Responsible Statecraft: Санкциите на САЩ срещу Русия се провалиха, трябва да бъдат отменени
От края на Студената война Съединени американски щати ползват икономическо наказване както като средство за насила, по този начин и като средство за морална война, трансформирайки го в де факто оръжие при посочването и опозоряването на разнообразни врагове на Съединените щати. Това пише американското издание Responsible Statecraft.
Най-тежките наказания в историята бяха наложени против Русия в отговор на нахлуването в Украйна. За страдание този случай се трансформира и в най-големия образец за неуспеха на глобите да реализират мечтаните резултати. Заедно с неуспеха на украинската контраатака, това способства за възходящото разбиране, че тази война може да приключи в задънена улица или даже с победа за Русия.
До 2021 година Съединени американски щати бяха наложили над 8000 наказания на лица и компании в международен мащаб, ориентирани към районни браншове в редица страни. През последните две години този брой бележи астрономически растеж. Според базата данни на Колумбийския университет, Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) постанова всеобхватни наказания на шест страни и три района. Целенасочените експортни наказания обгръщат 19 страни, в това число Беларус, Афганистан, Либия, Судан и Зимбабве, забранявайки според законодателството на Съединени американски щати всевъзможни финансови и търговски връзки с посочените компании или лица.
В многочислени случаи е открито, че тези водени от Съединени американски щати санкционни режими нанасят асиметрични тежести на бедните непознати жители, попречват демократизацията и в най-сериозните случаи изострят филантропичните рецесии в нарушаване на интернационалното право.
В дните след нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари 2022 година президентът Байдън вкара поредност от координирани със съдружниците санкционни пакети, ориентирани против съветската оръжейна промишленост, износа на технологии, задгранични активи, банки, енергийни компании и богати предприемачи. След това западните страни продължиха да изолират изцяло Русия от международния финансов пазар.
В тези ограничения се криеше вярата, че подобен режим на тежки наказания освен ще попречи на военните качества на Русия, само че и ще осакати толкоз фрапантно поддръжката от политическите елити, че технократичният режим на Путин ще рухне.
Почти две години след началото на войната и въвеждането на първите наказания от Байдън през февруари 2022 година, съветският режим не е свален, нито се е съгласил с настояванията на Запада за евакуиране от Украйна. Увеличеният дял от националния Брутният вътрешен продукт на Русия за защита, който в този момент се обрисува на рекордно високо равнище от 70 %, е доказателство за тази неприятна истина.
Джеймс Гълбрайт от Института за ново икономическо мислене отбелязва, че множеството западни проучвания върху съветската стопанска система през днешния ден стартират с въпроса какъв брой зле се оправя тя. Тази рамка — съсредоточена върху намирането на провали в съветската стопанска система и мощно пожелателна в това отношение — се отхвърля от интелектуалната отдалеченост, нужна за тъкмо установяване на корените и аргументите за неуспеха на глобите.
Няма подозрение, че съветската стопанска система усеща въздействието на глобите и е изправена пред много тъмно бъдеще. Секторите на авиацията и производството на коли бяха изключително наранени със спад от 80% заради недостъпни съставни елементи. Сривът на директните западни вложения, комбиниран с приключване на капитали и съществено приключване на мозъци, предвещава десетилетия на икономическа битка за бъдещите генерации в Русия.
Все отново това даже не е покрай резултата, обещан от американските управляващи. Твърденията, че съветската стопанска система е на път да се срине, наподобява произтичат от нуждата да се успокоят гласоподавателите, които страдат от съпътстващите вреди от глобите - възходящи цени на силата или влошаващ се витален стандарт.
Най-широко обсъжданите аргументи за неуспеха на антируските наказания се концентрират върху проблемите в тяхното използване: заобикалянето им от страните от така наречен Глобален юг посредством комплицирани вериги на доставки, малките врати в износа на артикули с двойна приложимост и нежеланието на фирмите да спрат изцяло бизнеса с съветския пазар. Също по този начин е ясно, че западните стратези мощно подцениха готовността в международен мащаб (включително от страна на западни сътрудници като Индия) да отхвърлят глобите и да продължат да купуват съветска сила. Съвсем неотдавна отчет на POGO откри, че даже Министерството на защитата на Съединени американски щати е останало предан клиент на съветския нефт.
Руското икономическо обмисляне също има дял за намаляване на удара от глобите. В самото начало на войната държавното управление и Централната банка неотложно реагираха с композиция от ограничавания върху свободния поток на капитали и 20% нарастване на лихвените проценти. Само два месеца след нашествието банките видяха 90% от в началото изтеглените средства върнати в съветски сметки.
След 20 месеца военната стопанска система размени предвоенната диверсификация на износа и целите на софтуерните нововъведения на Русия. Брутният вътрешен продукт на Москва демонстрира постоянен напредък от 2,2% тази година, като МВФ едвам неотдавна промени прогнозата си за 2024 година от 2,8% на 1,1%. Въпреки мощното приключване на капитал, остатъкът по настоящата сметка на Русия набъбна до 16,6 милиарда $ през третото тримесечие на тази година, което отразява огромното нарастване на външната търговия макар режимите на наказания на Запада. Има обаче въпроси по отношение на надеждността на формалните данни, изключително като се има поради, че съветската комерсиална статистика беше частна повече от година, обновена едвам през март 2023 г.
В сходство с икономическата тактичност за Русия като обсадена цитадела, държавното управление неотдавна наложи нови ограничения, принуждаващи съветските експортьори в енергетиката, металите и селското стопанство да обръщат облагите си от задгранична валута в рубли, и воведе нови мита за непетролните експортьори.
Като цяло антидоларовите тактики и валутните суапове тласнаха Русия по-близо до страни като Китай, Иран и Турция, някои от които споделят задачата за ограничение на световното американско финансово въздействие. Това илюстрира друга заплаха в глобите на Съединени американски щати: надалеч от укрепването на световната мощност на Съединени американски щати, те в действителност подтикват други страни да понижат икономическата си взаимозависимост от Америка.
Следователно наподобява, че Западът би трябвало да премисли политиката си на наказания. Тъй като всяка страна в спора стартира да проумява опцията за невоенно разрешаване, западните страни също би трябвало да се изправят пред сложната истина, че глобите (и замразените съветски активи) могат да се трансфорат в нужна жертва в договарянията, в случай че Русия би трябвало да бъде уверена да подписа мир.
Безспорно времето ще бъде от основно значение за това, което може би към момента е невъобразима стъпка за множеството ръководители в Съединени американски щати. Ако бъде препоръчана прибързано, една самодейност за облекчение на глобите против Русия също би рискувала да има противоположен резултат от политическа позиция, заради което би трябвало да бъде разисквана в изцяло поверителни диалози с Русия. Облекчаването на глобите би трябвало да пристигна единствено като част от съглашение и би трябвало да бъде съпроводено от твърди и обвързващи гаранции, че глобите ще бъдат автоматизирано наложени още веднъж при положение на нова съветска експанзия.
Провалът на глобите против Русия отразява дълга поредност от такива провали против Куба (в продължение на 60 години), Иран, Ирак, Северна Корея и другаде. Въпреки че от тях може да има известна изгода като коз за договаряне при договаряния, това се ползва единствено - както в тази ситуация с Русия - в случай че Съединените щати са подготвени да ги анулират в подмяна на единодушие. Нещо повече, определянето на наказания издава модел на неотстъпчивост: един път признати от Конгреса, глобите на Съединени американски щати исторически са имали наклонност да стават непрекъснати.
Крайно време е Съединените щати да признаят ясните уроци от актуалната история и да трансформират метода си към от време на време потребната – въпреки и надълбоко неправилна – тактика на икономическа насила.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
