Четиридневната работна седмица: панацея или капитулация пред пандемията?
От 1960-те години насам в Германия е в действие 40-часовата работна седмица. Чак през последните години се появиха оферти за други модели на работа. Председателят на мощния профсъюз на заетите в металообработващата индустрия Йорг Хофман твърди, че въвеждането на четиридневна работна седмица би било подобаващ отговор на структурните промени в редица сектори, като да вземем за пример автомобилостроенето. „ По този метод могат да се спасят работни места, вместо да се редуцират “, зави той пред медии.
Само при понижение на заплатата
Президентът на Германския институт за стопански проучвания (DIW) Марсел Фрацшер счита, че четиридневната работна седмица е допустима, само че единствено при надлежно понижение на заплатата. Защото съкращаването на работната седмица би означавало прикрито повишение на заплатите, каквото една стопанска система в изискванията на рецесия, като сегашната, не би могла да понесе.
Фрацшер допуска, че през идните години в доста браншове на стопанската система няма да има нови нараствания на заплатите. Всеки опит да се покачва цената на труда, съгласно него, ще докара до в допълнение натоварване на компаниите, което те не могат да си разрешат.
Представители на ръководещия ХДС считат, че предлагането за редуциране на работната седмица, даже и да е съпроводено от отчасти понижаване на заплатите, не е използвано в сектори, намиращи се в структурна промяна. Волфганг Щайгер от Икономическия съвет на ХДС съобщи, че във времена на дефицит на квалифицирана работна ръка сходна мярка би била същински рискова. „ Тогава освен ще има дефицит на работна ръка, само че и наличната би работила още по-малко “, зави той.
" Капитулация пред рецесията "
Президентът на Института за немска стопанска система (IW) Михаел Хютер също се изрече срещу модела за четиридневна работна седмица. Според него, „...това би било не просто удължение на рецесията, а чиста капитулация пред нея “. Хютер обръща внимание на обстоятелството, че през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на Германия е понижен с близо 10%, и предизвести, че всяко евентуално повишение на цената на труда би означавало да се заплашват работни места.
Примерът Нова Зеландия
Други страни в света обаче демонстрират, че моделът за четиридневна работна седмица би могъл да носи изгоди, в случай че са изпълнени и някои други предпоставки. Един от образците в това отношение е Нова Зеландия. От две години насам близо 200 чиновници на една компания за правни съвещания завършват работната си седмица в четвъртък – и то без да им понижават заплатата.
Практиката посочила, че продуктивността на труда на чиновниците е останала непроменено висока, без значение от пониженото работно време и без те да се усещат претрупани.
Новозеландското държавно управление на министър-председателката Джасинда Ардърн се надява да даде нови импулси за развиването на засегнатата от рецесията стопанска система на страната. Междувременно Ардърн публично окуражи всички да тестват нови по-гъвкави модели на труд, в това число и четиридневната работна седмица.
Само при понижение на заплатата
Президентът на Германския институт за стопански проучвания (DIW) Марсел Фрацшер счита, че четиридневната работна седмица е допустима, само че единствено при надлежно понижение на заплатата. Защото съкращаването на работната седмица би означавало прикрито повишение на заплатите, каквото една стопанска система в изискванията на рецесия, като сегашната, не би могла да понесе.
Фрацшер допуска, че през идните години в доста браншове на стопанската система няма да има нови нараствания на заплатите. Всеки опит да се покачва цената на труда, съгласно него, ще докара до в допълнение натоварване на компаниите, което те не могат да си разрешат.
Представители на ръководещия ХДС считат, че предлагането за редуциране на работната седмица, даже и да е съпроводено от отчасти понижаване на заплатите, не е използвано в сектори, намиращи се в структурна промяна. Волфганг Щайгер от Икономическия съвет на ХДС съобщи, че във времена на дефицит на квалифицирана работна ръка сходна мярка би била същински рискова. „ Тогава освен ще има дефицит на работна ръка, само че и наличната би работила още по-малко “, зави той.
" Капитулация пред рецесията "
Президентът на Института за немска стопанска система (IW) Михаел Хютер също се изрече срещу модела за четиридневна работна седмица. Според него, „...това би било не просто удължение на рецесията, а чиста капитулация пред нея “. Хютер обръща внимание на обстоятелството, че през второто тримесечие Брутният вътрешен продукт на Германия е понижен с близо 10%, и предизвести, че всяко евентуално повишение на цената на труда би означавало да се заплашват работни места.
Примерът Нова Зеландия
Други страни в света обаче демонстрират, че моделът за четиридневна работна седмица би могъл да носи изгоди, в случай че са изпълнени и някои други предпоставки. Един от образците в това отношение е Нова Зеландия. От две години насам близо 200 чиновници на една компания за правни съвещания завършват работната си седмица в четвъртък – и то без да им понижават заплатата.
Практиката посочила, че продуктивността на труда на чиновниците е останала непроменено висока, без значение от пониженото работно време и без те да се усещат претрупани.
Новозеландското държавно управление на министър-председателката Джасинда Ардърн се надява да даде нови импулси за развиването на засегнатата от рецесията стопанска система на страната. Междувременно Ардърн публично окуражи всички да тестват нови по-гъвкави модели на труд, в това число и четиридневната работна седмица.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ