Проф. Янаки Стоилов: Големият въпрос, който трябва да бъде поставен е за отношението между право и политика
От конституционна позиция най-чисто би било, въпреки и официално, Народното събрание да изрази своята воля по предлагането на президента за референдум. Ако тя беше изразена по този начин, както следва още след постъпване на предлагането, българските институции щяха да дадат формален сигнал към европейските какво е тяхното мнение. Това сподели конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов в предаването " Говори в този момент " по Българска национална телевизия.
Решението на Конституционния съд е тълкувателно. „ С отклоняването на настояването на президента се реализираха две неща - да се отклони самата полемика във връзка с влизането на България в еврозоната още от началото на идната година и да не се одобри акт на Народното събрание, какъвто и да е той, с цел да не може да се допусне възможното му обжалване пред Конституционен съд, защото по Конституция съдът упражнява надзор върху законите и решенията на Народното събрание.
Големият въпрос, който би трябвало да бъде подложен, съгласно него е за отношението сред право и политика. „ Правото не трябва да бъде отъждествявано с политиката. Конституционните юрисдикции, въпреки че са на границата сред политиката и правото, въпреки всичко стоят от страната на правото. В конституционния развой не можем да оправдаваме вземането на едни юридически решения с общи политически претекстове. Правото е належащо, с цел да могат другите хора, организации, групи в Народното събрание да поддържат даже противоположни политически позиции. Те би трябвало да осъзнаят, че имат общ интерес да го вършат по едно и също право, тъй като единствено в случай че то работи такова, каквото е заложено, те могат да бъдат сигурни, че без значение от коя страна се намират, има открит ред, правила и правила ", разяснява Янаки Стоилов.
Българска национална телевизия, „ Говори в този момент "
Решението на Конституционния съд е тълкувателно. „ С отклоняването на настояването на президента се реализираха две неща - да се отклони самата полемика във връзка с влизането на България в еврозоната още от началото на идната година и да не се одобри акт на Народното събрание, какъвто и да е той, с цел да не може да се допусне възможното му обжалване пред Конституционен съд, защото по Конституция съдът упражнява надзор върху законите и решенията на Народното събрание.
Големият въпрос, който би трябвало да бъде подложен, съгласно него е за отношението сред право и политика. „ Правото не трябва да бъде отъждествявано с политиката. Конституционните юрисдикции, въпреки че са на границата сред политиката и правото, въпреки всичко стоят от страната на правото. В конституционния развой не можем да оправдаваме вземането на едни юридически решения с общи политически претекстове. Правото е належащо, с цел да могат другите хора, организации, групи в Народното събрание да поддържат даже противоположни политически позиции. Те би трябвало да осъзнаят, че имат общ интерес да го вършат по едно и също право, тъй като единствено в случай че то работи такова, каквото е заложено, те могат да бъдат сигурни, че без значение от коя страна се намират, има открит ред, правила и правила ", разяснява Янаки Стоилов.
Българска национална телевизия, „ Говори в този момент "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




