Оцеляващият
От много време не съм писал за обичаното си английско без значение кино. С неспокойствие и предвкусвайки тиха наслада, си пуснах The Survivalist на дебютанта Стивън Фингълтън, приближаващ с влиятелната премия за постановка в Ситжес, оценката " Дъглас Хикокс " на Британските самостоятелни кино награди и номинация БАФТА за дебют. Единствената алена лампичка бяха оценката 6.3 в IMDb и жанрът...
Веднага по природата (буйна и дива), цветовете (мрачни и пастелни), светлината (приглушена, прорязвана от тъмни сенки) и напрегнатата тишина (прекъсвана единствено от скотски звуци и птича песен) разбираме, че ще гледаме антиутопия за Земята в близкото бъдеще след някакъв прелом. Онова, което издига кино лентата над нормално и на ниска цена упражнение по жанр, е алената нишка на неотстъпчив и твърдоглав хуманизъм и саможертвата... Оцелелият (Мартин Маккан) няма име. Той е нервозен, дръглив, жилест, деятелен уединен земеделец и ловджия с дебнеща походка, индианско-пънкарска прическа и подозрителни остри очи. С безумен труд отглежда нужните култури и залага клопки. Една нощ на прага му се появяват младата, нежна, нежна, с почтен тип Миля (Миа Гот) и баба ѝ Катрин (Олуен Фуер). Бабата е кльощава кокалеста бабичка с хлътнало злобно лице, изпъкнали кости, опъващи оскъдната кожа като пергамент, и външен тип, който е нещо приблизително сред Баба Яга, Онази с косата и обложка на албум на " Мегадет ". Героят в началото взема решение да ги изгони, само че след това преценява да ги приюти - в близост дебнат озверели гладни орди, които може да научат за него, новодошлите ще му оказват помощ, а ще има и секс...
Разбира се, всеки от тройката си има задни мисли, нощем гали скрито острието на ножа и си показва непознатото гърло, дебне другия и крои егоистични проекти. Не закъснява и неканено посещаване, само че обстановката сред насилствено съжителстващите се е трансформирала към този момент трагично... Онова, което издига The Survivalist над нормално и на ниска цена упражнение по жанр, е алената нишка на неотстъпчив и твърдоглав хуманизъм. Тази нишка минава през целия филм макар песимистичните за човешката природа действия, откровената мизантропия и граничните и изкривени обстановки. Ключова е и саможертвата на крайния и приключен лакомец (в който има зрънце усърдно скрити добрина и любов), която дава късмет на новия живот да си проправи път и да покълне като самотно зелено стебло в каменистата и напукана почва на омразата и насилието.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Веднага по природата (буйна и дива), цветовете (мрачни и пастелни), светлината (приглушена, прорязвана от тъмни сенки) и напрегнатата тишина (прекъсвана единствено от скотски звуци и птича песен) разбираме, че ще гледаме антиутопия за Земята в близкото бъдеще след някакъв прелом. Онова, което издига кино лентата над нормално и на ниска цена упражнение по жанр, е алената нишка на неотстъпчив и твърдоглав хуманизъм и саможертвата... Оцелелият (Мартин Маккан) няма име. Той е нервозен, дръглив, жилест, деятелен уединен земеделец и ловджия с дебнеща походка, индианско-пънкарска прическа и подозрителни остри очи. С безумен труд отглежда нужните култури и залага клопки. Една нощ на прага му се появяват младата, нежна, нежна, с почтен тип Миля (Миа Гот) и баба ѝ Катрин (Олуен Фуер). Бабата е кльощава кокалеста бабичка с хлътнало злобно лице, изпъкнали кости, опъващи оскъдната кожа като пергамент, и външен тип, който е нещо приблизително сред Баба Яга, Онази с косата и обложка на албум на " Мегадет ". Героят в началото взема решение да ги изгони, само че след това преценява да ги приюти - в близост дебнат озверели гладни орди, които може да научат за него, новодошлите ще му оказват помощ, а ще има и секс...
Разбира се, всеки от тройката си има задни мисли, нощем гали скрито острието на ножа и си показва непознатото гърло, дебне другия и крои егоистични проекти. Не закъснява и неканено посещаване, само че обстановката сред насилствено съжителстващите се е трансформирала към този момент трагично... Онова, което издига The Survivalist над нормално и на ниска цена упражнение по жанр, е алената нишка на неотстъпчив и твърдоглав хуманизъм. Тази нишка минава през целия филм макар песимистичните за човешката природа действия, откровената мизантропия и граничните и изкривени обстановки. Ключова е и саможертвата на крайния и приключен лакомец (в който има зрънце усърдно скрити добрина и любов), която дава късмет на новия живот да си проправи път и да покълне като самотно зелено стебло в каменистата и напукана почва на омразата и насилието.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ