази Земя, тъй като затрудняват работата на организма. Не че не съм го знаела до тогава, само че очевидно от гледището на годините – към този момент по-близо до 30, а не до 20 – нещата ми наподобяват по-различно.

Осъзнала съм същинската полезност на това да си жив и здрав. И в никакъв случай няма да си разреша повече небрежност към себе си.

Има още...