15 декември е обявен за Международен ден на чая
От 2005 година насам на 15 декември страните производителки на чай означават Международния ден на чая. Идеята за този всекидневен празник на желаната в доста страни напитка се разисква за първи път на Международния обществен конгрес, който се организира през 2004 година в Мумбай (Индия). Година по-късно Центърът за обучение и другарство още веднъж повдига въпроса на годишната среща на форума в Порту Алегри (Бразилия). Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде оповестена за Международен ден на чая.
Целта е да се притегли вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и с неговата търговия. Основно производителите на чай се боят от все по-агресивната политика на огромните корпорации, които изкупуват суровината на доста ниска цена. Освен икономическа, самодейността има и обществена цел - популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е инцидентен. На 15 декември е призната Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост, а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето огромно количество с пресован британски чай, с което поставят началото на битката за самостоятелност в Съединени американски щати.
Най-широка известност и самопризнание на самодейността има в Индия и в Шри Ланка, където се провеждат специфични събития за отбелязване на този ден. Другите страни, в които той се чества, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
Чаят е безалкохолна напитка, получена посредством сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен шубрак (Camellia sinensis). Той е най-консумираната напитка в света след водата. Чаят има ободрителен, леко горчив и стипчив усет.
Съществуват 6 съществени разновидности на чая – бял, жълт, зелен, улонг (улун), черен и пу-ер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и главната разлика сред сортовете е в метода на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в развъждането на растението.
Легенди
Две от най-популярните митове за възникването на чая идват от Китай. Според едната от тях чаят се появява през 2737 година преди новата епоха. По това време Китай се ръководи от императора Шен Нун. Известен като ценител на билките, той постоянно се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил разнообразни отвари. Откриването на чаената напитка станало инцидентно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкоз харесал аромата и усета ѝ, че до края на живота си пиел само нея.
Герой на втората легенда е индийският духовник Бодхидхарма. Той емигрирал от Индия в Китай и основал там будистката школа „ Чан “, позната в света в японския си превод " Дзен ". В планината Суншан монахът основал един от най-известните в днешно време манастири - Шао Лин. Като учил монасите на медитация, изискал да им показва, че в това положение на духа и тялото можел девет години да съзерцава една стена, само че още на втората нощ задремал. Когато се събудил, ядосал се доста от това, че не се е справил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, с цел да не заспи в никакъв случай повече. Според легендата от стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче, с което се свързва и обяснението, за какво йероглифът за клепач е еднакъв с този за чай.
Знаете ли, че...
В другите страни чаят се употребява по-различно, в сравнение с ние в България сме привикнали.
- В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се прибавят и разнообразни подправки като джинджифил, канела или карамфил.
- В Шри Ланка избират ароматизирания чай. Обикновено изборът е сред усет на шоколад, манго, вишна, малина или ягода.
- В Тибет прибавят мляко от тибетски крепък, сол, масло и даже запържено брашно.
- В Бирма вършат салата от листата на чаеното дърво.
- Най-странен е методът на подготвяне на чаените листа в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча лой.
- В Япония се извършва специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, а момичето получава разнообразни майсторски степени.
- В Русия за сваряването на чая се употребяват специфични самовари, които участват във всеки дом. Към готовата напитка прибавят мед, плодово сладко или захар.
Целта е да се притегли вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и с неговата търговия. Основно производителите на чай се боят от все по-агресивната политика на огромните корпорации, които изкупуват суровината на доста ниска цена. Освен икономическа, самодейността има и обществена цел - популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е инцидентен. На 15 декември е призната Световната декларация за правата на служащите в чаената промишленост, а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето огромно количество с пресован британски чай, с което поставят началото на битката за самостоятелност в Съединени американски щати.
Най-широка известност и самопризнание на самодейността има в Индия и в Шри Ланка, където се провеждат специфични събития за отбелязване на този ден. Другите страни, в които той се чества, са Бангладеш, Непал, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания.
Чаят е безалкохолна напитка, получена посредством сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен шубрак (Camellia sinensis). Той е най-консумираната напитка в света след водата. Чаят има ободрителен, леко горчив и стипчив усет.
Съществуват 6 съществени разновидности на чая – бял, жълт, зелен, улонг (улун), черен и пу-ер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и главната разлика сред сортовете е в метода на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в развъждането на растението.
Легенди
Две от най-популярните митове за възникването на чая идват от Китай. Според едната от тях чаят се появява през 2737 година преди новата епоха. По това време Китай се ръководи от императора Шен Нун. Известен като ценител на билките, той постоянно се разхождал с триножник със закачено на него котле и правил разнообразни отвари. Откриването на чаената напитка станало инцидентно. Веднъж в кипящата вода паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шен Нун опитал отварата и толкоз харесал аромата и усета ѝ, че до края на живота си пиел само нея.
Герой на втората легенда е индийският духовник Бодхидхарма. Той емигрирал от Индия в Китай и основал там будистката школа „ Чан “, позната в света в японския си превод " Дзен ". В планината Суншан монахът основал един от най-известните в днешно време манастири - Шао Лин. Като учил монасите на медитация, изискал да им показва, че в това положение на духа и тялото можел девет години да съзерцава една стена, само че още на втората нощ задремал. Когато се събудил, ядосал се доста от това, че не се е справил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, с цел да не заспи в никакъв случай повече. Според легендата от стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче, с което се свързва и обяснението, за какво йероглифът за клепач е еднакъв с този за чай.
Знаете ли, че...
В другите страни чаят се употребява по-различно, в сравнение с ние в България сме привикнали.
- В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се прибавят и разнообразни подправки като джинджифил, канела или карамфил.
- В Шри Ланка избират ароматизирания чай. Обикновено изборът е сред усет на шоколад, манго, вишна, малина или ягода.
- В Тибет прибавят мляко от тибетски крепък, сол, масло и даже запържено брашно.
- В Бирма вършат салата от листата на чаеното дърво.
- Най-странен е методът на подготвяне на чаените листа в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча лой.
- В Япония се извършва специфична чаена гала, която всяко момиче би трябвало да научи. Обучението трае три години, а момичето получава разнообразни майсторски степени.
- В Русия за сваряването на чая се употребяват специфични самовари, които участват във всеки дом. Към готовата напитка прибавят мед, плодово сладко или захар.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ