От март целият свят живее в една друга, паралелна реалност

От март целият свят живее в една друга, паралелна действителност – с маски, дезинфектанти, затворени заведения, home office-и лимитирани събирания на обществени места. Колкото и да е изненадващо, става известно, че при започване на епидемията, когато ограниченията бяха най-строги, хората са се чувствали относително добре, тъй като са се надявали, че всичко ще свърши в обозримо бъдеще, считат психолози. А точно в този момент е пикът на умората   – от епидемиологичните ограничения, от рестриктивните мерки на културния и обществен живот, от новините, изпълнени с мрачна статистика и фрагментите от болнични заведения. И най-много от невъзможността да планираме живота си – на следващия ден, идната седмица, идващия месец.

Ето за какво районният офис на СЗО в Европа прикани държавните управления да се борят със засилващата се отмалялост измежду популацията като реакция на здравните опасности и ограниченията –умора, обхванала тук-там 60 % от хората, съгласно данни на директора на СЗО Европа доктор Ханс Клуге. " Вече осем месеца хората вършат големи жертви, заплащат голяма цена , която изтощи всички ни, където и да живеем и с каквото и да се занимаваме. В сходни условия е елементарно и естествено да се почувстваш равнодушен и демотивиран ", означи той.

Затова е безапелационен, че управляващите би трябвало да се вслушат в гласа на обществото и дружно с него да разработят иновативни механизми, посредством които да продължат битката с пандемията, без да пострада психологичното им здраве. " Нека бъдем изобретателни и смели , с цел да реализираме това ", съобщи Клуге.

" Напълно предстоящо е в този момент да бъдем в по-тежко психическо положение, в сравнение с през предходните години. Конкретно и ситуацията в страната също в допълнение способства ", сподели за организация " Фокус " и психологът Маргарита Бакрачева. По думите ѝ от началото на изключителното състояние хората са минали през " стадия на гнева, етапа на подозрението, етапа на нееднозначните неща, когато има ограничаване, само че зад тези ограничавания стои въпросът: " Ще се върне ли остарялото обикновено или това ще е новото обикновено? "  

Озоваваме се в една комбинирана обстановка от здравна и икономическа несигурност и неспособност да планираме както дълготрайно, по този начин и краткосрочно. По този метод действително са накърнени две от базовите ни потребности, което води и до зачестилите случаи на меланхолия и тревожни пристъпи, безапелационна е Бакрачева. Именно несигурността за бъдещето, фрапантните промени в всекидневието и финансовите ограничавания водят до известна висока степен на безпокойствие, което дълготрайно се отразява върху качеството на съня и води до отмалялост, счита и доктор Наташа Биджалани от PRIORY – асоциация на консултанти в областта на поведенческата логика на психиката във Англия.

В началото хората бяха шокирани от наложените ограничения, само че някак се активизираха, не спираха да се борят, като доста от тях премислиха полезностите си. Експериментираха в кухнята, възобновиха връзките с най-близките си, всеки откри метод за справяне – посредством ново занимание, работа вкъщи, игра с децата. Но този възторг е минало. В някои фамилии рецесията пристигна по-бързо , като изключително уязвими бяха жертвите на домашно принуждение и хората с нестабилна душeвност. Други едвам в този момент усещат умората и безпомощността. 

И в случай че тогава се опитвахме да оцелеем като се адаптираме към средата, в този момент сме на идващото равнище – искаме да се преборим . Затова и последваха доста от познатите ни събития – отрицателни реакции срещу крайната изразителност на Националния действен щаб, неналичието на толерантност към властта, нежеланието да се лимитира свободата ни на придвижване и несъгласието с недомислените епидемиологични ограничения. И страха, че няма да излезем от тази тъмна фуния, която ни засмуква. 

 
Извинителната записка по време на Covid-19 – тази скъпа хартийка за всеки родител