Варненски художник гостува в Пловдив
От 3 до 23 ноември известният художник от Варна Христо Христов ще показа пред пловдивска аудитория своя независима галерия живопис и статуя.
Откриването е на 3 декември от 18:00 ч на първия етаж в Залите за краткотрайни експозиции на ул. „ Княз Александър I “ №15.
Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева отбелязва за създателя:
„ Христо Христов е създател, който владее универсалното подстрекателство и сетивното влияние на пластичната форма и на цвета. Той работи редом в региона на живописта и на скулптурата, като реализира една обща естетическа платформа на изобразителния си език.
Превърнал бялата повърхнина на живописното платно в персонално картинно пространство, той с деликатност и експресия, с изящност и със размах наслагва слой върху слой, в цветови облици от прочувствената си памет. Това са сведени до абстракция сетивни показа от истории, изживени в спомен, показа от разкази, разтворени в съзнанието и пренесени през времето като смътни възпоменания…
В скулптурата светът на Христо Христов е явен и колосален, без значение от камерните размери на бронзовите му пластики. Без да е повествувателен или метафизичен, неговият образен език е изтънчен, привлекателно чудноват в своята знаковост и важен в общочовешките си смисли. Бронзовите му пластики са носители на духовна памет, тъй като в тях има проявен оня античен обработен нюх за форма и размер, който ги трансформира в нов вид идолна пластика . “
Художникът е роден на 22 май 1963 година във Варна. През 1982г. приключва Специализирано учебно заведение за художествена обработка на камък в с. Кунино. А през 1994 година се дипломира със компетентност Скулптура в Националната художествена академия в София в класа на проф. Димитър Бойков. От 1994 година е член на СБХ.
От 1995 година излага творбите си в изложба Georg на остров Зюлт, Германия.
Той е създател на следните скулптурни награди, които създава годишно:
– „ Спортен Икар “ на Фондация „ Български спорт ” (от 1997 до 2022)
– Международната федерация по битка FILA (от 2010)
– Баскетболен клуб „ Спартак ” – Москва (от 2008)
– Европейската федерация по баскетбол FIBA (от 2006)
Автор е на монументална пластика, експонирана в „ Музей навън “ на площад „ Атлантическа взаимност “ до ГХГ – Варна (2019).
Скулптурата му „ По-високо от слънцето ” става знак на курорта „ Златни пясъци ” (2006). Изработва монументалната пластика, сложена в двора на НМУ „ Любомир Пипков ”, София (2003).
Участва в редица интернационалните скулптурни симпозиуми у нас и в чужбина, както и в обща галерия в постройката на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на еврокомисаря по разширението на Европейски Съюз господин Гюнтер Ферхойген) през 2002 година
Между 1994 и 2023 година има 40 независими изложения с живопис и статуя в редица градове в България, както и в Германия, Франция, Чехия, Австрия, Нидерландия, Норвегия. Участва в голям брой български и интернационалните групови изложения.
Носител е на следните оценки:
2020 – Награда на Журито в Биенале на дребните форми – Плевен
2015 – Награда от Първи самостоятелни награди за Култура – Варна
2010 – Първа премия на конкурс „ Регионални награди Алианц България за статуя ”
2010 – Първа премия от Биенале на дребните форми – Плевен
2006 – Първа премия в Симпозиум по статуя „ Море от форми “, курортен комплекс “Златни пясъци ”.
2000 – “Златно перо ” за принос към българската просвета
Пламена Димитрова-Рачева
Изкуствовед
Христо Христов е създател, който владее универсалното подстрекателство и сетивното влияние на пластичната форма и на цвета. Той работи редом в региона на живописта и на скулптурата, като реализира една обща естетическа платформа на изобразителния си език.
Превърнал бялата повърхнина на живописното платно в персонално картинно пространство, той с деликатност и експресия, с изящност и със размах наслагва слой върху слой, в цветове облици от прочувствената си памет. Това са сведени до абстракция сетивни показа от истории, изживени в спомен, показа от разкази, разтворени в съзнанието и пренесени през времето като смътни възпоменания. Те са забележими и осезаеми посредством багрите, положени транспарентно или компактно, в реализирана с майсторство съзвучна естетика от линии и цветни петна. Абстрактната комбинация се развива върху декор от транспарантни цветни зони в нежни цветове и това предава живописна драматургия в цялостното изображения. Линиите ограждат в силует цвета, маркират придвижване, фигура, темп и пораждат в визиите фигурални асоциации. Наглед абстракциите на художника са безпредметни – първото усещане е, че са някакви небесни цветни воали, като облаци лягат в откритото пространство. Ярките багри влизат в контрастност между студени и топли петна, умиротворяват се в неутралните велатури на сивите и синкави нюанси и се срещат с летящите силуети на човешките духове.
В скулптурата светът на Христо Христов е явен и колосален, без значение от камерните размери на бронзовите му пластики. Без да е повествувателен или метафизичен, неговият образен език е изтънчен, привлекателно чудноват в своята знаковост и важен в общочовешките си смисли. Бронзовите му пластики са носители на духовна памет, тъй като в тях има проявен оня античен обработен нюх за форма и размер, който ги трансформира в нов вид идолна пластика. В нея символиката резервира античният си смисъл, само че прочувствените ѝ кодове, като при нов музикален аранжимент, влияят съвременно и покрай нашата сензитивност. В тези видимо спокойни, само че вътрешно напрегнати форми има нещо красиво и изтънчено, нещо материално и първично, има нещо магично, което мощно ни влияе и вълнува.
Като наличие и в пластиката, и в живописта си художникът черпи тематики от живота, такива каквито той ги е разкрил и претърпял – тематики, разказващи за екстаз и страдалчество, за болежка и вяра. Без да напуща фигуралността, само че постоянно движейки се сред нереалното и символичното, било във форма или цвят, художникът търси духовното влияние на творбите си.
Преминаващите през сърцето и съзнанието силуети на Христо Христов
Виктория Митева – галерист
Христо Христов е създател, чийто творби се трансфораха в неотменна част от непрекъснатата експозиция на изложба „ Папийон “. А независимите му изложения, реализирани от време на време в изложбената зала на галерията, се радват на извънреден триумф както измежду феновете на актуалното изкуство в България, по този начин и провокират интерес и в задгранични колекционери. Признат като един от най-хубавите български скулптори с достоверен различим жанр, той е не по-малко скъп в последните години за прелестната си асоциативна нереална живопис, разкриваща цветните пластове на душата на създател, превзет от формата и нейната линия. Типичния за създателя жанр да се показва с неотстъпчивост, преплетена с енигматични изчистени облици, знаци, кодове и релефи, превзема и задграничната аудитория в сполучливите му представяния в Германия, Чехия, Австрия, Франция, Полша и потвърждава, че творчеството му не се лимитира с локалното, а среща естетическото схващане и обич на хора от разнообразни националности и култури.
Изкуството на Христо Христов е със мощно изразен присъщ почерк, енигматично и многопластово. То носи свободата на линията, когато става дума за рисунка, комплицирани, постоянно приглушени цветове, положени многослойно, когато гледаме живописта му, и мощна сила, пристрастеност, вградена в стилизираната форма с препратки към древността, когато се допираме до скулптурата му. То е монументално – като метод на изложение, експресивно и изрично – като цвят, комбинация, послания, постоянно балансиращо неотстъпчивост и деликатност в изчистването на линиите и формата. Основното, от което се вълнува създателят, е фигурата и нейното обръщение като философия, история, която е ловко загатната в стилизирания облик и присъщата му плетеница от релефи. Човекът е основният воин на неговото творчество, а страстите му, вградени в бронза или в платното, ни разкриват стремежа на Човека, от който освен създателят се въодушевява. Виждаме загадъчно пресъздадени общочовешките фантазии, желания, прочувствени възторзи, естествената наслада от живота и от сбъднатите достижения. В скулптурата му придвижването, гъвкавостта и решителността са едни от първите чувства, които провокира у фена. Повлиян от натоварените с информация и история релефи от древността, само че и от чисто християнските обичаи, създателят основава знакови облици и кодове, посредством които разпознаваме детайли от това завещание в интерпретацията на конкретната тематика, а също и в избора на образно-пластичния език при основаването на скулптурните или живописни произведения.
Верен на вътрешния си дух и мощен креативен капацитет, бронзовите му пластики са заредени с мощна сила и възторг, последващи една обща нишка, подчертаваща първичността на обичания му материал – бронза в неповторимия жанр на художника. Не липсва и символното значение на жеста, както в скулптурите, по този начин и в рисунките, колажите, платната. Христов внушава разрязване на пространството от тежкият метал, а опитните му умели ръце, сякаш укротяват материала и сътворяват впечатляваща изложба от експресивни облици с монументално звучене и съвременни пластични решения. И в картините си Христо Христов подхожда безкомпромисно, живописта му е плътна, забелязана в нейната смислова сплотеност, даваща осезателен израз на концепциите, които има, търсени и въображаеми в цветове и форми, преди да бъдат сътворени триизмерно, като пластики и допълвайки ги по един превъзходен метод. Картините му имат нереално звучене в успокоителен нюанс с ярки акценти, с образни препратки към формата и скулптурата му, само че всяко платно пробужда асоциативни внушения и въпроси в фена и основава чувство за история, която всеки самичък приключва. Силуетите на неговите преминаващи фигури остават трайна диря в мисълта и съзнанието на фена, който търси независимост на духа и възприятието на естетика сред форма и цвят. Защото оттатък материала „ скулптурата е лирика, а живописта е ария “, както споделя Христо.
Откриването е на 3 декември от 18:00 ч на първия етаж в Залите за краткотрайни експозиции на ул. „ Княз Александър I “ №15.
Изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева отбелязва за създателя:
„ Христо Христов е създател, който владее универсалното подстрекателство и сетивното влияние на пластичната форма и на цвета. Той работи редом в региона на живописта и на скулптурата, като реализира една обща естетическа платформа на изобразителния си език.
Превърнал бялата повърхнина на живописното платно в персонално картинно пространство, той с деликатност и експресия, с изящност и със размах наслагва слой върху слой, в цветови облици от прочувствената си памет. Това са сведени до абстракция сетивни показа от истории, изживени в спомен, показа от разкази, разтворени в съзнанието и пренесени през времето като смътни възпоменания…
В скулптурата светът на Христо Христов е явен и колосален, без значение от камерните размери на бронзовите му пластики. Без да е повествувателен или метафизичен, неговият образен език е изтънчен, привлекателно чудноват в своята знаковост и важен в общочовешките си смисли. Бронзовите му пластики са носители на духовна памет, тъй като в тях има проявен оня античен обработен нюх за форма и размер, който ги трансформира в нов вид идолна пластика . “
Художникът е роден на 22 май 1963 година във Варна. През 1982г. приключва Специализирано учебно заведение за художествена обработка на камък в с. Кунино. А през 1994 година се дипломира със компетентност Скулптура в Националната художествена академия в София в класа на проф. Димитър Бойков. От 1994 година е член на СБХ.
От 1995 година излага творбите си в изложба Georg на остров Зюлт, Германия.
Той е създател на следните скулптурни награди, които създава годишно:
– „ Спортен Икар “ на Фондация „ Български спорт ” (от 1997 до 2022)
– Международната федерация по битка FILA (от 2010)
– Баскетболен клуб „ Спартак ” – Москва (от 2008)
– Европейската федерация по баскетбол FIBA (от 2006)
Автор е на монументална пластика, експонирана в „ Музей навън “ на площад „ Атлантическа взаимност “ до ГХГ – Варна (2019).
Скулптурата му „ По-високо от слънцето ” става знак на курорта „ Златни пясъци ” (2006). Изработва монументалната пластика, сложена в двора на НМУ „ Любомир Пипков ”, София (2003).
Участва в редица интернационалните скулптурни симпозиуми у нас и в чужбина, както и в обща галерия в постройката на Европейския парламент в Брюксел (кабинет на еврокомисаря по разширението на Европейски Съюз господин Гюнтер Ферхойген) през 2002 година
Между 1994 и 2023 година има 40 независими изложения с живопис и статуя в редица градове в България, както и в Германия, Франция, Чехия, Австрия, Нидерландия, Норвегия. Участва в голям брой български и интернационалните групови изложения.
Носител е на следните оценки:
2020 – Награда на Журито в Биенале на дребните форми – Плевен
2015 – Награда от Първи самостоятелни награди за Култура – Варна
2010 – Първа премия на конкурс „ Регионални награди Алианц България за статуя ”
2010 – Първа премия от Биенале на дребните форми – Плевен
2006 – Първа премия в Симпозиум по статуя „ Море от форми “, курортен комплекс “Златни пясъци ”.
2000 – “Златно перо ” за принос към българската просвета
Пламена Димитрова-Рачева
Изкуствовед
Христо Христов е създател, който владее универсалното подстрекателство и сетивното влияние на пластичната форма и на цвета. Той работи редом в региона на живописта и на скулптурата, като реализира една обща естетическа платформа на изобразителния си език.
Превърнал бялата повърхнина на живописното платно в персонално картинно пространство, той с деликатност и експресия, с изящност и със размах наслагва слой върху слой, в цветове облици от прочувствената си памет. Това са сведени до абстракция сетивни показа от истории, изживени в спомен, показа от разкази, разтворени в съзнанието и пренесени през времето като смътни възпоменания. Те са забележими и осезаеми посредством багрите, положени транспарентно или компактно, в реализирана с майсторство съзвучна естетика от линии и цветни петна. Абстрактната комбинация се развива върху декор от транспарантни цветни зони в нежни цветове и това предава живописна драматургия в цялостното изображения. Линиите ограждат в силует цвета, маркират придвижване, фигура, темп и пораждат в визиите фигурални асоциации. Наглед абстракциите на художника са безпредметни – първото усещане е, че са някакви небесни цветни воали, като облаци лягат в откритото пространство. Ярките багри влизат в контрастност между студени и топли петна, умиротворяват се в неутралните велатури на сивите и синкави нюанси и се срещат с летящите силуети на човешките духове.
В скулптурата светът на Христо Христов е явен и колосален, без значение от камерните размери на бронзовите му пластики. Без да е повествувателен или метафизичен, неговият образен език е изтънчен, привлекателно чудноват в своята знаковост и важен в общочовешките си смисли. Бронзовите му пластики са носители на духовна памет, тъй като в тях има проявен оня античен обработен нюх за форма и размер, който ги трансформира в нов вид идолна пластика. В нея символиката резервира античният си смисъл, само че прочувствените ѝ кодове, като при нов музикален аранжимент, влияят съвременно и покрай нашата сензитивност. В тези видимо спокойни, само че вътрешно напрегнати форми има нещо красиво и изтънчено, нещо материално и първично, има нещо магично, което мощно ни влияе и вълнува.
Като наличие и в пластиката, и в живописта си художникът черпи тематики от живота, такива каквито той ги е разкрил и претърпял – тематики, разказващи за екстаз и страдалчество, за болежка и вяра. Без да напуща фигуралността, само че постоянно движейки се сред нереалното и символичното, било във форма или цвят, художникът търси духовното влияние на творбите си.
Преминаващите през сърцето и съзнанието силуети на Христо Христов
Виктория Митева – галерист
Христо Христов е създател, чийто творби се трансфораха в неотменна част от непрекъснатата експозиция на изложба „ Папийон “. А независимите му изложения, реализирани от време на време в изложбената зала на галерията, се радват на извънреден триумф както измежду феновете на актуалното изкуство в България, по този начин и провокират интерес и в задгранични колекционери. Признат като един от най-хубавите български скулптори с достоверен различим жанр, той е не по-малко скъп в последните години за прелестната си асоциативна нереална живопис, разкриваща цветните пластове на душата на създател, превзет от формата и нейната линия. Типичния за създателя жанр да се показва с неотстъпчивост, преплетена с енигматични изчистени облици, знаци, кодове и релефи, превзема и задграничната аудитория в сполучливите му представяния в Германия, Чехия, Австрия, Франция, Полша и потвърждава, че творчеството му не се лимитира с локалното, а среща естетическото схващане и обич на хора от разнообразни националности и култури.
Изкуството на Христо Христов е със мощно изразен присъщ почерк, енигматично и многопластово. То носи свободата на линията, когато става дума за рисунка, комплицирани, постоянно приглушени цветове, положени многослойно, когато гледаме живописта му, и мощна сила, пристрастеност, вградена в стилизираната форма с препратки към древността, когато се допираме до скулптурата му. То е монументално – като метод на изложение, експресивно и изрично – като цвят, комбинация, послания, постоянно балансиращо неотстъпчивост и деликатност в изчистването на линиите и формата. Основното, от което се вълнува създателят, е фигурата и нейното обръщение като философия, история, която е ловко загатната в стилизирания облик и присъщата му плетеница от релефи. Човекът е основният воин на неговото творчество, а страстите му, вградени в бронза или в платното, ни разкриват стремежа на Човека, от който освен създателят се въодушевява. Виждаме загадъчно пресъздадени общочовешките фантазии, желания, прочувствени възторзи, естествената наслада от живота и от сбъднатите достижения. В скулптурата му придвижването, гъвкавостта и решителността са едни от първите чувства, които провокира у фена. Повлиян от натоварените с информация и история релефи от древността, само че и от чисто християнските обичаи, създателят основава знакови облици и кодове, посредством които разпознаваме детайли от това завещание в интерпретацията на конкретната тематика, а също и в избора на образно-пластичния език при основаването на скулптурните или живописни произведения.
Верен на вътрешния си дух и мощен креативен капацитет, бронзовите му пластики са заредени с мощна сила и възторг, последващи една обща нишка, подчертаваща първичността на обичания му материал – бронза в неповторимия жанр на художника. Не липсва и символното значение на жеста, както в скулптурите, по този начин и в рисунките, колажите, платната. Христов внушава разрязване на пространството от тежкият метал, а опитните му умели ръце, сякаш укротяват материала и сътворяват впечатляваща изложба от експресивни облици с монументално звучене и съвременни пластични решения. И в картините си Христо Христов подхожда безкомпромисно, живописта му е плътна, забелязана в нейната смислова сплотеност, даваща осезателен израз на концепциите, които има, търсени и въображаеми в цветове и форми, преди да бъдат сътворени триизмерно, като пластики и допълвайки ги по един превъзходен метод. Картините му имат нереално звучене в успокоителен нюанс с ярки акценти, с образни препратки към формата и скулптурата му, само че всяко платно пробужда асоциативни внушения и въпроси в фена и основава чувство за история, която всеки самичък приключва. Силуетите на неговите преминаващи фигури остават трайна диря в мисълта и съзнанието на фена, който търси независимост на духа и възприятието на естетика сред форма и цвят. Защото оттатък материала „ скулптурата е лирика, а живописта е ария “, както споделя Христо.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ