От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта и бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат войнски качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в използването на тактики в борби.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами, които са обръщали тил на огнището или балните зали, с цел да се включат във военните дейности. Ще се уверите, че безусловно през цялата история има образци за дами, предпочели бойното поле и станали същински bad ass машини.

Епохата на рицарските романи е време на митове и епични истории за хубост, обич и смелост. Героите в тези романи са постоянно дръзки и непобедими. През XII-XIII в., когато в Европа се появяват най-значимите героични епоси, описанията, които се дават на именитите герои, постоянно се употребяват от трубадурите, с цел да ласкаят аристократи и крале. Да привлечеш вниманието на някой със знатно родословие е най-сигурния метод да спечелиш повече пари и да си осигуриш покрив над главата в суровите зимни месеци. Въпреки това, измежду благородните дами от онази ера има една жена, чиято хубост е толкоз огромна, че може да се съпоставя единствено с волята й да ръководи и да бъде самостоятелна.

Трубадурите я назовават „ по-красива от красива “ и „ олицетворение на чара “. Определят я като „ бижуто, което всеки крал би желал да свети в неговото притежание. “ Осемстотин години по-късно, две от най-великите кино звезди – Катрин Хепбърн и Глен Клоуз, се превъплъщават в нейния облик. Личността й въодушевява създатели и хронисти още приживе, а споменът за нея е образец за подражателство на генерации кралици и принцеси. Тя е брачна половинка на двама владетели и майка на двама владетели. В живота си вижда войни, протести, убийства, преврати, Кръстоносен поход и гибелта на множеството си деца. Тя е Елеанор Аквитанска.

Както множеството велики персони от началото на XII в., точната дата на раждане й е незнайна. Историците спорят даже за годината – съгласно едни е 1122 година, а съгласно други – 1124 година Мястото на раждането й също е обект на исторически диспути – дали е Бордо или Поатие. Онова, което се знае сигурно, е че е първородна щерка на херцог Гийом X Аквитански и Аенор дьо Шателро. Необикновената история на Елеанор (наричана от французите Алиенор) стартира още преди раждането й с брака на нейните родители.

Майката на Аенор – Дангеруза л‘Ил Бушар и бащата на Гийом Х – Гийом IX Трубадура са любовници. Децата им са плод на законните им бракове, само че остарелият Гийом, прочут като най-великият рицар, трубадур и благородник на Франция, постоянно навестявал прелестните дъщери и сестри на своите съседи. Дангеруза, от своя страна, имала желание да се погрижи за щерка си Аенор, а каква по-добра партия за нея от най-желания младоженец след краля – младият Гийом, който щял да наследи от татко си Аквитания –  най-богатото притежание в цяла Франция.

Гийом Х и Аенор се венчават през 1121 година Година (или три) по-късно, се ражда първородната им щерка Елеанор. Тя израства във евентуално най-просветения двор в цяла Западна Европа. Дядо й, Гийом IX, събира към себе си учени, писатели и артисти, и ги употребява, с цел да образова и култивира своите васали.

Освен в нормалните занимания по езда, пукотевица, пердах с мечове и ръкопашен пердах, аквитанските рицари са възпитавани в етикет, както й да четат и пишат на латински и да познават главните политически и духовни трактати от Античността и Ранното Средновековие. През 1128 година майката и по-малкия брат на Елеанор умират и тя остава единствен легален правоприемник на владенията на своя татко.

Това предизвика Гийом X да отдели особено внимание на образованието й – с изключение на нормалните за тогавашните дами уроци по бродерия, музика и лирика, тя се среща с политически трактати и участва на част от дворцовите препоръки. За да ускори знанията й за ръководство на страната, татко й обезпечава учители по история, аритметика, астрономия, а също и практическо образование за това по какъв начин се управлява семейството – сметки, доставяне, поправки и така нататък

Освен многото си образователни отговорности, Елеанор става отлична танцьорка, свири на арфа, пее, само че също по този начин постоянно побеждава придворните на шах, дама и табла. С оглед на бъдещите й отговорности на херцогиня, татко й я образова на езда, лов на дивеч и лов със соколи.

През 1137 година Гийом X отпътува на поклонение към Сантяго де Компустела, само че умира по пътя. Петнадесетгодишната Елеанор остава наследница на най-голямото и богато притежание във Франция. Последната воля на татко й е крал Луи VI би трябвало да поеме опекунството над херцогинята до момента в който не й бъде открит заслужен брачен партньор. Минути откакто пратениците донасят новината на Луи VI, кралят изпада в бурна наслада, едвам дочакал портите да се затворят зад тила им.

Вместо да отдели време, с цел да се погрижи за своята нова повереница, той незабавно издава заповеди за образуване на сватба. Негово величество вижда златен късмет да добави Аквитания към кралския домен и бърза да омъжи Елеанор за своя седемнадесет годишен наследник Луи (бъдещият Луи VII). Принцът е изпратен към столицата на Аквитания – Бордо отпред на конвой от 500 рицари и е съпроводен от абат Сюже, който да провежда бракосъчетанието.

На 25 юли 1137 година, по-малко от три месеца след гибелта на татко й, Елеанор е омъжена за Луи VII в основната катедрала на Бордо. Брачният им контракт гласи, че Аквитания ще остане настрана притежание от Франция и двете ще се обединят едвам откакто първородният наследник от подписания брак стане пълновръстен. Няколко дни по-късно, до момента в който двойката прави церемониална обиколка на херцогството, от Париж идва вестоносец, който афишира, че Луи VI е мъртъв. Принц Луи и неговата млада брачна половинка отпътуват бързо за столицата, където на публична гала, проведена на Коледа 1137 година, двамата са короновани за крал и кралица на Франция.

Royal 14 B VI Membrane 6

Елеанор се оказва прекомерно друга от упованията на кралицата-майка Аделайда и нейните съветници, множеството от които висши духовници. Именно те сформират много от хрониките, върху които се гради историческият облик на Елеанор. Тя е богата, дръзка, независима и образована. Облича се в провокативни рокли, обича да се забавлява и не търпи догмите на кралския двор. Фриволното й, южняшко държание е в прорез с пуританските правила, които битуват в Северна Франция.

Това е и повода обликът, който рисуват църковните летописи, да е прекомерно спорен и постоянно отрицателен. Това, което избавя Елеанор е сляпата и всеотдайна обич, която Луи VII изпитва към нея. Кралят угажда на своята кралица по всеки вероятен метод. Огромните суми, които тя харчи, с цел да декорира двореца в Париж скандализират пуританите в двора.

През 1145 година, откакто дълго време не съумява да зачене, Елеанор ражда първата си щерка – Мари. Същата година, тя й брачна половинка й вземат решение да вземат присъединяване във Втория кръстоносен поход, призован от папа Евгений III. Напълно в собствен жанр, Елеанор упорства да води бойците от Аквитания в ролята си на независим феодал, следвайки разпоредбите, заложени в брачния й контракт. Начело на свита от 300 дами и голям брой рицари и пехотинци, тя потегля към Светите земи през юли 1147 година Няколко седмици по-късно, френските войски доближават Константинопол, където кралят и кралицата са приветствани от император Мануил I Комнин.

Василевсът е много обезпокоен от съществуването на латински войски край столицата си, само че избира да не се конфронтира с французите и устройва охолно посрещане. Елеанор се трансформира в същинска сензация за константинополския хайлайф. За византийците тя е екстравагантна и внушителна със своята хубост и задгранични одежди. Поела паралелно с рицарите, локалните благородници бързат да я сравнят с Пантезилея – именитата кралица на амазонките, а фамозният хронист Никита Хониат я назовава „ златоногата “ поради златните влакна, с които е поръбена роклята, с която се явявала на пиршествата в Константинопол.

Късметът на кръстоносците се изчерпва с влизането им в Мала Азия. На 6 януари 1148 година, войските на Луи VII са разгромени от селджушките турци край Лаодикия. Някои от хронистите се пробват да припишат провалянето на прекомерно обемния обоз, който сякаш бил претрупан с несъразмерния багаж на Елеанор и нейните придворни. В реалност, загубата се дължи на неналичието на тактическа предвидливост на краля и неговите съветници – решения, по които кралицата няма думата. Въпреки неуспеха, християнската войска съумява да доближи до Антиохия, където по това време ръководи Раймон от Поатие – чичо на Елеанор.

Тя упорства да остане при него и да му помогне за връщането на град Едеса, лишен от арабите през 1144 година Опонентите й в кралския съвет изфабрикуват историята по какъв начин тя в действителност има любовна връзка с чичо си. Слуховете са задоволителни, с цел да вбесят Луи VII и той упорства Елеанор да потегли с него към Йерусалим. Унизена от държанието на мъжа си, кралицата резервира безмълвие през остатъка от похода.

Вторият кръстоносен поход приключва с неуспех – обсадата на Дамаск през юли 1148 година носи единствено загуби на рицарските войски. Луи VII, чиято известност на държател и войник е съществено наранена, е заставен да се върне назад във Франция, без да е постигнал нищо. Кралица Елеанор в това време не губи време и до момента в който мъжете си играят на война, тя съумява да подпише няколко много сполучливи търговски контракта с Венеция, Генуа и Византия, които след това подтикват комерсиалния продан сред Аквитания и Средиземноморието.

На път за дома, Луи и Елеанор дефинитивно се отчуждават един от различен. Преживените инциденти в Средиземно море – борби с византийски кораби, офанзива от пирати и краткотрайната им разлъка след стихия край Малта, с нищо не спомагат за ситуацията. Опитите на папа Евгений III да ги сдобри пропадат и в последна сметка през 1152 година Светият отец дава единодушието си бракът да бъде разтрогнат. Тъй като католицизмът не разрешава бракоразвод, открита е „ близка родствена връзка “ сред двамата. Въпреки това, двете дъщери, които Елеанор ражда – Мари и Алис, са приети за законни, само че попечителството им е предадено на Луи VII и двете девойки са отделени от майка си.

Докато се връща от Париж към Бордо, едвам развелата се Елеанор е преследвана от няколко аристократи, които възнамеряват да я отвлекат и да се оженят за нея принудително, с цел да вземат земите й (б.а. – по това време отвличането за брак се счита за изцяло законно). За да отбрани себе си и земите си, Елеанор взема решение да не се церемони и изпраща вестоносци в Нормандия, предлагайки брак на херцог Хенри Плантаженет – държател на Нормандия, Анжу и Поату и престолонаследник на Англия.

Предложението е прекомерно изкусително за изпускане и няколко седмици по-късно Хенри се венчава за Елеанор на небрежно проведена гала, която надалеч не подхожда на ранга и благосъстоянието им. През 1154 година, към този момент бременна с първото им дете, Елеанор е коронясана за кралица на Англия. През идващите 13 години тя ражда на Хенри общо 8 деца – пет момчета и три девойки, от които единствено две я надживяват.

Към 1166 година бракът на Хенри и Елеанор също доближава точка на раздробяване. Кралят изневерява непрекъснато на брачната половинка си, като някои от аферите му провокират обществен скандал в Англия. През 1167 година Елеанор се завръща в родната си Аквитания. Херцогството номинално е под властта на Хенри II, само че всички локални благородници признават само Елеанор за своя стопанка. Изпълнила дълга си към британския трон, кралицата се съгласява да се раздели с Хенри, въпреки и не законово и провежда собствен личен двор в Поатие. Също както дядо си Гийом IX, Елеанор притегля към себе си артисти, пети, писатели и учени. В рамките на към пет години Поатие се трансформира в едно от най-важните културни средища във Франция.

През 1173 година, животът на Елеанор поема в нова посока. Хенри Младият крал – нейният втори наследник, който през 1170 година е коронован за съвладетел на Англия, се подвига на протест против татко си Хенри II. Елеанор поддържа опита за събаряне на брачна половинка си, като подстрекава другите си синове – Ричард и Джофри да поддържат по-големия си брат. Хенри II съумява да разгроми войските на бунтовниците и залавя Елеанор.

Кралят е задоволително рационален да не ликвидира своя престолонаследник, само че за сметка на това изпраща Елеанор в заточение, смятайки я за главен подстрекател на метежа. Между 1173 и 1183 година Елеанор живее под домакински арест, бивайки местена от палат в палат на територията на Англия. През 1183 година Хенри II я взема със себе си в Нормандия, с цел да уредят териториален дебат с новия крал на Франция – Филип II. През идващите шест години, кралят и кралицата живеят дружно, като Хенри от време на време я позволява да взе участие в дворцовите препоръки. Въпреки това Елеанор остава в политическа изолираност.

Ситуацията се трансформира радикално след гибелта на Хенри II през 1189 година На трона се възкачва Ричард I, именуван Лъвското сърце – обичаният наследник на Елеанор. Ричард незабавно я освобождава от домашния арест и й разпорежда ръководството на Англия в негово неявяване. Почти незабавно след коронацията си, кралят отпътува на Третия кръстоносен поход, което оставя Англия в ръцете на Елеанор, която е де факто регент на кралството до завръщането на Ричард през 1194 година

Синът й Ричард I умира по време на следващата гранична война с Франция през 1198 година Елеанор участва на коронацията на своя финален останал наследник Джон, след което се завръща в Аквитания. Последните години от живота й минават под сянката на възобновената война сред Англия и Франция.

През 1199 година, към този момент 77 годишна, Елеанор пътува до Кастилия, с цел да докара една от внучките си – принцеса Бланш, която би трябвало да се омъжи за френския престолонаследник Луи (бъдещият Луи VIII). Три години по-късно Елеанор е принудена да отбранява замъците си от инвазия на своя внук – Артур от Бретан, който застава на страната на Франция във войната против Англия. През тези последни години, кралицата боледува все по-често, а непрекъснатите пътувания и напрежение към бъдещето на владенията й, с нищо не улесняват ситуацията.

Елеанор умира през 1204 година Тленните й остатъци са положени в абатството Фронтевро паралелно до мъжа й Хенри II и сина й Ричард I. Впоследствие още няколко генерации Плантаженети ще намерят финален покой в светата обител. Смята се, че тленните им остатъци са унищожени през 1793 година, в хода на Френската гражданска война, когато голям брой сходни кралски гробници из Франция биват разрушени. Елеанор остава своя отпечатък върху историята на Франция и Англия, трансформирайки се в образец за генерации благородни дами.