Третата гражданска война в Либия, световните интереси и дали Хафтар е новият Кадафи: Влaдимир Чуков пред Dir.bg
От 2011 година насам в Либия се организира трета революция. Трябва да бъде открита формула, в която доста ясно да се усеща посредничеството и шапката на Организация на обединените нации, само че в това време би трябвало доста добре да бъдат съчетани ползите на обособените племена, милиции и респективно би трябвало да бъдат канализирани и насочени ползите на външните фактори, разяснява пред Dir.bg професорът-арабист Владимир Чуков във връзка създалото се напрежение в арабската страна и отсрочената среща под егидата на Организация на обединените нации.
Създалото се напрежение в Либия и провалените договаряния с Организация на обединените нации
Да погледнем доста близкото минало на Либия и да отбележим, че това е третата революция от 2011 година насам. Първата беше свалянето на полковник Муамар Кадафи, който 40 години ръководи като деспот Джамахирията. Втората революция бе през 2014 година, в която се получи избрана поляризация - разделянето на страната на две ясно образувани на районно, само че и на политическо отношение, елементи - Западна Либия (Триполитания) и Източна Либия (Киринайка). През 2019 година е третата война. Очевидно е, че сегашната формула на ръководство не може повече да продължи. Естествено тук има разногласия, кой кого е нападнал първи. Но по този начин или другояче има едно симптоматично предложение, идващо от министър в източното държавно управление (непризнато от интернационалната общност), по този начин да кажем, или центъра на властта, който е под командването на Халифа Хафтар.
Въпросният представител на така наречен " краткотрайно " държавно управление предлага Либия да инициира " лично Сочи " * по сходство на формулата, която беше открита в Сирия. В Либия би трябвало да бъде открита парадигма, в която доста ясно да се усеща посредничеството и шапката на Организация на обединените нации, само че в това време би трябвало доста добре да бъдат съчетани ползите на обособените племена, милиции и респективно би трябвало да бъдат канализирани и насочени ползите на външните фактори. Разбира се, това би трябвало да стане в светлината на комплицирана либийска трибалистична специфичност. Това би бил доста дълъг път за извървяване. Но съгласно мен, това, което ние следим през днешния ден, е изкристализирането на доста забавен и доста характерен институционален, регулативен и функционален пиедестал на една страна, която на практика трябваше малко по малко да бъде построена напълно след 2011 година.
За 40 години Джамахирията имаше една функционалност, а точно да унищожи всички тези институции, механизми и регулации, които са присъщи за модерната страна. В Джамахирията нямаше държавно управление в същинския смисъл на думата, нямаше парламент, нямаше политически партии, там на практика всичко бе изравнено със земята и имаше един деспот, който управляваше със силовите служби и една измислена от него " Зелена книга ". Моделът, натрапен от Кадафи, бе забавна етатистка амалгама от африкански анархизъм и арабски трибализъм, претендиращ нейните идейни корени да се намират в мисълта на френския просветник Жан-Жак Русо и неговия вечен етюд " Общественият контракт ".
Така от 2011 година трябваше всичко това да бъде надградено. На процедура обаче трябваше да се откри нов вид баланс сред 200-те племена, живеещи на територията на Либия, защото йерархичният ред открит от Кадафи беше заровен. Бившият деспот беше " синхронизирал " племенните връзки във тип, че неговото племе Кададафа, живеещо в Сирт, стоеше от горната страна на държавническата конструкция /силови структури, Генерален национален конгрес - самобитен парламент, Генерален секретариат /своеобразно държавно управление и други/. Като либерален фон Кадафи канеше в обособените структури авторитетни персони от другите племена като самобитна индулгенция от него.
В един миг, в който това племе беше свалено от власт, всичко се срина. В обществото и в локалния хайлайф всеобщо нахлуха радикалните опозиционни идеологии, защото силовият коректор, натрапен от Кадафи, към този момент не съществуваше. Получи се едно почти разделяне на двете елементи на Либия, като радикалните, най-вече в техния ислямистки вид, идеологии се настаниха най-вече в Западна Либия /без да пренебрегваме радикалните ислямисти в Бенгази и Тобрук/, защото там се намира Триполи като център на властта и страната.
Създалото се напрежение в Либия и провалените договаряния с Организация на обединените нации
Да погледнем доста близкото минало на Либия и да отбележим, че това е третата революция от 2011 година насам. Първата беше свалянето на полковник Муамар Кадафи, който 40 години ръководи като деспот Джамахирията. Втората революция бе през 2014 година, в която се получи избрана поляризация - разделянето на страната на две ясно образувани на районно, само че и на политическо отношение, елементи - Западна Либия (Триполитания) и Източна Либия (Киринайка). През 2019 година е третата война. Очевидно е, че сегашната формула на ръководство не може повече да продължи. Естествено тук има разногласия, кой кого е нападнал първи. Но по този начин или другояче има едно симптоматично предложение, идващо от министър в източното държавно управление (непризнато от интернационалната общност), по този начин да кажем, или центъра на властта, който е под командването на Халифа Хафтар.
Въпросният представител на така наречен " краткотрайно " държавно управление предлага Либия да инициира " лично Сочи " * по сходство на формулата, която беше открита в Сирия. В Либия би трябвало да бъде открита парадигма, в която доста ясно да се усеща посредничеството и шапката на Организация на обединените нации, само че в това време би трябвало доста добре да бъдат съчетани ползите на обособените племена, милиции и респективно би трябвало да бъдат канализирани и насочени ползите на външните фактори. Разбира се, това би трябвало да стане в светлината на комплицирана либийска трибалистична специфичност. Това би бил доста дълъг път за извървяване. Но съгласно мен, това, което ние следим през днешния ден, е изкристализирането на доста забавен и доста характерен институционален, регулативен и функционален пиедестал на една страна, която на практика трябваше малко по малко да бъде построена напълно след 2011 година.
За 40 години Джамахирията имаше една функционалност, а точно да унищожи всички тези институции, механизми и регулации, които са присъщи за модерната страна. В Джамахирията нямаше държавно управление в същинския смисъл на думата, нямаше парламент, нямаше политически партии, там на практика всичко бе изравнено със земята и имаше един деспот, който управляваше със силовите служби и една измислена от него " Зелена книга ". Моделът, натрапен от Кадафи, бе забавна етатистка амалгама от африкански анархизъм и арабски трибализъм, претендиращ нейните идейни корени да се намират в мисълта на френския просветник Жан-Жак Русо и неговия вечен етюд " Общественият контракт ".
Така от 2011 година трябваше всичко това да бъде надградено. На процедура обаче трябваше да се откри нов вид баланс сред 200-те племена, живеещи на територията на Либия, защото йерархичният ред открит от Кадафи беше заровен. Бившият деспот беше " синхронизирал " племенните връзки във тип, че неговото племе Кададафа, живеещо в Сирт, стоеше от горната страна на държавническата конструкция /силови структури, Генерален национален конгрес - самобитен парламент, Генерален секретариат /своеобразно държавно управление и други/. Като либерален фон Кадафи канеше в обособените структури авторитетни персони от другите племена като самобитна индулгенция от него.
В един миг, в който това племе беше свалено от власт, всичко се срина. В обществото и в локалния хайлайф всеобщо нахлуха радикалните опозиционни идеологии, защото силовият коректор, натрапен от Кадафи, към този момент не съществуваше. Получи се едно почти разделяне на двете елементи на Либия, като радикалните, най-вече в техния ислямистки вид, идеологии се настаниха най-вече в Западна Либия /без да пренебрегваме радикалните ислямисти в Бенгази и Тобрук/, защото там се намира Триполи като център на властта и страната.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ