10 години преди изява на Паркинсон тялото ни дава сигнали
От години обаче учените и невролозите се пробват да плануват появяването на това инвалидизиращо заболяване, с цел да се опитат да забавят хода и прогресията му. Установяват се клъстер от признаци, които засягат разнообразни органи и системи и са белязани с нарушавания във функционалностите им, които са познати като " продромална фаза " или в резюме - немоторни признаци.
Кои са немоторните признаци, по какъв начин да ги отличим от други болестни положения, неасоциирани с Болестта на Паркинсон и може ли това да помогне за ранното диагностициране и лекуване на болестта, беседвам със специалиста-невролог доктор Драган Горанов от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.
Д-р Горанов, какво съставлява тази продромална фаза при заболяването на Паркинсон?
При заболяването на Паркинсон може да разграничим една доста ранна фаза, така наречен продромалната фаза, която настава още преди появяването на класическите, съществени признаци на болестта. Въпреки интензивните научни проучвания през последните десетилетия, точните аргументи за появяването на това невродегенеративно заболяване са към момента неразбираеми, а това прави практическо му лекуване единствено частично сполучливо, тъй като към този момент то е напълно симптоматично. За по-пълно схващане на развиването на болестта и създаването на нови благоприятни условия за терапия точно тази най-ранна фаза е от изключителна значимост.
Правилното различаване на този доста начален стадий, обвързван с немоторна симптоматика, е клинично предизвикателство. Само допреди няколко години публичност и знания за тези немоторни признаци съвсем липсваха. Научните данни, с които все още разполагаме допускат, че в тази фаза най-малко 50 % от нервните кафези са към този момент наранени от заболяването (в област от мозъка наречена substantia nigra) и не работят пълноценно, само че пациентите не регистрират никакви признаци.
Какви са немоторните белези?
Най-честите продромални белези са четири: тежък запек, депресивни положения, поведенческо разстройство на REM етапа на съня, понижено или изчезнало подушване. Тези признаци могат да са извънредно обременяващи за някои пациенти, а да останат незабелязани от други с години.
В какво се показва поведенческото REM-разстройство на съня?
Поведенческото REM-разстройство на съня се показва в доста " живи ", буйни сънища (най-често кошмари), при които липсва физиологичната инертност на мускулите по време на RЕМ-фазата и пациентите са доста преносими. Те могат да наранят несъзнателно себе си или непосредствен, или да паднат от леглото. Това може и би трябвало да бъде изследвано от експерт с опит в медицина на съня.
Някои от упоменатите признаци са доста неспецифични...
Да, множеството от тях са неспецифични. Нарушено подушване може да се появи при вирусни инфекции или при синузит. Има многочислени и разнородни аргументи за обстипация (запек) и депресивност. Една дребна разлика в синхронното клатене на ръцете в придвижване може да е резултат на ортопедичен или ставен проблем или пък резултат от професионалното минало на пациента.
Наличието на един от тях или композиция въобще не би трябвало да значи диагноза Паркинсон. Подобна директна асоциация от угрижен пациент или непосредствен би била неправилна. Обсъждането и слагането на една диагноза в никакъв случай не е резултат на един единствен признак, а се основава на необятен взор върху анамнезата, клиничното положение, хода на болестта и контролни, проследяващи прегледи.
При всеки предстоящ пациент с моторни изяви на Паркинсон ли се демонстрират немоторни признаци?
Не. Не всеки пациент, който в даден миг се разболява от заболяването на Паркинсон е претърпял в по-ранни години продромална фаза. При някои пациенти заболяване стартира непосредствено с тремор или скованост (ригор).
А противоположното годно ли е? Ако има анамнеза за продромална фаза, значи ли това, че ще се развие Паркинсон след години?
Важна е общата картина - какъв е индивидът, на каква възраст, с каква находка от прегледа и какъв изолиран признак или композиция от немоторни признаци има. За това могат да оказват помощ характерни образни методики (DaTSCAN, ЯМР).
За разлика от други невродегенеративни болести, като болест на Алцхаймер да вземем за пример, където от години съществуват годни биомаркери, тук не разполагаме с такива. Към този миг нямаме и потвърден способ, който въз основата на тези най-ранни признаци да даде достоверна, евентуална прогноза, че даден пациент ще развие или няма да развие болест на Паркинсон след 10-15 години.
Тогава по какъв начин разпознаването на тези признаци може да е от изгода за пациентите?
Информираността на пациента за тези положения е от голяма важност. Така се дава опция пациенти с такива признаци да потърсят нужната диагностика и експерт, а за нас това е опция да разпознаем клинично и проследим тези пациенти, в случай че установим, че има съображение за това. Дори и контролни прегледи " единствено " един път годишно при селектирани пациенти биха довели до задоволително ранно различаване на болестта, в случай че такова се развие. А това значи и надлежно да се предложи навременно и съответно лекуване. Ранното пускане на лечението е основно, тъй като тактиките за лекуване в начален или по-напреднал стадий се разграничават.
Какво могат да създадат пациентите, с цел да понижат риска от развиване на болест на Паркинсон?
Като протективни фактори се считат средиземноморска диета, двигателна интензивност, спорт и консумация на кофеин. Силно целесъобразна е диета, богата на полифеноли, които откриваме в обилие в плодове и зеленчуци.
Кои са " класическите ", моторни признаци на заболяването на Паркинсон?
Когато приказваме за заболяването на Паркинсон трите съществени признака са: скованост, понижена пъргавина на спонтанната моторика, и тремор. Те участват в друга композиция и степен.
Каква е разликата сред болест на Паркинсон и така наречен атипичен Паркинсонов синдром?
Тук става въпрос не за едно, а за няколко сходни болести, които постоянно могат да имитират болест на Паркинсон. Това са: мултисистемна недоразвитост, деменция с телца на Леви, прогресивна супрануклеарна пареза и кортикобазална недъгавост. Тези четири болести имат своите характерни характерности - някои имат доста къса или доста по-дълга продромална фаза, поведенчески невро-психиатрични признаци, някои реагират доста характерно към избрани лекарства. Разликата е освен нозологична, лекуването и прогнозата също се разграничават.
Към немоторните признаци, предшестващи болест на Паркинсон, могат да се изброят още и блефероспазъм (паднал клепач), отмалялост, болежка в краката, дихателни проблеми, проблеми с уринирането, инфекции и полова дисфункция, когнитивни нарушавания, ниско кръвно налягане (ортостатична хипотония), гълтателни и говорни усложнения и други Изолирани, тези признаци могат да са породени от редица други положения и болести и би трябвало да се направи прецизна диференциална диагноза.
Снимка: персонален архив
Кои са немоторните признаци, по какъв начин да ги отличим от други болестни положения, неасоциирани с Болестта на Паркинсон и може ли това да помогне за ранното диагностициране и лекуване на болестта, беседвам със специалиста-невролог доктор Драган Горанов от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.
Д-р Горанов, какво съставлява тази продромална фаза при заболяването на Паркинсон?
При заболяването на Паркинсон може да разграничим една доста ранна фаза, така наречен продромалната фаза, която настава още преди появяването на класическите, съществени признаци на болестта. Въпреки интензивните научни проучвания през последните десетилетия, точните аргументи за появяването на това невродегенеративно заболяване са към момента неразбираеми, а това прави практическо му лекуване единствено частично сполучливо, тъй като към този момент то е напълно симптоматично. За по-пълно схващане на развиването на болестта и създаването на нови благоприятни условия за терапия точно тази най-ранна фаза е от изключителна значимост.
Правилното различаване на този доста начален стадий, обвързван с немоторна симптоматика, е клинично предизвикателство. Само допреди няколко години публичност и знания за тези немоторни признаци съвсем липсваха. Научните данни, с които все още разполагаме допускат, че в тази фаза най-малко 50 % от нервните кафези са към този момент наранени от заболяването (в област от мозъка наречена substantia nigra) и не работят пълноценно, само че пациентите не регистрират никакви признаци.
Какви са немоторните белези?
Най-честите продромални белези са четири: тежък запек, депресивни положения, поведенческо разстройство на REM етапа на съня, понижено или изчезнало подушване. Тези признаци могат да са извънредно обременяващи за някои пациенти, а да останат незабелязани от други с години.
В какво се показва поведенческото REM-разстройство на съня?
Поведенческото REM-разстройство на съня се показва в доста " живи ", буйни сънища (най-често кошмари), при които липсва физиологичната инертност на мускулите по време на RЕМ-фазата и пациентите са доста преносими. Те могат да наранят несъзнателно себе си или непосредствен, или да паднат от леглото. Това може и би трябвало да бъде изследвано от експерт с опит в медицина на съня.
Някои от упоменатите признаци са доста неспецифични...
Да, множеството от тях са неспецифични. Нарушено подушване може да се появи при вирусни инфекции или при синузит. Има многочислени и разнородни аргументи за обстипация (запек) и депресивност. Една дребна разлика в синхронното клатене на ръцете в придвижване може да е резултат на ортопедичен или ставен проблем или пък резултат от професионалното минало на пациента.
Наличието на един от тях или композиция въобще не би трябвало да значи диагноза Паркинсон. Подобна директна асоциация от угрижен пациент или непосредствен би била неправилна. Обсъждането и слагането на една диагноза в никакъв случай не е резултат на един единствен признак, а се основава на необятен взор върху анамнезата, клиничното положение, хода на болестта и контролни, проследяващи прегледи.
При всеки предстоящ пациент с моторни изяви на Паркинсон ли се демонстрират немоторни признаци?
Не. Не всеки пациент, който в даден миг се разболява от заболяването на Паркинсон е претърпял в по-ранни години продромална фаза. При някои пациенти заболяване стартира непосредствено с тремор или скованост (ригор).
А противоположното годно ли е? Ако има анамнеза за продромална фаза, значи ли това, че ще се развие Паркинсон след години?
Важна е общата картина - какъв е индивидът, на каква възраст, с каква находка от прегледа и какъв изолиран признак или композиция от немоторни признаци има. За това могат да оказват помощ характерни образни методики (DaTSCAN, ЯМР).
За разлика от други невродегенеративни болести, като болест на Алцхаймер да вземем за пример, където от години съществуват годни биомаркери, тук не разполагаме с такива. Към този миг нямаме и потвърден способ, който въз основата на тези най-ранни признаци да даде достоверна, евентуална прогноза, че даден пациент ще развие или няма да развие болест на Паркинсон след 10-15 години.
Тогава по какъв начин разпознаването на тези признаци може да е от изгода за пациентите?
Информираността на пациента за тези положения е от голяма важност. Така се дава опция пациенти с такива признаци да потърсят нужната диагностика и експерт, а за нас това е опция да разпознаем клинично и проследим тези пациенти, в случай че установим, че има съображение за това. Дори и контролни прегледи " единствено " един път годишно при селектирани пациенти биха довели до задоволително ранно различаване на болестта, в случай че такова се развие. А това значи и надлежно да се предложи навременно и съответно лекуване. Ранното пускане на лечението е основно, тъй като тактиките за лекуване в начален или по-напреднал стадий се разграничават.
Какво могат да създадат пациентите, с цел да понижат риска от развиване на болест на Паркинсон?
Като протективни фактори се считат средиземноморска диета, двигателна интензивност, спорт и консумация на кофеин. Силно целесъобразна е диета, богата на полифеноли, които откриваме в обилие в плодове и зеленчуци.
Кои са " класическите ", моторни признаци на заболяването на Паркинсон?
Когато приказваме за заболяването на Паркинсон трите съществени признака са: скованост, понижена пъргавина на спонтанната моторика, и тремор. Те участват в друга композиция и степен.
Каква е разликата сред болест на Паркинсон и така наречен атипичен Паркинсонов синдром?
Тук става въпрос не за едно, а за няколко сходни болести, които постоянно могат да имитират болест на Паркинсон. Това са: мултисистемна недоразвитост, деменция с телца на Леви, прогресивна супрануклеарна пареза и кортикобазална недъгавост. Тези четири болести имат своите характерни характерности - някои имат доста къса или доста по-дълга продромална фаза, поведенчески невро-психиатрични признаци, някои реагират доста характерно към избрани лекарства. Разликата е освен нозологична, лекуването и прогнозата също се разграничават.
Към немоторните признаци, предшестващи болест на Паркинсон, могат да се изброят още и блефероспазъм (паднал клепач), отмалялост, болежка в краката, дихателни проблеми, проблеми с уринирането, инфекции и полова дисфункция, когнитивни нарушавания, ниско кръвно налягане (ортостатична хипотония), гълтателни и говорни усложнения и други Изолирани, тези признаци могат да са породени от редица други положения и болести и би трябвало да се направи прецизна диференциална диагноза.
Снимка: персонален архив
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ