Как буквата X става нарицателно за неизвестно
От хиляди години Х е признакът, с които означаваме незнайното в математическите уравнения (и изобщо в речта и писмото си, когато нещо не се знае точно). Защо обаче тъкмо с тази писмен знак?
Алгебрата се ражда в Близкия изток по време на Златния век на средновековна ислямска цивилизация (750 – 1258) като в ранната си форма може да се види в трудовете на Мохамед ибн Муса ал-Хорезми и по-точно в книгата му от 9 век „ Kitab al-jabr wal-muqabala “ („ al-jabr “ по-късно ще стане „ алгебра “). По време на този разцвет, мюсюлманско законодателство и просвета се популяризират в Пиренейския полуостров, където маврите мощно предизвикват обществото в посока просвета и обучение.
Страница от „ Kitab al-jabr wal-muqabala “
Какво общо има това с буквата Х в математиката? Скоро, в тирада за TED talks, шефът на The Radius Foundation Тери Мур сподели, че потреблението на Х в този смисъл стартира поради неспособността на испанските учени да преведат избрани арабски звуци, включително и буквата шийн (или шин). Според Мур, думата за „ незнайно нещо “ на арабски е „ al-shalan “, която постоянно се появява в математическите книги. (Например, може да видите „ три незнайни неща са равни на 15 “, като „ незнайното нещо “ надлежно е 5)
Но тъй като испанците нямат писмен знак за звука „ ш “, те употребяват писмен знак за зука „ ск “, който в класическия гръцки език се изписва със признака хи, Х. Мур допуска, както доста преди него, че при превода на латински се е употребила хи се е трансформирало в х, което през днешния ден ни е познато.
В Webster’s Dictionary от 1909-1916 също се излага сходна доктрина, която обаче споделя по какъв начин арабската дума за „ нещо “ – „ шей “ – е преведена на гръцки като „ xei “, което по-късно е кратко на х. Доктор Али Консари акцентира, че гръцката дума за „ незнайно “, „ xenos “, също стартира с х и известния математически фасон може да е произтекъл от съкращението на тази дума. За тези теории обаче също нямаме доказателства.
Рене Декарт, 1596-1650
За теории, за които има документи, би трябвало да се обърнем към философът и математик Рене Декарт. Напълно е допустимо Декарт да не е първият, които употребява х с цел да означи незнайно, нито да е индивидът, които основава практиката, само че що се отнася до доказателства, оживели до през днешния ден, той наподобява точно като индивидът, основал практиката. Така е отбелязва в Oxford English Dictionary, както и в чудесната книга на Флориан Кахори „ A History of Mathematical Notations “ от 1929.
Ако не друго, Рене разпространява х като знак за незнайно. По-конкретно в бележитата си „ La Géométrie “ от 1637, където употребява символната нотация в математиката си – буквите от началото на латинската писменост (a, b, c…) отбелязват известни стойности, а буквите от края й (… x, y, z) значат незнайни стойности.
Защо? И за какво х повече от y или z. Никой не знае. Една от теориите е, че печатарят на Декарт го поучава да употребява най-много х в „ La Géométrie “, тъй като е по-рядко употребена писмен знак и надлежно има повече бройки от нея.
Блокчета с букви за печатарска преса
Без значение дали това е правилно или не, Декарт употребява х за незнайно още през 1629, доста преди „ La Géométrie “. Той от време на време употребява x, y, z и за отбелязване на известни стойности, което в допълнение слага под подозрение теориите за преводите, за които говорихме нагоре.
В последна сметка Декарт просто случайно избира тези букви да значат, каквото му е било нужно в работата, и поради тежестта на самата му работа те също набират мощ. Дали е видял отнякъде или самичък непринудено е взел това решение, не е ясно.
