От 6 до 8 партии влизат в парламента или ще

...
От 6 до 8 партии влизат в парламента или ще
Коментари Харесай

Социологическите агенции: Жестока битка за всички места, пар...

От 6 до 8 партии влизат в Народното събрание или ще имаме формула от 6+2. Между 8% и над 9% разлика сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната " дават социологическите организации в последните дни преди изборите за парламент на 2 октомври. Около Политическа партия има външна страна от гласоподаватели, само че при ниска изборна интензивност мъчно може да се направи пробив, настояват някои от тях.

Ожесточена борба се оформя сред второ и пето място. Според данните, представени от Dir.bg, при втората група партии, едни слагат Възраждане на трето място, други Движение за права и свободи, а четвърти Българска социалистическа партия. Това допуска разбъркване на позициите сред партиите, намиращи се по средата на условната " електорална ранглиста ".

Социолозите плануват ниска изборна интензивност от към 45% или към 2 600 000 гласоподаватели. Българите остават поляризирани и прекомерно скептични към опцията след тях да се образува постоянно държавно управление.
Тренд
На прага на предварителните парламентарни избори, дистанцията сред първите две партии се усилва. ГЕРБ-СДС утвърждава първата си позиция с 25.7% от гласуващите, до момента в който при " Продължаваме промяната " ерозията в публичната поддръжка не стопира в границите на предизборната акция, достигайки 16.4% в седмицата преди изборите.

Проучването на Тренд за " 24 часа " е в интервала 21-27 септември. Направени са 1001 ефикасни директно полустандартизирани изявленията лице в лице.

При " Възраждане " се записва мощен заключителен спринт, като партията на Костадин Костадинов доближава до 13.9% от гласуващите или това е растеж от 26%. 
Снимка: Тренд
 

Движение за права и свободи стои устойчиво на позиция от 11.9% от гласуващите, само че Движението има капацитет да увеличи относителната си тежест поради вота от чужбина.

8.7% от гласоподавателите заявяват, че ще гласоподават на идните избори за Българска социалистическа партия, а 7.6% за Демократична България.

" ИТН " и " Български напредък " са покрай парламентарната преграда, само че въпреки всичко остават над нея с резултат, надлежно 4.4% и 4.2% от гласуващите.

Под прага за парламентарно посланичество остават " Изправи се, България " (2%) и ВМРО-БНД (1.2%).

Сред тези, които заявяват, че ще гласоподават на идните избори, 72% декларират, че твърдо са решили за кого ще дадат своя глас, до момента в който над една четвърт към момента се двоумят.
 Алфа Рисърч 
Няколко дни преди вота ГЕРБ (25.2%) е първа политическа мощ в електоралните желания на твърдо решилите да гласоподават. По време на акцията партията резервира гласоподавателите си, с лека наклонност към готовност и растеж на твърдите симпатизанти.

С 16.5% " Продължаваме промяната " се обрисува като втора политическа мощ, само че при нея се следи отлив в хода на акцията. Около партията има външна страна от колебаещи се гласоподаватели и тя може да се движи в по-широки граници, само че при ниска изборна интензивност мъчно може да реализира по-значителен пробив.

Настоящото проучване е извършено в интервала 27 - 29 септември 2022г. от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.

Следва една група от три партии, които са доста разнообразни по темперамент и динамичност, само че записаните в последното изследване резултати, са в релативно дребен диапазон:

Движение за права и свободи е с капацитет от 13,1%, като основен за съответната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.

 
Снимка: Алфа Рисърч
 

" Възраждане " удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021г. и доближава до към 11 на 100. Партията се възползва от отлива на гласоподаватели от Политическа партия, Има Такъв Народ, отчасти от Българска социалистическа партия и някогашните " патриоти ". Концентрира в себе си русофилския избор. Същевременно извънредно отрицателните настроения (78%) към оповестената готовност в Русия стартират да работят като самобитна бариера против този избор. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма мощ ще се реши безусловно в последните дни от акцията.

Българска социалистическа партия съумява да резервира обществената си ниша, макар навлизането в нея на Политическа партия, и може да разчита на малко над 10 на 100 от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, според от мобилизацията за гласоподаване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си гласоподаватели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто софтуерни аргументи.

Ръст в хода на акцията отбелязва Демократична България, като в края й евентуалната поддръжка доближава до 8.4%. Обединението връща част от гласоподавателите си, дали своят вот за Политическа партия на предходните избори, само че обменът на гласоподаватели сред тях остава много висок и вероятно еднопосочно придвижване към някоя от двете може да докара до разбъркване на техните проценти.

На ръба за влизане в 48-то Народно заседание остават Български напредък (4.4%) и Има Такъв Народ (4%). И при двете партии мобилизацията на евентуалните гласоподаватели е релативно ниска, а съмнението дали да гласоподават за тях, или за друга политическа мощ - високо. Бъдещото им парламентарно посланичество може да зависи от малцина гласове в самия ден на вота.

Националното изследване на Алфа Рисърч демонстрира, че три дни преди предварителните парламентарни избори, българите остават поляризирани и прекомерно скептични към опцията след тях да се образува постоянно държавно управление. 47,1% считат, че ще се сформира кабинет. 42,8% не считат за реалистична тази опция. Огромното болшинство от българите желаят съставянето на кабинет, само че явно позициите и държанието на партиите в предизборната акция излъчват противоположни послания. Което, с изключение на всичко друго, демотивира немалка част от жителите да отидат до урните.

Относително ниска изборна интензивност - в границите на към 45% от пълнолетното население в страната. Очакванията са до урните да отидат не повече гласоподаватели, в сравнение с през ноември предходната година, която означи връх по невисок избор, а е изцяло допустимо да се слезе и под прага от 2 млн. 600 хиляди гласуващи. Кампанията не е повишила значително нито желанието за присъединяване в изборите, нито безапелационния избор на българите. Това сочи националното представително изследване на Алфа Рисърч.
 Галъп
ГЕРБ-СДС получават 25,8% от евентуалните гласове за партии, обединения или самостоятелни претенденти, " Продължаваме промяната " - 16,6%, а Движение за права и свободи и " Възраждане " към края на септември спорят за третото място, надлежно с 13,2% и 12,8%.

Данните са от национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено за Българското национално радио, осъществено сред 20 и 27 септември измежду 1009 пълнолетни българи с таблети посредством директно изявление " лице в лице ".

Не е изключено Движение за права и свободи и " Възраждане " да се окажат в " пакет " и с други участници в класацията - поради съмнения в интензивността и мобилизираността на другите електорати. Българска социалистическа партия е с 9,2% от евентуалния избор. " Демократична България " - със 7,8%. Близо над бариерата са " ИТН ", с 4,2%, а " Български напредък " са на самия борд с 4% и предвижданията са още по-трудни.

Така се удостоверява маркираната от " Галъп " още преди няколко седмици формула 6+2: шест сигурни обединения и две, за които няма такава сигурност. Под бариерата изпъкват " Изправи се, България " и Вътрешна македонска революционна организация, надлежно с резултати от 1,9% и 1,2%. Не е изключено под бариерата осезателен резултат да отбележат и други обединения.

 
Снимка: Галъп
 

Ниска степен на предвидимост във връзка с изборите в неделя демонстрира моментната фотография няколко дни преди вота. Известно е, че в идващите дни занапред ще решат стотици хиляди гласоподаватели. Очаква се в изборите да вземат участие към и под 2.6 милиона души (около 39% от формалния лист, като съвсем пренебрежима част от тях се чака да изберат " Не поддържам никого " ) - което е относително ниска интензивност и това в допълнение понижава предвидимостта. Предвид обстановката в страната и по света, вероятни са съществени съмнения, по тази причина, несъмнено, данните не са директна прогноза за избирателен резултат, оповестяват от социологическата организация.
Маркет Линкс 
6 партии прескачат прага за влизане в идващото Народно заседание.

Това демонстрира новото национално изследване на " Маркет линкс ", финансирано и осъществено взаимно от bTV и организацията. То е извършено измежду 1024 лица над 18 година в страната, в интервала 17 - 23 септември по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.

Първи се подреждат ГЕРБ-СДС с 23,7%. Разликата с вторите - " Продължаваме промяната " (16,9%), е към 7%. Трети са от Движение за права и свободи с дял от 12,3%. Българска социалистическа партия събира 9,9% от гласуващите. " Възраждане " е на петата позиция с 8,7%. Последната партия, която прескача прага за 48-ия парламент съгласно " Маркет линкс ", е " Демократична България " с резултат 7,8%.

Според проучването под 4-процентната преграда за влизане в Народното събрание остават " ИТН " на Слави Трифонов - с 3,9%, " Български напредък " на Стефан Янев - с 2,5%, " Изправи се БГ " на Мая Манолова - също с 2,5%.

 
Снимка: bTV Media Group
 

Половината от интервюираните са декларирали, че сигурно ще гласоподават. Други 12% пък изрично няма да вземат участие във вота.

Според социолога Добромир Живков от " Маркет линкс " това са данни от настройки, които са регистрирани десетина дни до две седмици преди изборите, по тази причина е мъчно да се предвижда дали по този начин ще се запазят. Новото е, че допустимо да има надали не 9-партиен парламент, застраховат се от Маркет Линкс. 
Сова Харис 
Дни преди изборите за Народно заседание би трябвало хората към този момент да са изяснили метода си на присъединяване. Според данните на проучване на социологическа организация " Сова Харис " 47,0% от гласоподавателите са изцяло сигурни, че ще гласоподават на 2 октомври. В неделя пред урните да застанат към 2,6 милиона души.

Според получените резултати дистанцията сред първите две парламентарни партии се резервира в границите на 8-9%. За ГЕРБ-СДС ще гласоподават 27,5% от показалите съответна партия/коалиция, а за " Продължаваме Промяната " - 19,0%.

Борбата за третата позиция дава обещание да е по-оспорвана - 12,5% за Движение за права и свободи против 12,1% за " Българска социалистическа партия за България ". Трябва да се има поради и това, че за Движението се чака сериозна поддръжка от Турция, а при Българска социалистическа партия може да има разколебаване в резултат на вътрешното разединение. Близо до тези резултати е декларираната поддръжка за Възраждане - 9,5%. Към момента наподобява, че групировката, ръководена от Костадин Костадинов, е съумяла да овладее съвсем целия родолюбив избор, само че няма признаци, че ще разпростре въздействието си отвън тази ниша.

Обединението " Демократична България " стои устойчиво над бариерата за влизане в Парламента с 5,7%. Малко над прага са " Има Такъв Народ " и " Български Възход " надлежно със декларирана поддръжка от 4,6% и 4,2%.

" Изправи се, България " увеличи поддръжката си в границите на акцията, само че остава на отдалеченост от заветните 4%. От останалите партии и обединения, участващи в изборите, на резултат над 1% може да разчита единствено Вътрешна македонска революционна организация.

Към момента няма политически индивид, който да е убедил обществеността, че ще успее дейно да се оправи самичък с спешните рискове. Според 22,6% държавно управление, излъчено с мандата на ГЕРБ-СДС би превело най-успешно България през рецесията. Почти същият дял хора - 21,9% - считат, че това може да стане посредством мандата на " Продължаваме Промяната ". Доста непосредствен е и делът на тези (20,6%), които са на мнение, че държавно управление, излъчено с третия мандат, връчен от Президента (тук поддръжка може да има и от двете съществени политически сили), ще бъде по-успешно. Разделението на мненията по този въпрос демонстрира, че хората виждат вяра за превъзмогване на рецесията в общите старания на политическата класа. Очевидно формулата за единение е печелившата в актуалната обстановка.

Това демонстрират данните от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от Сова Харис в интервала 22-26 септември измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,1%. Проучването е поръчано от Пик.
Екзакта   
Между шест и осем партии е доста евентуално да има в идващото Народно заседание. Според социолозите ГЕРБ стават първа политическа мощ, водейки " Продължаваме промяната " с близо 10%, а " Възраждане " изпреварва " Демократична България " в битката за петото място.

Изследването е извършено в интервала от 20 до 25 септември, измежду 1050 пълнолетни български жители в 71 обитаеми места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано " face to face " изявление. Максималната неточност при 50-процентовите дялове е +/- 3%. Изследването е осъществено със средства на " Екзакта Рисърч Груп ".

ГЕРБ-СДС получава 26,4% поддръжка от твърдо решилите да гласоподават, а " Продължаваме Промяната " - 16,8%. На трето място се подрежда Движение за права и свободи с 12,6%, следвана от " Българска социалистическа партия за България " - с 10,8%.

" Възраждане " се подрежда на пето място с 10,5% гласове, а " Демократична България " получава 8,0%. " ИТН " получава 4,5% поддръжка, а " Български напредък " - 4,2%.

 

 
Снимка: " Екзакта Рисърч Груп "
 

Според проучването на " Екзакта Рисърч Груп " 43% от българите са изцяло уверени, че на 2 октомври ще отидат да гласоподават. Към 25 септември са показали, че сигурно имат намерение да гласоподават към два милиона и четиристотин хиляди гласоподаватели, живеещи на територията на България. Жителите на София и на градовете-областни центрове в по-малка степен имат намерение да гласоподават, спрямо жителите на дребните градове и на селата, демонстрира още изследването.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР