От древността образът на жената се свързва с този на

От древността обликът на дамата се свързва с този на живота, тъй като точно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред дамата е била поставяна в избрани граници, които да я държат надалеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „ нежни “ създания.

И множеството от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, само че не всички. Историята познава не една и две дами, решили да потвърдят, че имат качества наедно с мъжете, било то в преодоляването на бойни техники или в откриването на комплицирани математически формули.

В поредност от текстове ще ви представим едни от най-интересните дами в историята. Ще се уверите, че безусловно през всички епохи има образци за дами, които са били същински bad ass машини.

„ Петнайсет души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром! “ е изречение, което за първи път оживява на страниците на романа на Робърт Луис Стивънсън „ Островът на съкровищата “. Писателят по този начин и не написа текст на цяла ария, само че по-късно композитори вдъхват нов живот на думите и ги трансформират в самобитен химн на пиратите. В романите описания като черно знаме с череп, обица на едното ухо, секрети карти на неземни съкровища, жестокост и лакомия, основават една приказна визия за морските разбойници.

И въпреки културата да е изпълнена от мъжки облици от Дългия Джон Силвър и Черната брада до Джак Спароу, в действителния живот не една и две дами са избирали този път на принуждение и несметни благосъстояния. Западната история познава антигероини, всявали боязън у враговете си като Грейс О’Мали, Ан Бони и Мери Рийд, само че Изтокът познава едно име, което и до през днешния ден вдъхва освен почит, а и се приема за най-великата жена-пират в цялата международна история.

Първите сведения за морски разбойници в Китайско море датират още от IV в. пр.Хр. Периодът 1520-1810 година се счита за златния век на пиратството в Китай, като техните кораби направлявали цялото крайбрежие от провинция Джъдзян на север до остров Хайнан, на юг. Този тривековен разцвет може да бъде разграничен на три подпериода: през XVI в. вилнеят пиратите-търговци и те са главно японци, по-късно те са заместени от пиратите-бунтовници, които идват след династията Минг, а най-после идват така наречен „ национални пирати “, които са класическия вид морски разбойници, привлечени от тлъстата плячка, която съставляват богатите търговски кораби кръстосващи морските ширини сред Виетнам и Китай. Именно в зенита на този плодотворен интервал, една жена съумява да сплоти една от най-големите пиратски флотилии и да победи както имперските армади, по този начин и бойните кораби на португалците и Източно-индийската компания.

Тази, която по-късно ще бъде наречена „ Ужасът на Южен Китай “, се ражда през 1775 година в провинция Гуандун, по време на ръководството на император Цянлун от последната китайска династия – Цин. Рожденото й име е Чинг Ши, само че в историята тя остава известна като Мадам Джънг И, по името на известния си брачен партньор – един от най-известните пирати по това време.

Преди двамата да се срещнат, Джънг И е лидер на огромна пиратска конфедерация. Само в границите на 2 години, той съумява да консолидира към себе си 600 кораба и предвожда към 40 000 моряци, разграничени на 6 дивизии, всяка от които носи личен цвят, ръководена е от обособен пълководец и работи в строго избран периметър в Южнокитайско море. Тази, която е предвождана персонално от него, се назовава „ Флотата на аленото знаме “. Неговите пирати атакуват кораби, пътуващи от Хонг Конг, Виетнам и Малайзия и пренасящи артикули на лукса като злато, сребро, коприна и подправки. Даже заливът към Кантон е бил прочут с прякора „ Крадците “, даден от европейските моряци.  Заловените задгранични моряци били връщани против откуп, а крайбрежните селища трябвало да заплащат налози на пиратите, другояче били подлагани на нападения.

След сполучливи сражения, нормално хората на Джънг И, както и самият той търсели удоволствия в Кантон. Именно там той среща 26 годишната Чинг Ши в един плаващ обществен дом. По това време тя е известна в тези среди, освен с външния си тип, а и с това, че е извънредно умна, търгува с поверителна информация и има страховит бизнес усет. Джънг И е обуздан от нейната хубост и бърз разум и я взима за своя брачна половинка. Двамата се женят през 1801 година, само че единствено откакто той авансово се съгласява на нейните условия – да получи половината надзор и дял от неговия пиратски бизнес.

От сведенията, оставени от съвременниците излиза наяве, че двамата имат мощна химия между тях и се трансформират в страховит екип. За Китай не е необичайно да има дами на борда на корабите и има значителен брой дами-пирати, които или са избрали този метод на живот, или са омъжени за някои от екипажа и живеят на кораба дружно с него. За разлика от множеството жени-пирати на Запад, те не се дегизират като мъже, а живеят намерено. Заради строгите конфуциански канони и патриархални порядки, за дамите това не е единствено бягство от живот в последна беднотия и бедност, само че и обществен митинг.   

Двамата нямат деца, само че по време на едно нахлуване те отвличат и след това „ осиновяват “ едно петнайсетгодишно момче – Чанг Пао. Взаимоотношенията в фамилията се развиват малко пикантно от модерна позиция. Чанг Пао действително е освен осиновен наследник, само че и ухажор на Джънг И. Интимната връзка сред по-млад и по-възрастен корсар не е необичайност по това време. На 16 ноември 1807 година обаче Джънг И умира по време на стихия и остава въпроса за това кой ще го наследи.

Именно тогава изгрява звездата на Мадам Джънг И, която заема мястото на умрелия пълководец. За да предотврати бъдещи искания към унаследяването, тя подписва съюз с доведения си наследник. Много скоро двамата стартират и интимна връзка и застават дружно отпред на „ Флотата на аленото знаме “. Респектът към тях е бил огромен, откакто няма протести към прехвърлянето на властта. Когато става капитан, Чанг Пао стартира да носи дълго лилаво покривало и черен тюрбан.

Много скоро флотата им се усилва на 800 кораба и близо 70 000 души екипаж. Основният брой кораби са обичайните китайски джонки, които са чудесни за корабоплаване наоколо до брега и по река. Те могат да придвижват до 800 тона товар и да бъдат оборудвани с до 40 оръдия. Някои джонки даже имат дребни лодки към тях, на които за закрепени дребни оръдия. Тези плавателни съдове са употребявани по време на сражения за изненада на врага.

Мадам Джънг И продължава с доходоносния пиратски бизнес и със залавянето на европейски пленници. Някои от тях не биват откупвани доста бързо и по тази причина са държани в плен в продължение на месеци. Един от въпросните европейци – Ричард Гласпул бил офицер и експерт по оръдия. Той става любимец на Мадам Джънг И, която употребява уменията му в борби. Именно на него се дължат някои сведения от първа ръка за живота на пиратите от „ Флотата на аленото знаме “.

За да може да поддържа дисциплината при подобен голям екипаж, Мадам Джънг И основава доста строги закони, които се ползват при разнообразни прегрешения. Почти всяко закононарушение, приключва с санкции – обезглавяване и мятане на тялото зад борда. Подобни прегрешения са: заграбване на плячка, преди тя да е разпределена; обезчестяване, без да е обещано позволение от капитана; в случай че се ограби село, което е платило своят дан, с цел да не бъде нападнато и доста други. В случай, че някой от екипажа дезертира или желае да напусне групата –му се отрязват ушите. Ако при взимане на плячка, дадена жена непринудено се отдаде на някой от пиратите, той бива обезглавен, а на нея се прикачват тежести на краката и е пускана в морето. И не на последно място – в случай че един корсар реши да си вземе за брачна половинка някоя от хванатите дами, то той й се врича във честност за цялостен живот.

Постепенно Мадам Джънг И стартира да открива надзор над селищата по крайбрежието на Южен Китай. Тя даже ги полза с данъци и налози. През 1808 година китайският император се вижда заставен да изпрати експедиция против „ Флотата на аленото знаме “, която доста бързо е победена. Мадам Джънг И изпраща своето обръщение на владетеля като пленява всички кораби и оставя екипажът да се върне на лодки. През 1809 година при една от борбите сред имперските сили и тези на Мадам Джънг И,  командващият китайския флот се самоубива. Има записани случаи, в които пиратите пленяват цели села или ги подпалват, като екзекутират мъжете, а дамите и децата продават в иго. Според сведенията в този близо двугодишен спор сред силите на императора и тези на Мадам Джънг И умират близо 10 000 цивилни.

В този дуел скоро се намесват и европейските сили, чиито ползи също са наранени. Войната сред португалските сили, ситуирани в Макао и „ Флотата на аленото знаме “ носи поетичното име „ Битката на тигровата паст “. Хората на Мадам Джънг И съумяват да пленят два португалски кораба. Силите им обаче са изтощени в резултат на непрестанните борби. Скоро португалците стартират да вземат превес в спора и все по-често нанасят провали на пиратите, само че вторите не се предават.

Те пленяват един португалски транспортен съд и екзекутират целия му екипаж. Тогава в спора на страната на португалците се включват и британските морски сили. През януари 1810 година флотът на Мадам Джънг И е надвит и приклещен от португалците. Лично капитанът Мигел Хосе де Ариага Брум да Силвейра се качва на пленения транспортен съд и желае капитулацията на пиратите, които би трябвало да коленичат пред китайския император.

Китайския пиратски залив през днешния ден

Взимайки поради изтощението на флотата си, Мадам Джънг И склонява да се съобщи, което прави по един автентичен метод. На 18 април, тя идва на пристанището в Кантон със своите 260 джонки. Мадам Джънг И не просто желае опрощение, а подписва договорка с императора. Пиратите могат да запазят плячката си, в подмяна се отхвърлят от корабите и оръжията си. Част от пиратите не са съгласни и не престават с противозаконната си активност, други стават част от екипажа на Имперския китайски флот.

Самата Мадам Джънг И най-сетне се омъжва за Чанг Пао и двамата скоро се снабдяват и със наследник. Чанг Пао продължава да е капитан на 20 джонки, извършвайки разнообразни поръчки, а Мадам Джънг И развива хазартен бизнес, който е прикритие на нейна огромна скица за контрабанда в Кантон. Тя надживява брачна половинка си с близо 20 години и издъхва през 1844 година, когато е на 69 години.