От метач доедин от най-богатите българи в САЩ. Това е

От метач доедин от най-богатите българи в Съединени американски щати. Това е историята на Фил Филипов, който ненедейно си отиде от този свят, написа

76-годишният Филипов, който назоваха “Добрия деспот ”издъхна в дома си в Маями след боледуване в четвъртък през нощта. Филантропът Шефкет Чападжиев и един от най-близките му хора, който е бил на лятна отмора в България, е тръгнал по неотложност за Съединени американски щати, откакто е научил за кончината му.

“Беше най-хубавият ми другар ”, сподели Чападжиев, преди да се качи на самолета. Погребението на Фил ще е в понеделник. В Германия, Чикаго и родното му село Стрелча се провеждат събития, които ще отбележат живота на Фил.

Освен доста сполучлив предприемач от двете страни на Океана, Фил Филипов беше и един от огромните донори в българската общественост. Една от огромните дела, които поддържаше до последно беше българската черква “Св, София ” в чикагското предградие Дес Плейнс.

Филипов участваше и вделегацията, която показа българската общественост в САЩпред Конгреса на Илинойс преди 5 месеца.

Историята на 76-годишният Фил е доста пъстра и забавна.

Той е определян за “най-мразения началник в Германия ”, бежанец и благополучен брачен партньор. Той дели времето си сред Америка и останалия свят. Вероятно е най-богатият българин в Съединени американски щати.

Фил Филипов е едвам на 17 година, когато бяга от България през 60-те години на предишния век. Но не споделя, че е поради комунизма. “Ние бяхме на по 17 години, никой не е бил политически. Аз избягах, тъй като на Запад имаше и коли, и дами, и други работи, които не ни позволяваха в този режим ”, прям е той.

Минава през лагер в Гърция и след това отива в Чикаго, където среща Шефкет Чападжиев – един от най-успешните български имигранти в Америка. “Той пристигна с 3 други момчета. И още като се запознахме, той беше на 17-18 години – доста млад, си дадох сметка, че това момче рано или късно ще бъде нещо сигурно ”, споделя Чапата, който беше измежду гостите на Фил в “Белажио ”.

Чападжиев се оказва прав.

През 1966 година Фил стартира като метач във компанията за подемна техникаInternationalHarvestar. Постепенно се издига, а през 1979 година е пратен в офиса на компанията в Париж.

През 1993 година компанията е купена от TerexCranesи става една от най-големите в Европа за произвеждане на кранове и подемна техника.

А Фил Филипов към този момент е президент на компанията.

10 години по-късно напуща и стартира личен бизнес – купува компании в тежко положение и ги оздравява с брутална дисциплинираност.

Често го назовават Добрия деспот. “Такъв съм – без съмнение отсича Фил. – И съм доста добър в неприятно време. Знам по какъв начин да провеждам предприятия. Над 30-40 предприятия съм вдигнал на крайници. Последното в Германия “Атлас ” преди 6-7 години губеше по 2 и половина милиона на месец, а в този момент печелим. ”

Фил Филипов има фабрики в Германия, Китай, Мексико, Франция и България.

Българинът постоянно влиза в конфликти със синдикатите – в това число и тези в Германия, когато отхвърля да договаря с тях като притежател на компанията за кранове “Атлас ”. “Аз имам алергия против синдикатите, безапелационен е предприемачът. – Синдикатите не заплащат на служащите. Синдикатите се раждат, когато мениджърите не си правят работата. ”

Фил обаче споделя, че огромният удар в живота му не е някоя огромна бизнес сделка… а срещата му с Вероник – неговата брачна половинка французойка. “Късметът му пристигна, като се срещна с Вероник ”, споделя Шефкет Чападжиев. А Фил не отхвърля. Според него след всеки съумял мъж би трябвало да има жена. Той посвещава на Вероник цяла глава в книгата си “Философиите на Фил ”. Двамата са дружно повече от 25 години.

Попитах го кой е най-ценният урок, който един мъж би трябвало да научи за себе си на 70 години? Без да се колебае, Фил отговори по този начин – “Да бъде себе си. Да не не помни от кое място идва. Да няма доста парадиране и най-важното е да знае, че нищо не е постоянно. ”

Въпреки че живее повече от 50 години в чужбина, споделя, че в никакъв случай не е съумял да се почувства на мястото си. “Най-трудното даже и през днешния ден е да си чужденец. Много от младите, които са излезнали след 1989-а, схващат, че най-трудното е да си чужденец. Купиш си кола, няма на кого да се похвалиш, няма с кого да пиеш по едно за честито. Аз аероплан си закупувам и няма с кого. 52 години по-късно постоянно си чужденец. Никъде не е елементарно да си бежанец. ”

С огромно огорчение научих, че през вчерашния ден ни е напуснал Фил Филипов, един огромен другар на България и българската общественост в Чикаго.

Едно от нещата, които няма да не помни от срещите ни, беше по какъв начин с подготвеност и предпочитание реагира на поканата ми да се включи в делегацията на България в Конгреса на Илинойс тази година.

Вместо нормалните безчувственост и недоверчивост, присъщи на множеството съумели хора, той се отзова със искреност, позитивизъм и схващане към опцията дружно с Шефкет Чападжиев, проф. Самуил Рефетов и Томас Лебамов да представим дружно България в Капитолия в Спрингфийлд.

В няколкото ни срещи от него запомних безпределната обич, с която приказва за две неща, България и прелестната му брачна половинка, Вероник.

Днес мислите ни с Мария са и за Вероник, една прелестна, деликатна и по едно и също време с това мощна жена, която в реалност беше опората и вдъхновението на обичания от нас Фил.

Ще липсваш на всички ни Фил, благодаря ти за времето, прекарано дружно, за жалост беше прекомерно кратко…

Нека Бог даде мир на душата ти./бЛИЦ.БГ