Таен път от хижа Здравец до Куклен отвежда в приказките
От обичаната на пловдивчани хижа „ Здравец ” има път, който води чак долу до Куклен. Взима се за към 4 часа и е доста прелестен - от самото начало се слиза - единствено оставяте гравитацията да ви води надолу. Преходът е толкоз прелестен, че човек може да стигне до хижата с ранния рейс, да пие едно хубаво турско кафе при бай Иса и в един часа следобяд да е вкъщи си.
Бай Иса е един от приказните герои на това леко странствуване. Държи живописна колиба на пътя за Копривките, която е отворена зиме и лете. На 67 години е и за разлика от множеството си набори обожава да го титулуват с „ бай ”. „ Преди време един от клиентите си пиеше бирата и му звъннаха да го питат къде е. Огледа се, попита ме по какъв начин се споделям и отговори по телефона: При бай Иса съм! Веднага лепнах табела „ Бай Иса ” до вратата ”, изяснява остарелият турчин. Табиетлия е във всичко - на тези, които търсят същинското прекарване, предлага да седнат до дънера на отсечен 100-годишен бор. Оформил го е като маса. „ Отиде една кутия лак, до момента в който запечатам дървото ”, демонстрира лъскавия пън той. И по-късно ти предлага турско кафе с пет степени на наслада. Ако не си наясно какъв брой сладко си искаш кафето,
те подлага на къс разпит
и с цел да си обясни що за шекерджия си.
Надраскал менюто си с въглен върху дъските до входа на бараката. Хвали се, че е единственият, който прави същинско гюзлеме в тази част на Родопите. Всеки по-силен дъжд измива менюто, само че бай Иса го написа отначало с още по огромно усърдие. Научил да върти гюзлемето преди 60 години от баба си.
На 50 метра от бараката на кафеджията мухабетчия стартира отбивката на пътя за Куклен. Тя потегля сред дребните вили, бунгала и фургони, в профил на гората, водеща до Копривките. Пътят към Куклен е един от дребното, където има обилие от лешници. На някои места над главата на туристите се оформят арки от това растение. Лешниците
стават идеални за бране
във втората половина на август. Така събирачите ще съумеят да си тръгнат с цели чували. Първите два километра пътят за Куклен минава по този, който води и до село Гълъбово. Има отлично място за отмора на паметника, където на 31 октомври 1986 година е умрял водачът капитан Цветозар Димитров. Тогава той се разрушава с хеликоптер Ми-8Т поради неточност на командира си. На паметника има две пейки за отдаване на респект.
Първият противен, само че къс сектор от пътя, е малко преди отбивката наляво за Гълъбово. Минава се през стотина метра натрошени варовикови скали. След това пътят за Гълъбово продължава право напред през една от най-красивите родопски поляни, които може да се видят. След 200 метра е първото предизвикателство. Изведнъж пътят се дели на три. Левият води към живописна, само че странна гора по посока Белащица. Десният ще ви закара до
стрелбище с панички посред гората
където и свършва. Хванете този, който върви напряко. На моменти става стеснен като пътека. Минава през места, отрупани с диви ягоди или цъфнали шипки. Гората се редува с поляни. Усещането е, че сте в цялостна сигурност.
След към два километра идва и първият сигурен ориентир, че към този момент сте покрай Куклен - това е параклисът „ Възнесение ”. Всеки уикенд поляните към него събират хора за пикник. От параклиса потегля асфалтов път, който минава около до манастира „ Свети свети Козма и Дамян ”. Той е неразпознаваем спрямо типа си отпреди 20 години - обителта е опасана от 5-метрови крепостни стени с бойници - съвсем като в средновековно Търново.
Там е първата спирка на цивилизацията след бараката на бай Иса. От „ Възнесение ” до спирката за рейсовете за Пловдив в Куклен дистанцията е към 5 километра. По асфалта има няколко места, които са идеални за къмпингуване. Има и чешми с навеси, които пазят от дъжд край пътя. Който желае по-авантюристичен маршрут, може да тръгне по пътеката, означена на картите с „ През къпините ”. Тя минава отдясно на параклиса и отново слиза до Куклен. В дребния град рейсовете за Пловдив са през 40 минути.
Бай Иса е един от приказните герои на това леко странствуване. Държи живописна колиба на пътя за Копривките, която е отворена зиме и лете. На 67 години е и за разлика от множеството си набори обожава да го титулуват с „ бай ”. „ Преди време един от клиентите си пиеше бирата и му звъннаха да го питат къде е. Огледа се, попита ме по какъв начин се споделям и отговори по телефона: При бай Иса съм! Веднага лепнах табела „ Бай Иса ” до вратата ”, изяснява остарелият турчин. Табиетлия е във всичко - на тези, които търсят същинското прекарване, предлага да седнат до дънера на отсечен 100-годишен бор. Оформил го е като маса. „ Отиде една кутия лак, до момента в който запечатам дървото ”, демонстрира лъскавия пън той. И по-късно ти предлага турско кафе с пет степени на наслада. Ако не си наясно какъв брой сладко си искаш кафето,
те подлага на къс разпит
и с цел да си обясни що за шекерджия си.
Надраскал менюто си с въглен върху дъските до входа на бараката. Хвали се, че е единственият, който прави същинско гюзлеме в тази част на Родопите. Всеки по-силен дъжд измива менюто, само че бай Иса го написа отначало с още по огромно усърдие. Научил да върти гюзлемето преди 60 години от баба си.
На 50 метра от бараката на кафеджията мухабетчия стартира отбивката на пътя за Куклен. Тя потегля сред дребните вили, бунгала и фургони, в профил на гората, водеща до Копривките. Пътят към Куклен е един от дребното, където има обилие от лешници. На някои места над главата на туристите се оформят арки от това растение. Лешниците
стават идеални за бране
във втората половина на август. Така събирачите ще съумеят да си тръгнат с цели чували. Първите два километра пътят за Куклен минава по този, който води и до село Гълъбово. Има отлично място за отмора на паметника, където на 31 октомври 1986 година е умрял водачът капитан Цветозар Димитров. Тогава той се разрушава с хеликоптер Ми-8Т поради неточност на командира си. На паметника има две пейки за отдаване на респект.
Първият противен, само че къс сектор от пътя, е малко преди отбивката наляво за Гълъбово. Минава се през стотина метра натрошени варовикови скали. След това пътят за Гълъбово продължава право напред през една от най-красивите родопски поляни, които може да се видят. След 200 метра е първото предизвикателство. Изведнъж пътят се дели на три. Левият води към живописна, само че странна гора по посока Белащица. Десният ще ви закара до
стрелбище с панички посред гората
където и свършва. Хванете този, който върви напряко. На моменти става стеснен като пътека. Минава през места, отрупани с диви ягоди или цъфнали шипки. Гората се редува с поляни. Усещането е, че сте в цялостна сигурност.
След към два километра идва и първият сигурен ориентир, че към този момент сте покрай Куклен - това е параклисът „ Възнесение ”. Всеки уикенд поляните към него събират хора за пикник. От параклиса потегля асфалтов път, който минава около до манастира „ Свети свети Козма и Дамян ”. Той е неразпознаваем спрямо типа си отпреди 20 години - обителта е опасана от 5-метрови крепостни стени с бойници - съвсем като в средновековно Търново.
Там е първата спирка на цивилизацията след бараката на бай Иса. От „ Възнесение ” до спирката за рейсовете за Пловдив в Куклен дистанцията е към 5 километра. По асфалта има няколко места, които са идеални за къмпингуване. Има и чешми с навеси, които пазят от дъжд край пътя. Който желае по-авантюристичен маршрут, може да тръгне по пътеката, означена на картите с „ През къпините ”. Тя минава отдясно на параклиса и отново слиза до Куклен. В дребния град рейсовете за Пловдив са през 40 минути.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ