От известно време ми е станало навик да документирам случващото

От известно време ми е станало табиет да удостоверявам протичащото се в бетонното корито на Владайската река, този Нил на София. Противно на малко пренебрежителното отношение на множеството столичани, тя изобилства с всевъзможни хубости и не го споделям с подигравка. Като се стартира от Топлоелектрическа централа Земляне с комините, цеховете и работилниците за ремонт на ауспуси и се стигне… чааак до Сточна гара. По пътя, макар, че е бетонирана, реката въпреки всичко предлага своите скокливи бързеи, кални разливи, ромон. Човешкото наличие в този самобитен ъндърграунд на столицата ни се изявява в многочислени графити, дюшеци, на които с благородна злоба бих отбелязал, че някои наши съграждани прекарват нощта и напълно обикновено – пръснати към тях празни цигарени кутии, патрончета от ракия и мастика, презервативи и употребявани спринцовки, несъмнено са се ваксинирали. Но повода за този пост е в фотосите, enjoy! Текст и фотоси – Дилян Вълев, фейсбук