Проф. Гунтер Гебауер: Предстоят Олимпийски игри с голям политически заряд
От 4-и до 20-и февруари светът още веднъж ще е Олимпиада. Тогава в Пекин ще се проведат Зимните олимпийски игри. Но още доста преди началото им политическият заряд се повиши. Съединените щати оповестиха дипломатически протест. Към тях се причислиха Англия, Австралия, Нова Зеландия, Белгия, Дания, Нидерландия и Япония. Също и Литва, която изпадна под мощен политически напън от Китай поради връзките си с Тайван. А към Литва солидарно се присъединиха Естония и Латвия. Швеция отхвърли да изпраща политически представители под претекст пандемията. А обща позиция на Европейски Съюз няма поради идното домакинство на летните олимпийски игри на Париж. Пък и от Германия не се чува безапелационна позиция, евентуално поради икономическите ползи на Федералната република Китай. Външният министър Аналена Бербок съобщи изрично, че няма да пътува за Пекин - тя е известна с непоколебимата си рецензия против потъпкването на човешките права. Така от международните водачи остана само съветският президент Владимир Путин, който ще почете китайските домакини макар наложената от МОК възбрана за присъединяване на съветски състезатели поради допинг свадите.
" Предстоят Олимпийски игри с огромен политически заряд ", сподели в предаването " Събота 150 " проф. Гунтер Гебауер, някогашен лекоатлет, професор по философия и социология на спорта на Свободния университет в Берлин, създател на редица книги за историята на Олимпийските игри. А в нея непрекъснато се преплитат политиката и професионалният спорт.
Възможно ли е обаче Олимпийските игри да са аполитични? Още в Олимпийската харта е казано, че игрите са задача за мир, че служат на равенството сред хората и на човешките права и гражданските свободи.
" Това единствено по себе си е политическа поръчка ", споделя проф. Гебауер. И добавя:
" Предстоят сложни игри, и освен аз мисля по този начин. От една страна Китай желае да се показа като международна мощ - вижте китайския нов път на коприната, упоритостите за въздействие в тихоокеанския район, нарушаването на човешките права на уйгурите, дейностите на Пекин против демократичните институции в Хонконг, да не приказваме за Тибет. От наша, западна позиция е недопустимо държанието на президента Си, който желае да укрепи властническата си власт, в това число и посредством наложените драконовски ограничавания по време на Олимпийските игри.
Като политически проблематични се дефинират и Зимните игри в Сочи през 2014 година. Критиката тогава се концентрира върху потъпкването на човешките и гражданските права, които са залегнали в Олимпийската харта. Можем ли да приказваме за политическо решение при избора на хазаин на игрите?
Ако стъпваме на Олимпийската харта, би трябвало изборът на страната хазаин да е зависещ на спазването на човешките и гражданските права. В интерес на истината в хартата не е посочено ясно какво тъкмо би трябвало да се схваща под човешки права. Освен това от години следим известна непосредственост на Международния олимпийски комитет и на неговото управление с автократичните режими, които могат да подсигуряват безпроблемно осъществяване на игрите. Това включва навременно създаване на инфраструктурата, стройна организация по време на игрите и не на последно място - сигурност за състезателите и функционерите. Президентът на МОК Томас Бах доста тачи тези неща.
Споменавате Томас Бах, който през 2018 година, преди Зимните игри в Пьончанг, самичък се предложи да посредничи сред Северна и Южна Корея. Но в това време изпращането на политически послания по време и посредством Олимпийските игри е табу за олимпийското придвижване. Как се съчетават тези две неща?
Тази посредническа роля трябваше да провокира агитационен резултат. Специално в тази ситуация със Северна и Южна Кория би трябвало да кажа, че двете страни са успявали три пъти преди Пьончанг да изпратят общ тим за присъединяване в Олимпийски игри. През 2018 година Томас Бах изиска да поеме ролята на примирител, тъй като обстановката беше политически доста деликатна. В същото време би трябвало да признаем, че модерните Олимпийски игри съвсем в никакъв случай не са били аполитични. Още първите летни игри през 1896 година в Атина съумяват да спасят трона на гръцкия крал Георгиос. Идеята на Пиер дьо Кубертен за основаването на Международния олимпийски комитет, за организирането на олимпийски игри, в действителност стъпва върху желанието на тогавашна Франция да ускори военната си мощност, и не произтича единствено от желанието за физическото образование на френските юноши. Минавайки през историята на Олимпийските игри, стигаме до Берлин 1936 година, до най-политизираните игри в цялата история. Те са същинско пропагандно шоу. Но за жалост, в тази редица се подреждат и зимните игри в Сочи, и по-късно в Пьончанг, и в този момент в Пекин.
Олимпийските игри нормално се откриват от президенти и министър председатели, които употребяват случая да насочат политически послания. Реалистично ли е въобще да чакаме политиците да стоят настрани от Олимпийските игри?
Олимпийските игри оферират чудесна опция за изява на политически водачи с диктаторски пристрастености. Те са опция за изява и на демократично определени водачи, само че точно в държанието на едните и на другите проличават разликите. За мен най-хубавите образци за Олимпийски игри, които носят същинския олимпийски дух, са игрите в Антверпен през 1920 година и в Хелзинки през 1952 година. Това са следвоенни игри. Това са игри на доближаване, на амнистия, игри в опит човечеството още веднъж да се сдобри, да излезе от окопите и да заздрави нанесените рани. Но тези Олимпийски игри са по-скоро изключение. По предписание игрите са политизирани, зад организацията им застава цяла страна с цялата си мощност. Държавата обезпечава финансирането и естествено, употребява игрите с цел да се погрижи за имиджа си.
Международният олимпийски комитет самичък по себе си е политизиран. МОК води същински договаряния, кои страни да допусне до домакинство, на кои политически сфери на въздействие да се подчини, и кои да пренебрегва, кои функционери да се пробутват напред, и кои да се отлъчен. Тази алена нишка може да се наблюдава през цялата 120-годишна история на модерните Олимпийски игри.
1936 година е емблематичен образец за политическа агитация. И летните, и зимните игри се организират в нацистка Германия - в Берлин и в Гармиш-Партенкирхен. Как си обяснявате обстоятелството, че до ден сегашен няма еднопосочна позиция на МОК за тези невиждани политически игри?
И аз не разбирам, за какво е по този начин. За Германия тази тематика е болна. Затова Германия се опита да измие срама от лицето си, като провежда Летните олимпийски игри през 1972 година. Тогава имаше прелестната опция МОК да вземе отношение към нацистките игри в Берлин. И Германия, по-точно Западна Германия, го направи. Но игрите в Мюнхен бяха засенчени от ужасяващ терористичен атентат. Мисля, че Международният олимпийски комитет бяга от тази тематика, тъй като би трябвало да признае, че освен Берлин 1936-а, само че и други игри са били употребявани за пропагандни цели. И МОК го е позволил.
До през днешния ден част от прелюдията към провеждането на Олимпийски игри е факелното шествие с олимпийския огън. Но малко на брой знаят, че то е небивалица на министъра на пропагандата Гьобелс и се появява за първи път преди игрите в Берлин. Вие сте част от екипа историци, които едвам през 1986 година откриват, каква е истината за факелното шествие.
Идеята за олимпийския огън е на немски археолози. Техни разкопки в Олимпия, в Гърция, потвърждават, че по време на античните игри също е пален огън. Това е бил огън в чест на древногръцката богиня на домашното огнище Хестия. Министерството на пропагандата в Берлин, и персонално Гьобелс, прегръщат концепцията да се възпламени огън, който да се придвижи през цяла Източна Европа до Берлин. Трябва да се знае, че в антична Гърция такова факелно шествие не е имало. Но Гьобелс харесва концепцията за прекосяване през цяла Европа - тогава единствено с Олимпийския огън, по-късно и с войска.
" Трудни " назова Зимните олимпийски игри в Пекин проф. Гунтер Гебауер. С такива упования са и двама огромни в ски спорта - Аксел Лунд Свиндал, повторен олимпийски и петкратен международен първенец, и Феликс Нойройтер, международен и вицесветовен първенец, в този момент ко-коментатор на надпреварите от Световната купа по ски алпийски дисциплини.
" Ние също сме част от казуса. Не е единствено Китай или други недемократични страни. Защото ние можем да сме част от решението на казуса, в случай че кажем на Международния олимпийски комитет: ок, взимаме Игрите, само че ги организираме по нашите правила . А в този момент единствено подлагаме на критика. МОК нямаше различен потребен ход, с изключение на да даде семейството на Пекин, откакто ние не го желаеме ", счита Свиндал.Нойройтер добави: " Не знам по какъв начин Международният олимпийски комитет може да си върне доверието. Защото МОК позволи спортът да остане на назад във времето . Чудя се къде остана олимпийската концепция? Явно би трябвало да се случи нещо пагубно, с цел да се трансформират нещата. МОК е прогнила организация. Но не е единствено МОК - същото е и с ФИФА. Политическият протест на игрите, който поддържам, напълно не е злополука за Олимпийското придвижване. Катастрофата ще пристигна, когато към този момент няма да има искащи да домакинстват игрите ". Журналистът Камен Алипиев разяснява: " Ние не можем да разберем какво става в Китай. През 2008 година нещата бяха разнообразни, Игрите минаха добре с другарски връзки и с облекчена система за сигурност. Строгите ограничения са неизбежни, би трябвало да се заобикаля директния контакт, с цел да се запазят спортистите ... Вече обаче не се приказва толкоз за спорт, що се касае за политика ".
" Предстоят Олимпийски игри с огромен политически заряд ", сподели в предаването " Събота 150 " проф. Гунтер Гебауер, някогашен лекоатлет, професор по философия и социология на спорта на Свободния университет в Берлин, създател на редица книги за историята на Олимпийските игри. А в нея непрекъснато се преплитат политиката и професионалният спорт.
Възможно ли е обаче Олимпийските игри да са аполитични? Още в Олимпийската харта е казано, че игрите са задача за мир, че служат на равенството сред хората и на човешките права и гражданските свободи.
" Това единствено по себе си е политическа поръчка ", споделя проф. Гебауер. И добавя:
" Предстоят сложни игри, и освен аз мисля по този начин. От една страна Китай желае да се показа като международна мощ - вижте китайския нов път на коприната, упоритостите за въздействие в тихоокеанския район, нарушаването на човешките права на уйгурите, дейностите на Пекин против демократичните институции в Хонконг, да не приказваме за Тибет. От наша, западна позиция е недопустимо държанието на президента Си, който желае да укрепи властническата си власт, в това число и посредством наложените драконовски ограничавания по време на Олимпийските игри.
Като политически проблематични се дефинират и Зимните игри в Сочи през 2014 година. Критиката тогава се концентрира върху потъпкването на човешките и гражданските права, които са залегнали в Олимпийската харта. Можем ли да приказваме за политическо решение при избора на хазаин на игрите?
Ако стъпваме на Олимпийската харта, би трябвало изборът на страната хазаин да е зависещ на спазването на човешките и гражданските права. В интерес на истината в хартата не е посочено ясно какво тъкмо би трябвало да се схваща под човешки права. Освен това от години следим известна непосредственост на Международния олимпийски комитет и на неговото управление с автократичните режими, които могат да подсигуряват безпроблемно осъществяване на игрите. Това включва навременно създаване на инфраструктурата, стройна организация по време на игрите и не на последно място - сигурност за състезателите и функционерите. Президентът на МОК Томас Бах доста тачи тези неща.
Споменавате Томас Бах, който през 2018 година, преди Зимните игри в Пьончанг, самичък се предложи да посредничи сред Северна и Южна Корея. Но в това време изпращането на политически послания по време и посредством Олимпийските игри е табу за олимпийското придвижване. Как се съчетават тези две неща?
Тази посредническа роля трябваше да провокира агитационен резултат. Специално в тази ситуация със Северна и Южна Кория би трябвало да кажа, че двете страни са успявали три пъти преди Пьончанг да изпратят общ тим за присъединяване в Олимпийски игри. През 2018 година Томас Бах изиска да поеме ролята на примирител, тъй като обстановката беше политически доста деликатна. В същото време би трябвало да признаем, че модерните Олимпийски игри съвсем в никакъв случай не са били аполитични. Още първите летни игри през 1896 година в Атина съумяват да спасят трона на гръцкия крал Георгиос. Идеята на Пиер дьо Кубертен за основаването на Международния олимпийски комитет, за организирането на олимпийски игри, в действителност стъпва върху желанието на тогавашна Франция да ускори военната си мощност, и не произтича единствено от желанието за физическото образование на френските юноши. Минавайки през историята на Олимпийските игри, стигаме до Берлин 1936 година, до най-политизираните игри в цялата история. Те са същинско пропагандно шоу. Но за жалост, в тази редица се подреждат и зимните игри в Сочи, и по-късно в Пьончанг, и в този момент в Пекин.
Олимпийските игри нормално се откриват от президенти и министър председатели, които употребяват случая да насочат политически послания. Реалистично ли е въобще да чакаме политиците да стоят настрани от Олимпийските игри?
Олимпийските игри оферират чудесна опция за изява на политически водачи с диктаторски пристрастености. Те са опция за изява и на демократично определени водачи, само че точно в държанието на едните и на другите проличават разликите. За мен най-хубавите образци за Олимпийски игри, които носят същинския олимпийски дух, са игрите в Антверпен през 1920 година и в Хелзинки през 1952 година. Това са следвоенни игри. Това са игри на доближаване, на амнистия, игри в опит човечеството още веднъж да се сдобри, да излезе от окопите и да заздрави нанесените рани. Но тези Олимпийски игри са по-скоро изключение. По предписание игрите са политизирани, зад организацията им застава цяла страна с цялата си мощност. Държавата обезпечава финансирането и естествено, употребява игрите с цел да се погрижи за имиджа си.
Международният олимпийски комитет самичък по себе си е политизиран. МОК води същински договаряния, кои страни да допусне до домакинство, на кои политически сфери на въздействие да се подчини, и кои да пренебрегва, кои функционери да се пробутват напред, и кои да се отлъчен. Тази алена нишка може да се наблюдава през цялата 120-годишна история на модерните Олимпийски игри.
1936 година е емблематичен образец за политическа агитация. И летните, и зимните игри се организират в нацистка Германия - в Берлин и в Гармиш-Партенкирхен. Как си обяснявате обстоятелството, че до ден сегашен няма еднопосочна позиция на МОК за тези невиждани политически игри?
И аз не разбирам, за какво е по този начин. За Германия тази тематика е болна. Затова Германия се опита да измие срама от лицето си, като провежда Летните олимпийски игри през 1972 година. Тогава имаше прелестната опция МОК да вземе отношение към нацистките игри в Берлин. И Германия, по-точно Западна Германия, го направи. Но игрите в Мюнхен бяха засенчени от ужасяващ терористичен атентат. Мисля, че Международният олимпийски комитет бяга от тази тематика, тъй като би трябвало да признае, че освен Берлин 1936-а, само че и други игри са били употребявани за пропагандни цели. И МОК го е позволил.
До през днешния ден част от прелюдията към провеждането на Олимпийски игри е факелното шествие с олимпийския огън. Но малко на брой знаят, че то е небивалица на министъра на пропагандата Гьобелс и се появява за първи път преди игрите в Берлин. Вие сте част от екипа историци, които едвам през 1986 година откриват, каква е истината за факелното шествие.
Идеята за олимпийския огън е на немски археолози. Техни разкопки в Олимпия, в Гърция, потвърждават, че по време на античните игри също е пален огън. Това е бил огън в чест на древногръцката богиня на домашното огнище Хестия. Министерството на пропагандата в Берлин, и персонално Гьобелс, прегръщат концепцията да се възпламени огън, който да се придвижи през цяла Източна Европа до Берлин. Трябва да се знае, че в антична Гърция такова факелно шествие не е имало. Но Гьобелс харесва концепцията за прекосяване през цяла Европа - тогава единствено с Олимпийския огън, по-късно и с войска.
" Трудни " назова Зимните олимпийски игри в Пекин проф. Гунтер Гебауер. С такива упования са и двама огромни в ски спорта - Аксел Лунд Свиндал, повторен олимпийски и петкратен международен първенец, и Феликс Нойройтер, международен и вицесветовен първенец, в този момент ко-коментатор на надпреварите от Световната купа по ски алпийски дисциплини.
" Ние също сме част от казуса. Не е единствено Китай или други недемократични страни. Защото ние можем да сме част от решението на казуса, в случай че кажем на Международния олимпийски комитет: ок, взимаме Игрите, само че ги организираме по нашите правила . А в този момент единствено подлагаме на критика. МОК нямаше различен потребен ход, с изключение на да даде семейството на Пекин, откакто ние не го желаеме ", счита Свиндал.Нойройтер добави: " Не знам по какъв начин Международният олимпийски комитет може да си върне доверието. Защото МОК позволи спортът да остане на назад във времето . Чудя се къде остана олимпийската концепция? Явно би трябвало да се случи нещо пагубно, с цел да се трансформират нещата. МОК е прогнила организация. Но не е единствено МОК - същото е и с ФИФА. Политическият протест на игрите, който поддържам, напълно не е злополука за Олимпийското придвижване. Катастрофата ще пристигна, когато към този момент няма да има искащи да домакинстват игрите ". Журналистът Камен Алипиев разяснява: " Ние не можем да разберем какво става в Китай. През 2008 година нещата бяха разнообразни, Игрите минаха добре с другарски връзки и с облекчена система за сигурност. Строгите ограничения са неизбежни, би трябвало да се заобикаля директния контакт, с цел да се запазят спортистите ... Вече обаче не се приказва толкоз за спорт, що се касае за политика ".
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ