От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители

От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и другари ни заливат с купища потребни инструкции, правила и аксиоми, водени от желанието да ни оказват помощ да живеем по-добре. Много от техните препоръки обаче, просто не са правилни, най-малко не и от самото начало. И въпреки всичко оказват голямо въздействие върху нас, без значение дали го осъзнаваме или не. Как да отделим скъпото от непотребното? Със своята книга „ Правила за нарушение ” (Изд. Обсидиан), Ричард Темплар ни предизвика да бъдем почтени със себе си, тъй като това е нашия живот и е добре да го живеем по своя метод. 

Правило № 9

Учителите знаят най-добре

Когато на шестнайсет взех решение, че съм учил задоволително, шефът на учебното заведение ми съобщи, че от мен няма да излезе нищо. Вярно, нито съм избавил света, нито съм станал министър-председател, само че ми се коства, че съм се справил добре. 

Проблемът с множеството учители е, че знаят прекомерно малко неща отвън преподаването. Мнозина от тях се женят за сътрудник със сходна специалност. Цял живот работят в сходни институции. И мирогледът им неизбежно се стеснява.

Не отхвърлям, че работата им е неимоверно значима – положителните учители могат да окажат позитивно въздействие върху стотици деца, да ги вдъхновят за велики достижения. По никакъв метод не желая да подценя ролята им. В същото време обаче познавам прекомерно малко учители, които знаят какво се изисква, с цел да станеш водач да вземем за пример или да работиш за интернационална благотворителна организация, или пък да ръководиш личен бизнес. А и не им е нужно. Добрите учители с подготвеност признават, че не са експерти по всичко. 

По тази причина се усещат в свои води, до момента в който преподават образователната стратегия и (да се надяваме) вдъхват на учениците си обич към предмета. Извън този предмет обаче не вземайте думите им прекомерно драговолно. Много деца търпят безкрайни рецензии, задето не пишат красиво, без никой да си направи труда да ги успокои, че в множеството специалности краснописът няма никакво значение. И без това ще употребяват компютри. Всички бихме желали да пишем красиво, само че в случай че не ви се удава, не се тревожете – красивият почерк надалеч няма смисъла, което му отдават учителите. 

Някои учители държат на спазването на открития ред. Повечето хора нямат нищо срещу да следват разпоредбите, само че други не са в положение да се подчиняват сляпо на откритите правила. Ако сте преподавател, в действителност би трябвало да спазвате реда, защото работите в институция, която се крепи точно на това. Но ето тук някои учители не съумяват да погледнат отвън рамката на личния си свят. Истината е, че в случай че желаете да станете откривател, графичен дизайнер или публицист, свободомислието ще се окаже доста по-ценно и мечтано качество. 

Затова помнете, че учителите не знаят всичко. Знаят доста по предмета, който преподават, за ученето като цяло, за работата в обичайни институции, за децата. Но в познанията си за останалия свят имат съществени пропуски. Така че, в случай че в учебно заведение са ви повтаряли, че презентациите ви не костват или че държанието ви е под всякаква рецензия, не се обезкуражавайте. Намерете си специалност, в която не се държи на сходни неща и в която ще оценят същинските ви качества. Светът има потребност от всевъзможни хора, гении и гледни точки. Вярвайте в себе си, без значение дали още учите, или към този момент работите, и развивайте мощните си страни. 

И в случай че ви се стори, че това Правило е написано тъкмо за вас, тъй като сте либерален човек с извънредно неразбираем почерк, то безусловно се вслушайте в съвета ми – не ставайте преподавател.

Успехите в учебно заведение не подсигуряват триумф в живота.

От: „ Правила за нарушение ”, Ричард Темплар, изд. Обсидиан
Снимка: twitter.com