Лъчезар Борисов: България е лидер по фискална стабилност, но трябва да се стремим към балансиран бюджет
В предаването „ Офанзива с Любо Огнянов " по NOVA NEWS тематиката за Бюджет 2026 разяснява някогашният министър на стопанската система Лъчезар Борисов. Според него решението на Бойко Борисов да „ замрази " бюджетната процедура след множеството рецензии е било вярно и стопански обосновано.
Лъчезар Борисов уточни, че в макроикономическата доктрина съществува принцип за реализиране на оптималната успеваемост, при която две заинтригувани страни - в тази ситуация синдикати и работодатели - могат да подобрят ситуацията си посредством разговор, без да повреждат ползите на другите.
„ Това ще докара, в случай че понижим приходната част, и до несъмнено понижаване на някои разноски. Тук би трябвало да бъде открит точно този баланс, само че значимото е, че ние поддържаме недостига в нормата от 3% ", разяснява някогашният министър.
Той акцентира, че България остава един от водачите в Европа по фискална непоклатимост, измерена посредством държавния дълг съотнесен към Брутният вътрешен продукт. Борисов даде образец с страни като Гърция, Италия и Испания, където задлъжнялостта е доста над 100%, до момента в който междинното равнище за Европейски Съюз е към 81,8%.
►Разходи и структурни дефицити
По отношение на рецензиите от опозицията за огромните разноски, Лъчезар Борисов означи, че актуалната обстановка е разследване от политиките през последните четири години.
„ През изтеклите четири години бюджетите се пълнеха от инфлация. Финансовото министерство вземаше пари от всеки един жител през по-високите сметки - 20% от тях отиваха в доход от Данък добавена стойност ", съобщи той и добави, че средствата са отивали за дълготрайни политики, което е довело до систематичен недостиг.
Според него е належащо да се върнем към финансовата непоклатимост отпреди 2020 година и да се резервира консенсусът за ниски данъчни ставки.
►Инвестиции и стопански напредък
Лъчезар Борисов посочи позитивен тренд при директните задгранични вложения. По думите му единствено за интервала януари-септември реинвестираната облага възлиза на над 3 милиарда евро, което е растеж от близо 30% по отношение на миналата година.
„ Това значи, че този бизнес, който към този момент е вложил в България, вижда и осъзнава изгодите от Еврозоната и оставя облагата си на наша територия ", разяснява икономистът. Той означи също, че вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт са нарастнали с над 9% в действително изражение.
►Бъдещето на „ Лукойл " и концесиите
Относно обстановката с рафинерията на „ Лукойл ", Борисов съобщи, че тя е структуроопределяща за стопанската система, химическата промишленост и превоза. Според него подхванатите от държавното управление ограничения и дерогацията са овладели процеса все още.
Лъчезар Борисов уточни, че в макроикономическата доктрина съществува принцип за реализиране на оптималната успеваемост, при която две заинтригувани страни - в тази ситуация синдикати и работодатели - могат да подобрят ситуацията си посредством разговор, без да повреждат ползите на другите.
„ Това ще докара, в случай че понижим приходната част, и до несъмнено понижаване на някои разноски. Тук би трябвало да бъде открит точно този баланс, само че значимото е, че ние поддържаме недостига в нормата от 3% ", разяснява някогашният министър.
Той акцентира, че България остава един от водачите в Европа по фискална непоклатимост, измерена посредством държавния дълг съотнесен към Брутният вътрешен продукт. Борисов даде образец с страни като Гърция, Италия и Испания, където задлъжнялостта е доста над 100%, до момента в който междинното равнище за Европейски Съюз е към 81,8%.
►Разходи и структурни дефицити
По отношение на рецензиите от опозицията за огромните разноски, Лъчезар Борисов означи, че актуалната обстановка е разследване от политиките през последните четири години.
„ През изтеклите четири години бюджетите се пълнеха от инфлация. Финансовото министерство вземаше пари от всеки един жител през по-високите сметки - 20% от тях отиваха в доход от Данък добавена стойност ", съобщи той и добави, че средствата са отивали за дълготрайни политики, което е довело до систематичен недостиг.
Според него е належащо да се върнем към финансовата непоклатимост отпреди 2020 година и да се резервира консенсусът за ниски данъчни ставки.
►Инвестиции и стопански напредък
Лъчезар Борисов посочи позитивен тренд при директните задгранични вложения. По думите му единствено за интервала януари-септември реинвестираната облага възлиза на над 3 милиарда евро, което е растеж от близо 30% по отношение на миналата година.
„ Това значи, че този бизнес, който към този момент е вложил в България, вижда и осъзнава изгодите от Еврозоната и оставя облагата си на наша територия ", разяснява икономистът. Той означи също, че вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт са нарастнали с над 9% в действително изражение.
►Бъдещето на „ Лукойл " и концесиите
Относно обстановката с рафинерията на „ Лукойл ", Борисов съобщи, че тя е структуроопределяща за стопанската система, химическата промишленост и превоза. Според него подхванатите от държавното управление ограничения и дерогацията са овладели процеса все още.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ