Кмет събира стари мотори, прави музей
От две десетилетия се занимава интензивно и със земеделие
Почти всеки шеф в България се мъчи да се снабди със длъжностен автомобил, колкото по-нов и бляскав – толкоз по-високо е самочувствието му. За градоначалника на северозападната община Бойчиновци Светлин Сретениев обаче марката на кметската кола няма значение – стига да може да обхожда с нея селата в региона и министерствата в столицата. Мерне ли обаче остарял мотициклет, очите му блясват като фарове. Защото е буен фен и колекционер на двуколесните ветерани – най-вече от предишния век. Новите мощни мотори – фантазия за рокери и последователи на галактически скорости, не го интересуват. „ В един мотоциклет ме притеглят най-много типа и историята му. Старите мотори са като типичен книги – познати от дълго време, цялостни със мемоари, само че постоянно може да откриеш и нещо ново “, споделя Сретениев.
За да се радва на обичаните си машини и да среща с достолепията им другари и други фенове, кметът е събрал в родното си село Владимирово над 40 мотоциклета. „ Имам всички машини, които съм карал като юноша и доста други, по които единствено съм въздишал! “, споделя той. По двуколесните моторни возила днешният градоначалник се запалил още в момчешките си години. „ Подкарах мотоциклет в 5-и клас, въпреки че не беше законно. Но толкоз доста желаех, че татко ми подвигна ръце и ми даваше понякога неговия М125 – Киевка. Един шлеп с мотоциклети от някогашния Съюз на съветските социалистически републики беше потопен в Дунав и продадоха извадените машини на ниски цени. Баща ми си взе и аз на него се учих да карам! “, спомня си кметът. А когато навършил 16 години напълно законно изкарал брошура за категория „ М “ и татко му му подарил Симсон S 50 – немско соц.производство. После почнал да фучи и с мощно ЧЗ 350 кубика на брат си.
„ В ония години автомобилът беше недостижима фантазия – малко на брой имаха пари да си купят, само че отново чакаха половин живот да им пристигна редът. Докато мотоциклетът беше по-достъпен, пък и друго си е вятърът да духа в лицето ти, а връстниците и най-много девойките да гледат и въздишат! “, смее се градоначалникът. Заради пристрастеността към моторите Светлин приключил колеж по мотори с вътрешно горене в родното си село, а след това записал Полувисшия институт за учители по процедура в Ямбол – компетентност „ Двигатели с вътрешно горене, пътностроителна техника и подемни машини “, станал и инструктор. И над 20 години работел като преподавател в Техникума по превоз в селото си. Купил си и автомобил, само че не зарязал първата си обич – мотоциклетите. Докато преди 15 години, както оглеждал старите двуколесни машини в дома си, схванал, че има начало на сбирка, в която обаче зеят много пропуски. И се заел да ги запълва.
„ Купувах остарели мотоциклети, зарязани в гаражи и под навеси от стопаните им. Някои изглеждаха в положително положение, други бяха отломки, само че ги потягах! “, споделя кметът. Така се сдобил с уникати като първия съветски „ Ковровец “ – 175 куб. с алуминиева ракета на него, именитото българско „ Балканче “, цяла серия „ Иж “ – единият от тях с панер, Министерство на здравеопазването 150 кубика с овален контейнер, каквито преди време в „ соца “ карали катаджиите, „ Трофи 175 “, няколко „ Симсон “-а – „ Старт “, „ Ендуро “ и с педали, „ Ява “ 125 и 175 кубика. Общо 41 машини. Голяма част от тях са в придвижване и понякога кметът ги яхва и обикаля общината, или пък взе участие в ретропарадите на двуколесни возила. „ Искам да възстановя всички и да отворя музей на социалистическите мотоциклети, с цел да знаят младите, какво са карали бащите и дедите им. А, който желае и да се повози на тях! “, споделя градоначалникът на Бойчиновци.
Въпреки пристрастеността към моторите и сериозната численост притежавани машини той признава, че не харчи доста за сбирката си. Купува на ниски цени и ги потяга най-вече самичък, за боядисването оказват помощ другари. Лошото е обаче, че за заниманието му времето рядко доближава. Кметската работа е натоварена и лишава не часове, а цели дни и седмици без отдих. А от горната страна на всичко с изключение на с общинските каузи Светлин Сретениев от над две десетилетия се занимава интензивно и със аграрни бизнес. „ Навремето направих агрофирма, с която изхранвах фамилията си, тъй като учителската заплата беше дребна. Като станах кмет, ревизирах и разбрах, че законът не не разрешава да имам и фермерска активност и продължих със земеделието. Кметуването не е специалност. Пък и по-добре намерено да заявявам частна активност и приходите си, вместо да ги укривам зад подставени лица!, декларира градоначалникът. Заедно със фамилията си в този момент Светлин Сретениев обработва 7600 дка лична и наета земя и дава самун на 12 служащи във компанията си. Произвежда главно зърно – пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Много му оказват помощ брачната половинка, синът Дамян и дъщерята Димана. С пари на агрофирмата си той подкрепил построяването на мотописта край близкото до Бойчиновци село Лехчево и подкрепил локални младежи да основат мотоклуб. „ Не желаех да давам общински средства, с цел да не ме обвинят, че разходвам от общите пари за заниманието си “, разяснява градоначалникът. През пролетта на мотопистата организирали интернационално съревнование с мотористи от България, Румъния, Русия и Сърбия. На 10 ноември тази година край Лехчево се организира и закриване на мотошампионата у нас.
Моторите и земеделието обаче запълват единствено дребното свободно време на градоначалника – и то най-вече вечер и нощем, признава той. Ежедневието му е изпълнено с общински грижи и проблеми. Сретениев е втори мандат кмет на община Бойчиновци, а преди този момент е бил отпред и на родното си село Владимирово. „ За 7 години направихме ремонт на 6 читалища, обновихме 7 площада, ремонтирахме учебното заведение във Владимирово, където учат 350 деца, построихме културен дом в града, подменихме 46 км водопроводи, асфалтираме улици “, изброява управникът. От държавното управление са им отпуснали 400 000 лв. за настилки върху новите водопроводи, а от ПУДООС са отделили 1,5 млн. лв. за промяна на водопровода в Бойчиновци. „ Голям проблем е, че сериозна част от остарелия ни тръбопровод е от етернитови тръби, които се пукат, пък и са рискови за здравето. Иска ми се да сменим всички, да прокараме и канализация, тъй като съвсем няма. Но трябват доста средства! “, споделя Сретениев. До края на мандата си той се надява да бъдат утвърдени и осъществени и подадените планове за саниране на общински здания и поправки на площади и улици в селата край Бойчиновци.
В града и региона всички познават кмета от години и даже множеството го назовават „ Даскале “ – учил е и тях, и децата им. „ Стремя се да остана какъвто съм бил преди да седна на кметския стол. Работата не ме плаши. Говоря намерено и непосредствено с всички – и със земляците, и с предприемачи и политици. Не съм се родил кмет и не трептя за поста си. Ако схвана, че властта ме е трансформирала, напущам незабавно и се връщам при нивите и моторите! “, споделя 53-годишният властник.
Почти всеки шеф в България се мъчи да се снабди със длъжностен автомобил, колкото по-нов и бляскав – толкоз по-високо е самочувствието му. За градоначалника на северозападната община Бойчиновци Светлин Сретениев обаче марката на кметската кола няма значение – стига да може да обхожда с нея селата в региона и министерствата в столицата. Мерне ли обаче остарял мотициклет, очите му блясват като фарове. Защото е буен фен и колекционер на двуколесните ветерани – най-вече от предишния век. Новите мощни мотори – фантазия за рокери и последователи на галактически скорости, не го интересуват. „ В един мотоциклет ме притеглят най-много типа и историята му. Старите мотори са като типичен книги – познати от дълго време, цялостни със мемоари, само че постоянно може да откриеш и нещо ново “, споделя Сретениев.
За да се радва на обичаните си машини и да среща с достолепията им другари и други фенове, кметът е събрал в родното си село Владимирово над 40 мотоциклета. „ Имам всички машини, които съм карал като юноша и доста други, по които единствено съм въздишал! “, споделя той. По двуколесните моторни возила днешният градоначалник се запалил още в момчешките си години. „ Подкарах мотоциклет в 5-и клас, въпреки че не беше законно. Но толкоз доста желаех, че татко ми подвигна ръце и ми даваше понякога неговия М125 – Киевка. Един шлеп с мотоциклети от някогашния Съюз на съветските социалистически републики беше потопен в Дунав и продадоха извадените машини на ниски цени. Баща ми си взе и аз на него се учих да карам! “, спомня си кметът. А когато навършил 16 години напълно законно изкарал брошура за категория „ М “ и татко му му подарил Симсон S 50 – немско соц.производство. После почнал да фучи и с мощно ЧЗ 350 кубика на брат си.
„ В ония години автомобилът беше недостижима фантазия – малко на брой имаха пари да си купят, само че отново чакаха половин живот да им пристигна редът. Докато мотоциклетът беше по-достъпен, пък и друго си е вятърът да духа в лицето ти, а връстниците и най-много девойките да гледат и въздишат! “, смее се градоначалникът. Заради пристрастеността към моторите Светлин приключил колеж по мотори с вътрешно горене в родното си село, а след това записал Полувисшия институт за учители по процедура в Ямбол – компетентност „ Двигатели с вътрешно горене, пътностроителна техника и подемни машини “, станал и инструктор. И над 20 години работел като преподавател в Техникума по превоз в селото си. Купил си и автомобил, само че не зарязал първата си обич – мотоциклетите. Докато преди 15 години, както оглеждал старите двуколесни машини в дома си, схванал, че има начало на сбирка, в която обаче зеят много пропуски. И се заел да ги запълва.
„ Купувах остарели мотоциклети, зарязани в гаражи и под навеси от стопаните им. Някои изглеждаха в положително положение, други бяха отломки, само че ги потягах! “, споделя кметът. Така се сдобил с уникати като първия съветски „ Ковровец “ – 175 куб. с алуминиева ракета на него, именитото българско „ Балканче “, цяла серия „ Иж “ – единият от тях с панер, Министерство на здравеопазването 150 кубика с овален контейнер, каквито преди време в „ соца “ карали катаджиите, „ Трофи 175 “, няколко „ Симсон “-а – „ Старт “, „ Ендуро “ и с педали, „ Ява “ 125 и 175 кубика. Общо 41 машини. Голяма част от тях са в придвижване и понякога кметът ги яхва и обикаля общината, или пък взе участие в ретропарадите на двуколесни возила. „ Искам да възстановя всички и да отворя музей на социалистическите мотоциклети, с цел да знаят младите, какво са карали бащите и дедите им. А, който желае и да се повози на тях! “, споделя градоначалникът на Бойчиновци.
Въпреки пристрастеността към моторите и сериозната численост притежавани машини той признава, че не харчи доста за сбирката си. Купува на ниски цени и ги потяга най-вече самичък, за боядисването оказват помощ другари. Лошото е обаче, че за заниманието му времето рядко доближава. Кметската работа е натоварена и лишава не часове, а цели дни и седмици без отдих. А от горната страна на всичко с изключение на с общинските каузи Светлин Сретениев от над две десетилетия се занимава интензивно и със аграрни бизнес. „ Навремето направих агрофирма, с която изхранвах фамилията си, тъй като учителската заплата беше дребна. Като станах кмет, ревизирах и разбрах, че законът не не разрешава да имам и фермерска активност и продължих със земеделието. Кметуването не е специалност. Пък и по-добре намерено да заявявам частна активност и приходите си, вместо да ги укривам зад подставени лица!, декларира градоначалникът. Заедно със фамилията си в този момент Светлин Сретениев обработва 7600 дка лична и наета земя и дава самун на 12 служащи във компанията си. Произвежда главно зърно – пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Много му оказват помощ брачната половинка, синът Дамян и дъщерята Димана. С пари на агрофирмата си той подкрепил построяването на мотописта край близкото до Бойчиновци село Лехчево и подкрепил локални младежи да основат мотоклуб. „ Не желаех да давам общински средства, с цел да не ме обвинят, че разходвам от общите пари за заниманието си “, разяснява градоначалникът. През пролетта на мотопистата организирали интернационално съревнование с мотористи от България, Румъния, Русия и Сърбия. На 10 ноември тази година край Лехчево се организира и закриване на мотошампионата у нас.
Моторите и земеделието обаче запълват единствено дребното свободно време на градоначалника – и то най-вече вечер и нощем, признава той. Ежедневието му е изпълнено с общински грижи и проблеми. Сретениев е втори мандат кмет на община Бойчиновци, а преди този момент е бил отпред и на родното си село Владимирово. „ За 7 години направихме ремонт на 6 читалища, обновихме 7 площада, ремонтирахме учебното заведение във Владимирово, където учат 350 деца, построихме културен дом в града, подменихме 46 км водопроводи, асфалтираме улици “, изброява управникът. От държавното управление са им отпуснали 400 000 лв. за настилки върху новите водопроводи, а от ПУДООС са отделили 1,5 млн. лв. за промяна на водопровода в Бойчиновци. „ Голям проблем е, че сериозна част от остарелия ни тръбопровод е от етернитови тръби, които се пукат, пък и са рискови за здравето. Иска ми се да сменим всички, да прокараме и канализация, тъй като съвсем няма. Но трябват доста средства! “, споделя Сретениев. До края на мандата си той се надява да бъдат утвърдени и осъществени и подадените планове за саниране на общински здания и поправки на площади и улици в селата край Бойчиновци.
В града и региона всички познават кмета от години и даже множеството го назовават „ Даскале “ – учил е и тях, и децата им. „ Стремя се да остана какъвто съм бил преди да седна на кметския стол. Работата не ме плаши. Говоря намерено и непосредствено с всички – и със земляците, и с предприемачи и политици. Не съм се родил кмет и не трептя за поста си. Ако схвана, че властта ме е трансформирала, напущам незабавно и се връщам при нивите и моторите! “, споделя 53-годишният властник.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ