Как пазарът на труда посреща революцията на изкуствения интелект
От години на дневен ред е тревожният факт, че липсват фрагменти за разнообразни браншове на стопанската система. Данните сочат, че 55 % от записаните безработни в бюрата по труда в България са с ниска подготовка. А работната мощ е изправена пред нуждата да се приспособява доста бързо по отношение на изменящата се среда и новите провокации.
Ключовата дума е „ умения “, в частност – цифровите умения. Бизнесът, синдикатите и страната търсят общи, ефикасни решения за развиване на уменията, които минават и през законови промени. Едно от тези решения са по този начин наречените самостоятелни сметки за образование на възрастни. Наскоро Икономическият и обществен съвет на България показа свое мнение по тематиката, направено по предложение на Министерския съвет, обвързвано с промени в Закона за професионалното обучение и системата за образование на възрастни.
Близо 200 000 са недостигащите за разнообразни браншове на стопанската система фрагменти у нас, разгласи неотдавна президентът на КНСБ Пламен Димитров. Но, както се споделя, не е казусът в това, че няма работа за хората, а че няма хора за работата. Защото не просто няма фрагменти, а няма фрагменти със съответните умения и по тази причина несъответствията на пазара на труда и уменията на работната мощ стават все по-големи, и то освен за хора с ниска подготовка, които по принцип мъчно се осъществят, само че и с това, че работодателите от ден на ден търсят умения, които просто не се оферират и които просветителната система към момента не е произвела, или най-малко не в нужния брой. Тема, изключително настояща през 2023-а – Европейската година на уменията:
istock
“България е на последно място в образованието на възрастни. Обхватът му е под 2%. Средните европейски равнища са към 12%. Дигиталните умения са с извънредно ниска степен на асимилиране “, разказа картината Пламен Димитров неотдавна на конгрес с присъединяване на Икономическия и обществен съвет в Народното събрание. Както и, че всички в Съвета са за бърза и радикална промяна на образованието на възрастни.
Експертите са безапелационни, че би трябвало да се предизвиква по този начин нареченото учене през целия живот, в това число подплатено с финансови механизми.
Данните са доста, и без подозрение - тревожни. В страната ни присъединяване на хората над 16 години в учене през целия живот продължава да остава на ниско равнище, надалеч от междинното за Европейския съюз. Близо една пета от хората над 16 години имат проблеми с умения като четене и писане, броене и потребление на цифрови принадлежности в всекидневието.
Над 48% са хората с главно и по-ниско обучение, като неналичието на умения или по-ниското равнище на подготовка води и до по-висок риск от безработица, беднотия и обществено изключване. Делът на младежката ни безработица, както и на младежи, които нито учат, нито работят – също остава висок. И както разяснява ръководителят на парламентарната обществена комисия Деница Сачева от ГЕРБ-СДС:
istock
„ Образователната система няма да може да се трансформира със същите темпове, с които изисква пазарът на труда. Изключително значимо е да бъде направена система за валидиране на съществуващи умения. Човек в никакъв случай не приключва обучение. Трябва да се създадат стъпки в системата за подготовка и преквалификация на възрастни хора. Извън пазара на труда няма да останат единствено хората, които са с ниска степен на обучение, поради разрастващите се технологии “
На фона на учебникарската истина, че какъвто и стопански разцвет на страната да си представяме, без хората да са готови и д могат да го осъществят, той доста мъчно би се получил. И че бъдещето, за което всички толкоз доста приказваме, в действителност идва доста по-бързо, в сравнение с си представяме. И се постановат незабавни решения. Нищо, че едвам 10 на 100 от българските компании са склонни да приспособяват и вкарват нови технологии. Председателят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова означи, че България се върна на проблемите си на пазара на труда отпреди КОВИД-кризата – с доста ниска безработица:
„ Но и с доста проблеми, свързани с неналичието на фрагменти. Проблем са извънредно ниските резултати от външното оценяване и качеството на просветителния развой. Две трети от работната мощ не употребява цифрови устройва. Приехме едно мнение на тематика " Необходими промени и допълнения на закона за професионалното обучение и образование “.
istock
В мнението на Икономическия и обществен съвет се показва, че дигитализацията и декарбонизацията, подсилени и от последствията от пандемията от COVID-19 оказват голямо влияние върху българската стопанска система и работната мощ, които са изправени пред потребността от бърза акомодация по отношение на изменящата се среда. Пандемията форсира структурните промени в доста браншове, увеличавайки темпото на зелените и на цифровите трансформации.
Валентина Зартова от Българската търговско-промишлена палата - един от докладчиците по това мнение на Икономическия и обществен съвет за главните аргументи за дефицита на квалифицирана работна ръка:
„ Повече от 55% от записаните безработни лица са с ниска подготовка. Професионалното обучение и образование към момента не е привлекателно “
Идва ли рецесия на пазара на труда
Всичко това, дружно с продължаващите провокации, свързани с демографските промени и несъответствията в уменията, постановат рационализиране на нормативната база и въвеждане на нови принадлежности за развиване на компетентностите на българските жители.
Според специалистите е нужна промяна на системата на професионалното обучение, която включва промени в Закон за професионалното обучение и образование и въвеждане на упоменатите към този момент самостоятелни сметки за образование. Тези сметки за образование са един от инструментите за финансиране на ученето през целия живот, когато точно финансирането съставлява преграда за образование.
istock
Готово е и определението, което да залегне в съответните нормативни актове - „ Индивидуална сметка за образование “ е виртуален финансов портфейл, основан от националните управляващи за всяко лице в трудоспособна възраст, включително заети, независимо заети, безработни, неактивни и обезкуражени, който разрешава приемането на финансова помощ за образование в границите на избран бюджет. Или другояче казано, тип персонална сметка, по която се натрупват права за финансиране на подготовка, образование, професионално насочване и кариерно консултиране, които могат да се употребяват при контрактувани сред страната и обществените сътрудници критерии.
Препоръката е въвеждането на такива самостоятелни сметки да бъде направено в началото посредством пробно откриване на сметки за образование на заети, подкрепено със средства от стратегия „ Развитие на човешките запаси “.
По проекта за деяние на Европейския дирек на обществените права има заложена цел - до 2030-а година делът на хората в трудоспособна възраст у нас, които вземат участие годишно в учене през целия живот, да доближи 35,4 на 100. Мерките би трябвало да се вземат още в този момент, другояче тази и сходни цели мъчно ще бъдат реализирани в действителността. И за край гледната точка на високотехнологичния бизнес - Доброслав Димитров, ръководител на Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ):
„ Професията на бъдещето е мисленето. Изкуственият разсъдък ще преподава. Учителят е наставник и модератор, изграждащ индивида, а не предаващ информация. В момента се случва колосална смяна. Тя води и до гибелта на частните уроци. Технологиите трансформират света в този момент. Намираме се в Петата индустриална гражданска война. Тя се назовава Революцията на изкуствения разсъдък. Няма къде да избягаме “
Ключовата дума е „ умения “, в частност – цифровите умения. Бизнесът, синдикатите и страната търсят общи, ефикасни решения за развиване на уменията, които минават и през законови промени. Едно от тези решения са по този начин наречените самостоятелни сметки за образование на възрастни. Наскоро Икономическият и обществен съвет на България показа свое мнение по тематиката, направено по предложение на Министерския съвет, обвързвано с промени в Закона за професионалното обучение и системата за образование на възрастни.
Близо 200 000 са недостигащите за разнообразни браншове на стопанската система фрагменти у нас, разгласи неотдавна президентът на КНСБ Пламен Димитров. Но, както се споделя, не е казусът в това, че няма работа за хората, а че няма хора за работата. Защото не просто няма фрагменти, а няма фрагменти със съответните умения и по тази причина несъответствията на пазара на труда и уменията на работната мощ стават все по-големи, и то освен за хора с ниска подготовка, които по принцип мъчно се осъществят, само че и с това, че работодателите от ден на ден търсят умения, които просто не се оферират и които просветителната система към момента не е произвела, или най-малко не в нужния брой. Тема, изключително настояща през 2023-а – Европейската година на уменията:
istock “България е на последно място в образованието на възрастни. Обхватът му е под 2%. Средните европейски равнища са към 12%. Дигиталните умения са с извънредно ниска степен на асимилиране “, разказа картината Пламен Димитров неотдавна на конгрес с присъединяване на Икономическия и обществен съвет в Народното събрание. Както и, че всички в Съвета са за бърза и радикална промяна на образованието на възрастни.
Експертите са безапелационни, че би трябвало да се предизвиква по този начин нареченото учене през целия живот, в това число подплатено с финансови механизми.
Данните са доста, и без подозрение - тревожни. В страната ни присъединяване на хората над 16 години в учене през целия живот продължава да остава на ниско равнище, надалеч от междинното за Европейския съюз. Близо една пета от хората над 16 години имат проблеми с умения като четене и писане, броене и потребление на цифрови принадлежности в всекидневието.
Над 48% са хората с главно и по-ниско обучение, като неналичието на умения или по-ниското равнище на подготовка води и до по-висок риск от безработица, беднотия и обществено изключване. Делът на младежката ни безработица, както и на младежи, които нито учат, нито работят – също остава висок. И както разяснява ръководителят на парламентарната обществена комисия Деница Сачева от ГЕРБ-СДС:
istock „ Образователната система няма да може да се трансформира със същите темпове, с които изисква пазарът на труда. Изключително значимо е да бъде направена система за валидиране на съществуващи умения. Човек в никакъв случай не приключва обучение. Трябва да се създадат стъпки в системата за подготовка и преквалификация на възрастни хора. Извън пазара на труда няма да останат единствено хората, които са с ниска степен на обучение, поради разрастващите се технологии “
На фона на учебникарската истина, че какъвто и стопански разцвет на страната да си представяме, без хората да са готови и д могат да го осъществят, той доста мъчно би се получил. И че бъдещето, за което всички толкоз доста приказваме, в действителност идва доста по-бързо, в сравнение с си представяме. И се постановат незабавни решения. Нищо, че едвам 10 на 100 от българските компании са склонни да приспособяват и вкарват нови технологии. Председателят на Икономическия и обществен съвет Зорница Русинова означи, че България се върна на проблемите си на пазара на труда отпреди КОВИД-кризата – с доста ниска безработица:
„ Но и с доста проблеми, свързани с неналичието на фрагменти. Проблем са извънредно ниските резултати от външното оценяване и качеството на просветителния развой. Две трети от работната мощ не употребява цифрови устройва. Приехме едно мнение на тематика " Необходими промени и допълнения на закона за професионалното обучение и образование “.
istock В мнението на Икономическия и обществен съвет се показва, че дигитализацията и декарбонизацията, подсилени и от последствията от пандемията от COVID-19 оказват голямо влияние върху българската стопанска система и работната мощ, които са изправени пред потребността от бърза акомодация по отношение на изменящата се среда. Пандемията форсира структурните промени в доста браншове, увеличавайки темпото на зелените и на цифровите трансформации.
Валентина Зартова от Българската търговско-промишлена палата - един от докладчиците по това мнение на Икономическия и обществен съвет за главните аргументи за дефицита на квалифицирана работна ръка:
„ Повече от 55% от записаните безработни лица са с ниска подготовка. Професионалното обучение и образование към момента не е привлекателно “
Идва ли рецесия на пазара на труда
Всичко това, дружно с продължаващите провокации, свързани с демографските промени и несъответствията в уменията, постановат рационализиране на нормативната база и въвеждане на нови принадлежности за развиване на компетентностите на българските жители.
Според специалистите е нужна промяна на системата на професионалното обучение, която включва промени в Закон за професионалното обучение и образование и въвеждане на упоменатите към този момент самостоятелни сметки за образование. Тези сметки за образование са един от инструментите за финансиране на ученето през целия живот, когато точно финансирането съставлява преграда за образование.
istock Готово е и определението, което да залегне в съответните нормативни актове - „ Индивидуална сметка за образование “ е виртуален финансов портфейл, основан от националните управляващи за всяко лице в трудоспособна възраст, включително заети, независимо заети, безработни, неактивни и обезкуражени, който разрешава приемането на финансова помощ за образование в границите на избран бюджет. Или другояче казано, тип персонална сметка, по която се натрупват права за финансиране на подготовка, образование, професионално насочване и кариерно консултиране, които могат да се употребяват при контрактувани сред страната и обществените сътрудници критерии.
Препоръката е въвеждането на такива самостоятелни сметки да бъде направено в началото посредством пробно откриване на сметки за образование на заети, подкрепено със средства от стратегия „ Развитие на човешките запаси “.
По проекта за деяние на Европейския дирек на обществените права има заложена цел - до 2030-а година делът на хората в трудоспособна възраст у нас, които вземат участие годишно в учене през целия живот, да доближи 35,4 на 100. Мерките би трябвало да се вземат още в този момент, другояче тази и сходни цели мъчно ще бъдат реализирани в действителността. И за край гледната точка на високотехнологичния бизнес - Доброслав Димитров, ръководител на Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ):
„ Професията на бъдещето е мисленето. Изкуственият разсъдък ще преподава. Учителят е наставник и модератор, изграждащ индивида, а не предаващ информация. В момента се случва колосална смяна. Тя води и до гибелта на частните уроци. Технологиите трансформират света в този момент. Намираме се в Петата индустриална гражданска война. Тя се назовава Революцията на изкуствения разсъдък. Няма къде да избягаме “
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ