от Матео Сол ВСЯКА ФОРМА НА ПРИСТРАСТЕНОСТ Е ЛОША, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ

Трите причини за пристрастеност и как да се справим с тях

от Матео Сол

ВСЯКА ФОРМА НА ПРИСТРАСТЕНОСТ Е ЛОША, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА АЛКОХОЛ, МОРФИН ИЛИ ИДЕАЛИЗЪМ. – Карл Густав Юнг

В момента, в който поех първата си глътка въздух, към този момент притежавах унаследена взаимозависимост към хероин, образувана още в утробата на пристрастената ми майка.

През целият си живот проучвам физическите и психологични резултати, които опиатите предизвикват на родителите ми. Толкова ранно образуваната в мен взаимозависимост беше и причина да диря отговор на въпроса за същността на човешката природа.

Матео Сол

Когато се реалокирах да пребивавам при родственици, и към този момент оздравял от зависимостта си, осъзнах, че всеки човек развива друга форма на взаимозависимост, с цел да се оправи с празнотата на живота си и с желанието да получава още от „ дрогата “ си.

Не изпитвам безусловно никакво наслаждение от стимулантите, с които пресилвам. Не ги използвам поради потребността от забавление. Те са обезверен опит да избягам от мъчителните си мемоари, от чувството за непреодолимата самотност и предчувствието за идна крах. – Едгар Алън По

С тези думи създателят красноречиво улавя същността на зависимостта.

Независимо дали става дума за привързаност към опиати, храна, секс, консуматорство, работа, видеоигри, гневни прояви, под воала на всяка взаимозависимост се крие потребността от вдишване на надзор над обстановката или изтъкването на мощ. Грешно е разбирането, че силата може да се почерпи от някакъв външен източник /от средата или от хората/.

Вечната битка за надзор и власт лежи в центъра на нашето лично схващане за действителността и неправилните схващания по какъв начин да се придобие власт, по какъв начин да се преодолее неналичието на надзор, какво в действителност са властта и контрола и кой би трябвало да ги упражнява.

Зад всяка личностна рецесия се крие стремежът да се въдвори ред в хаоса, който изживяваме. Емоционално, духовно, физически и психически, ние съумяваме да направляваме дадена обстановка, като заобикаляме същността на казуса или го заместваме с развлечения или даже му придаваме необикновен смисъл.

Това, което пристрастеният търси, не е нещо срамно. Самотниците, а също и духовните общества се пробват да доближат същото това положение на себеосъзнаване. То обаче не би трябвало да се търси извън, а в самите нас.

Вашето влечение към взаимозависимост зависи от размерите, с които виждате своите проблеми и ги интерпретирате. Ще се доближите ли по-близо до душевното, или ще останете приведени до земята?

Важно е да се осъзнае, че пристрастеността не постоянно е единствено търсене на положението на осъзнаване и самодоволство, само че също и метод да се отделим от мъчителни прекарвания от предишното, които ни тревожат.

Когато се напиваме до безсъзнание, пушим, с цел да облекчим тревожните мисли, пазарим още малко дреболии, от които в действителност нямаме потребност или взимаме малко повече от предписаните ни хапчета, не постоянно сме наясно, че тези дребни зависимости в действителност са несъзнателни опити да избегнем оправянето с доста по-сериозен проблем.

Нашите души са безпределно мъдри и с цел да оцелеят и да се оправят с избрани събития от житейския ни път, за които не сме готови, те ни дистанцират от обстановката с разнообразни защитни механизми, до момента в който не сме подготвени да разрушим издигнатите против казуса стени.

Това „ отдръпване “ ни оказва помощ да се оправим по-нататък с това, което ни тревожи. Пристрастяването, обсебването, самонараняването, отбягването, самозаблуждението, закононарушението и безразсъдството са някои от проявленията на това бягство от казуса. Така съумяваме да се защитим от мощните страсти и проявленията им в телесни неразположения.

Наркотиците не са единствено вещества – те са всичко, което има психически резултат върху нас. Всяко нещо, което ни „ извежда “ или ни дава надзор над вътрешния безпорядък, празнотата, изолирането, несигурността и страхът, е опиат.

Само когато израстнем душевно, можем осъзнато да разберем неверните си привички, да разпознаем повтарящото се и нездравословно държание.

Само когато позволим на душата си да окаже своето позитивно проявяване, можем да разделим егото от съзнателното си Аз, и изследвайки най-тъмните кътчета на душата си, да се разтоварим от прочувствения багаж, който ни води към пристрастяване.

Причините за пристрастяването са постоянно едни и същи – разкриване на чувството за надзор, когато сме безсилни и живеем в мъчителна пустош. Важно е да разберем този развой, с цел да успеем да го променим.

Ще ви споделя три аргументи за пристрастяване:

Бягство от действителността

Когато сме изправени пред физическа заплаха, кое е първото, което ни идва мислено? Естествено, да бягаме и да се отдалечим от опасността.

Същото се отнася за умствените и прочувствени рискове. Нашите мозъци, с цел да ни предпазят, ще заобикалят да насочват мисълта ни към събитието, да ни го напомнят, а от време на време е допустимо и изцяло да бъде угнетен и пропуснат случая на травматичното събитие.

За образец мога да дам жена, която изгубва детето си при трагичен случай, пристрастява се към алкохола, и в последна сметка поради тази привързаност унищожава брака си.

Само когато спря да заобикаля болката и си разреши да скърби за изгубеното си дете и фамилията си, тя съумя да прояви воля и да спре да пие.

Друг образец са пристрастените към видеоигри и към книги, които, неможещи да се оправят с действителността, в която живеят, заобикалят в един фиктивен свят.

Вцепенение

Ако решим да не избягаме, идващият излаз е да останем пасивни. Зависимостта ни оказва помощ да се отделим от казуса, с цел да не се постанова да се оправяме прочувствено с него.

Въпреки, че нещата, към които можем да се пристрастим, са разнородни, тези, които се състоят от химически вещества, са извънредно сложни за превъзмогване.

Наркотичната и алкохолната зависимости като се изключи че основават физиологична нужда от използването им, само че и подтискат способността ни да усещаме. Също по този начин трансформират държанието ни и отслабват мощно волята ни, която би ни помогнала да спрем използването им.

Процесът на разграничение, обособяване и безучастие към казуса ни отделя от пълноценната ни връзка с нашите страсти, усеща, чувства и мемоари.

Зависимостта не просто не ни разрешава да изпитаме непреодолима болежка /емоционална, физическа или душевна/, само че също по този начин ни оставя в едно непрекъснато положение на самодоволство и наслада.

Опитите да се спрат химичните вещества освен прекъсват това блажено положение, само че и ни предизвикват болежка, която прави прекратяването на използването още по-мъчително.

Стремеж

Преди няколко години прочетох за синдромът на Питър Пан – става дума за това по какъв начин възрастни хора неумишлено отхвърлят да поемат отговорност и да се оправят с типичните за възрастта си провокации.

Карл Густав Юнг има сходна концепция в своята система от архетипи, която назовава „ Вечното дете “ (или непорастващото), основана на теорията за детето-бог, което остава постоянно младо.

Стремежът към отвод от „ порастване “ и приемане на провокациите на живота постоянно води към пристрастяване, тъй като личността се усеща неспособна да поеме отговорност за съществуването си.

Всички ние станахме очевидци на сходен жанр бягство в лицето на Майкъл Джексън , който израсна прекомерно бързо под светлините на прожекторите.

Този блян към непорастване може да се види елементарно и у търсачите на мощни чувства и пристрастените към секс, които постоянно търсят нови чувства и усещания, с цел да запълнят празнотата в себе си. Тези хора не могат да изпитат дълбоки и трайни усеща, по тази причина се задоволяват единствено с къси и повърхностни удоволствия.

Стремежът мощно се откроява и в духовните общества, където доста „ откриватели “ се концентрират върху позитивното, като заобикалят своите мрачни сенки. Те избират да извърнат взор към светлината и да гледат на егото като на нещо, което би трябвало да бъде унищожено.

5 метода да се излекувате от болката

Когато заобикаляме действителността, освен пречим на капацитета си и на скъпите качества, които притежаваме и с които можем да сме потребни, само че също по този начин не умеем и да разчитаме на вътрешната си дарба да се оправим и да се почувстваме задоволени.

Това, към което се пристрастяваме, първоначално може да ни помогне да се почувстваме предпазени от нанесените ни „ рани “, само че по-късно може да се окаже камшик за цялостната ни персона. Тогава не просто има заплаха да бъдем обществено отхвърлени поради държанието си като подвластни, само че и да си причиним непоправими физически, душевни и душевен вреди.

Моят съвет е постоянно при положение на пристрастяване да потърсим поддръжката на някой, който е осведомен с казуса. Много е мъчно човек да се оправи с проблем, когато е самичък, оставен на личната си преценка и без някого, който може да му подаде ръка.

След като сте разкрили поддръжката, от която се нуждаете, последвайте тези пет стъпки:

Осъзнайте зависимостта си

Няма по какъв начин да започнете да работите над казуса с пристрастяването, до момента в който не осъзнаете, че сте подвластни. Докато това не се случи, не можете да осмислите цялата мощ на зависимостта.

Много е елементарно за мозъците ни да дадат рационално пояснение за зависимостта си /колко от познатите ви споделят, че едно пиво ги отпуска след работа, разрешава им да се забавляват или е метод да разхлабен?/.

Въздържайте се

Това е доста по-лесно да бъде казано, в сравнение с осъществено. Тук е и мястото на подкрепящата група, изключително за наркотичните субстанции и алкохола, при които се следи мощно предпочитание за приложимост. Тази стъпка няма да излекува зависимостта, само че ще спре държанието, което води към нея.

Силното предпочитание и жадуване последователно ще намалеят. Спирането наподобява елементарно за няколко дни или седмици. Но задачата е това да остане непрекъснато – там се крие и същинското предизвикателство.

Разберете и излекувайте раните, от които вашата взаимозависимост ви пази

Когато спрете използването и пристрастяващото държание, които ви отдалечават от опцията да се свържете с душата си, с останалите и със съществуването си, ще усетите по какъв начин редица страсти, мемоари и усеща се надигат у вас, без даже да сте наясно. Може би ще ви се желае да избягате от този напор, само че останете в това положение.

Може да забележите, че подтискате казуса с ниското си самочувствие да вземем за пример, който ви е карал да се чувствате незначителни, нежелани, да се срамувате или да се проваляте.

Тук е моментът да приложите това, което сте научили – да изпитате признание, да се възприемете такива, каквито сте, да изпитате съпричастност към болката си.

Задайте си въпроса: Къде чувствам тази болежка в тялото си? Как са се държали с мен като дете и какво съм си мислел за себе си тогава? Как придържането към това заучено държание ми е помогнало /може би единствено по този метод съм се „ вписвал “ измежду приятелите си?/.

Когато се научите да обръщате внимание на тези мисли и когато успявате да преосмисляте още веднъж и още веднъж минали контузии, ще забележите по какъв начин силата им отслабва и по какъв начин те стопират да ви въздействат по деструктивен метод.

Все по-малко обстановки ще ви връщат към нездравословните привички, което усилва шанса ви да се справите с несъзнателните си импулси да извършите крачка настрана.

Създайте си обред на изложение на признателност към самите себе си

Макар да натоварваме нашите защитни механизми с товара на повода за нашите зависимости, в действителност те могат да ни бъдат и от изгода.

Не е виновност на защитните механизми, че попадаме в обстановки и условия, които ни травматизират. Въпреки това, цената, която плащаме, с цел да ни оказват помощ да се оправим с болката в избран миг, е прекомерно висока.

След като към този момент сте осъзнали и зрели за същността на пристрастяването, можете да изразите признателност към тези механизми за това, че с тяхна помощ сте избегнали мъчителните чувства досега, в който да бъдете подготвени да се справите с тях.

Заменете старите си привички с нови

Има редица проучвания, които демонстрират, че смяната в навиците спомага за цялостната смяна на личността. Златното предписание гласи, че всеки табиет има три съществени съставния елемент:

– напомняне – или в началото започване на заучено поведение;

– рутина – самото поведение;

– премия – методът, по който мозъкът ни се научава да помни това държание за в бъдеще.

Не постоянно можем изцяло да се отървем от неприятните си привички. Но вместо да вършим цялостна смяна, може да запазим остарялото напомняне, остарялата премия, а самата рутина да сменяем с нова. Например в случай че знаете, че пушите, когато сте нервни, не си казвайте, че просто ще спрете да пушите, когато се изнервите. Намерете различен метод да се справите със напрежението и въведете нов табиет в всекидневието си – дъвчете дъвка, пийте чай, правете си къса медитация.