От февруари чаках да му дойде времето на този сериал,

От февруари чаках да му пристигна времето на този сериал, за който четох доста и съвсем на всички места. Netflix oтново предизвика и по никакъв начин не разочарова с тази странна и доста забавна история. В Umbrella Academy се споделя за екстравагантен милиардер, който осиновява 7 от общо 43 деца, родени в един и същи ден от майки, които не са били бременни. Кръщава ги по номера и ги отглежда като супергерои, а едно от тях, 7 (Елън Пейдж) наподобява или няма никаква свръхсила, или е тъкмо противоположното.

Напоследък светът не може без. Това не е доста добра вест, тъй като приказва за неустановеност и морална потребност от някой, който да поддържа духа и да показва кое е положително и кое зло, по този начин че – когато няма водачи, водачите се измислят.

В Umbrella Academy има доста от привличащото и занимателното във всеки комикс, само че в това време има и по-дълбока история за семейство, за връзки, за дълги раздели и събирания, за поемането по друг път, за израстването и приемането, все пак.



Сър Реджиналд Харгрийвс (Колм Фиоре) умира, което води до събиране на децата от 1 до 7 (с някои изключения) вкъщи – необичайно, огромно място, където икономът е умно, еволюирало шимпанзе Пого (Адам Гудли), а мама е Степфордска брачна половинка, която всяка вечер се зарежда в електрическата мрежа. Освен тях има и пътуващ през времето палач – Ча-Ча (Мери Джей Блайдж) и още няколко странни хора, които, по някаква причина, се пробват да попречват битката на 5 да предотврати края на света.



Umbrella Academy можеше и да бъде просто глупав екшън, само че в действителност е изненадващо прочувствен, проницателен и малко печален филм, гравитиращ към разочарованията и нанесените рани от връзките, които са като че ли неизбежни във всяко семейство., формирано от супергерои.