От месеци части от турското Мраморно море са покрити от

От месеци елементи от турското Мраморно море са покрити от пълен пласт слузеста органична материя - така наречен " морски сополи ". Те се разгръщат до 30 м. дълбочина. Колко рискови са? И може ли Турция да се оправи с бедствието?

Т.нар. " морски сополи " на брега на Мраморно море край Истанбул

От месеци насам турското Мраморно море южно от Истанбул е покрито от пълен пласт слузеста сиво-кафява органична материя - така наречен " морски сополи ". Пестицидите, отпадните води и високите температури съставляват удобна среда за разрастването на тази морска слуз. Тя се състои от живи и мъртви морски организми, включително фитопланктон.

Тези микроводорасли нормално отделят О2 във водата, само че когато са " уплашени ", образуват в допълнение и слузеста маса, която се разгръща на километри във водата.

Мраморно море има проблем с така наречен " морски сополи " още от 2007 година насам. Но ситуацията в никакъв случай не е било толкоз съществено. Измерванията сочат, че тук-там шлаката доближава до 30 метра на дълбочина, отчасти даже до самото морско дъно - невиждани до момента равнища.
Редакцията предлага
Откъде се взе това злополучие?

Трудно е да се каже какво е предизвикало неочакваното разгръщане на морската слуз, споделя Барис Салиоглу от Института за морски науки METU. Според него обаче нитратите, фосфорът и климатичните промени безспорно играят голяма роля.

" Знаем, че през последните 20 години в Мраморно море температурата на водата се е повишила с до към 2,5 градуса над междинния растеж на морските води в международен мащаб ", споделя той. Освен това от 50 години насам други стресови фактори въздействат на съществуващата екосистема, като я отслабват в допълнение, изяснява специалистът.

Сред тях са да вземем за пример замърсяването на прилежащата акватория, причинявано от земеделието и индустрията, само че и от отпадните води на двайсетте милиона души, живеещи край крайбрежията на Мраморно море. Освен това несъразмерният улов на риба и други морски типове се отразява пагубно на морето - прави го по-уязвимо за проблеми като настоящия с морската слуз. " То просто към този момент не може да устоя на такива шокове ", добавя Салиоглу.

Защо това е проблем?

В Мраморно море живеят многообразни морски типове - миди, раци, корали и към 230 типа риби. Когато слузестата завивка на повърхността стартира последователно да прониква в дълбочина и доближи морското дъно, тя лишава кислорода от водата и по този начин задушава морските организми. В резултат екосистемите в засегнатите региони са застрашени.

И в Североизточна Турция, в региона на Черно море, неотдавна е видяно образуването на морска слуз. Тя заплашва поминъка на хората, които обичайно се изхранват с лов на риба.

Гребци посред шлаката

Освен това така наречен " морски сополи " могат да привлекат нездравословни микроорганизми, като вируси или бактерии, в това число рисковите ешерихия коли, които могат да бъдат и смъртоносни. Морските типове и хората, които плуват в нечистите води, са изложени на голяма заплаха. Последицата: затворени плажове. А това е още един тежък удар за туризма след вредите, нанесени на сектора от пандемията от ковид.

Какво може да се направи?

Турция не е в положение сама да направи доста против измененията в климата. Освен това тя към момента не е утвърдила Парижкото климатично съглашение от 2015 година. Но турското екоминистерство създаде упорит проект от 22 точки за справяне с казуса и изчистването на Мраморно море от морската слуз.

Специални морски съдове ще се заемат с почистването на морето, като ще се употребяват най-съвременни научни способи. Освен това турското държавно управление възнамерява да разгласи Мраморно море за предпазена територия, като мярката ще важи до края на годината. Тя цели да бъде редуцирано замърсяването, а крайбрежните градове и корабите да стартират да преработват отпадните си води, а не да трансформират морето в " помийна яма ", както се показва министърът на екологията и урбанизацията Мурат Курум.

Гледката не е изключително приятна

" Планът на министър Курум звучи като доста положително начало ", споделя специалистът Барис Салиоглу от Института за морски науки METU. Ако той бъде осъществен бързо, равнището на кислорода ще стартира да се повишава и обстановката би могла да се усъвършенства за няколко месеца, споделя той. Салиоглу обаче предизвестява, че еуфорията не трябва да е прекомерно огромна. " Докато екосистемите си отдъхнат същински, може да минат години. Морето в никакъв случай няма да се върне към първичното си положение - чисто и недокоснато от човешка ръка, само че пък нека съпротивителните му сили да набъбнат. "

Къде още има " морски сополи "?

Феноменът " морски сополи " не е ново събитие. Още през 18-и век той е следен в Средиземно море. Срещан е и в Егейско и Черно море. Подобна органична субстанция се образува и в Мексиканския залив след злополуката на " Дийпуотър Хорайзън " през 2010 година, на 65 километра от крайбрежията на Луизиана. Тогава тя проникна чак до морското дъно и унищожи морските организми чак до 130 километра от мястото на злополуката.