Жертва или грешница? „Монолог на вещицата“ от Камелия Кондова
От дребни знаем, че в приказките черната вълшебница е въплъщение за злото, което унищожава щастието и безмилостно разделя положителните герои.
Поетесата показва един роман за любовта – открадната, отнета или завоювана , от която научаваме гледната точка и на царкинята, и на вещицата.
Камелия Кондова е родена в Добрич през 1969 година Автор е на стихосбирките „ Повод за живот “, „ Не и благосклонност “, „ Как се обича художник “, „ Тепърва ще се изучавам на живот “, „ Неделята, която беше понеделник “ .
А ето и , които ще ви накарат да се замислите какъв брой елементарно грешницата се трансформира в жертва и противоположното, когато става въпрос за рисковата игра на любовта .
***
Монолог на спящата царкиня
Вече 100 години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не дремя, а съм умряла.
Ти — до нея — мощен, неутолим.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е ужасно за очите
всичко туй — в случай че не бе прелестно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да доближи женския й искра .
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във милувки.
И какво, че след това ще те имам.
( Знаех, че най-после ще те пусне .)
Ще бълнуваш лятното ѝ име.
В зимната постелка ще е пусто...
Мислих си го (и за какво да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И желаех да не се събудя.
***
Монолог на вещицата
Вечерта изобщо не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се разсъни.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните вълшебства ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — 100 години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна .
Изведнъж ще ме разлюби , знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша най-после,
само че ми свърши всичката ненавист.
Укротих се. Е, по този начин да бъде!
Да отива и да я целува.
А в този момент принцесата ме съди,
че мъжът ѝ нощем ме сънувал ...
Поетесата показва един роман за любовта – открадната, отнета или завоювана , от която научаваме гледната точка и на царкинята, и на вещицата.
Камелия Кондова е родена в Добрич през 1969 година Автор е на стихосбирките „ Повод за живот “, „ Не и благосклонност “, „ Как се обича художник “, „ Тепърва ще се изучавам на живот “, „ Неделята, която беше понеделник “ .
А ето и , които ще ви накарат да се замислите какъв брой елементарно грешницата се трансформира в жертва и противоположното, когато става въпрос за рисковата игра на любовта .
***
Монолог на спящата царкиня
Вече 100 години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не дремя, а съм умряла.
Ти — до нея — мощен, неутолим.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е ужасно за очите
всичко туй — в случай че не бе прелестно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да доближи женския й искра .
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във милувки.
И какво, че след това ще те имам.
( Знаех, че най-после ще те пусне .)
Ще бълнуваш лятното ѝ име.
В зимната постелка ще е пусто...
Мислих си го (и за какво да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И желаех да не се събудя.
***
Монолог на вещицата
Вечерта изобщо не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се разсъни.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните вълшебства ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — 100 години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна .
Изведнъж ще ме разлюби , знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша най-после,
само че ми свърши всичката ненавист.
Укротих се. Е, по този начин да бъде!
Да отива и да я целува.
А в този момент принцесата ме съди,
че мъжът ѝ нощем ме сънувал ...
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ