Законът за агрохранителната верига: Ще бъде ли защитено българското производство
От 14 юли фермери, преработватели и търговци могат да дават оферти по плана за нов закон за веригата на доставки на аграрни артикули и храни. Целта на новата регулация е производителите на продукция да получават съответна цена за труда си и да не продават създаденото от тях под себестойността му.
Добрите планове обаче не всеки път се случват или най-малко не на процедура. Такъв ли е и този случай и какво четем в плана на закона? В студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " Ивайло Гълъбов - ръководител на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България, и инж. Димитър Зоров - ръководител на Асоцията на млекопреработвателите в България, разясниха главните и най-много тези точки, които будят известни терзания.
Когато са основани условия за по-високи облаги в крайната част от веригата и това незаслужено систематизиране се е получило, доста мъчно е да го изправиш, тъй като хората, които получават тези средства, не желаят да се разделят и да бъде едно по-балансирано систематизиране по цялата верига. Това е сложното, тъй като приказваме и за мултинационални компании с доста лобита. Аз помня в 2014 година госпожа Меркел при първото желание и проблясъци за основаване на такава регулация или закон за урегулиране, тогава беше с премиера Борисов - по този начин остро реагирал. Така че, когато занимават такива велики ръководители в света, значи има задоволително огромно лоби. Ако кои са българските производители? Без да се наскърбяваме, ние сме доста, доста надалеч от подобен вид опция за влияние, разяснява инж. Зоров за какво към този момент трети кабинет прави опит да сътвори регулация от сходен темперамент.
Има и различен проблем, с цел да се сътвори мъчно този закон, означи Ивайло Гълъбов:
Повечето проблеми, които той визира, са наранени към този момент в други закони. Нещата стартират да се припокриват, а в това време не взема решение главния проблем. Целта, която си е сложило Министерството на земеделието със основаването на този законопроект, на процедура е извънредно значима за производителите, защото ние се борим да останем на българския пазар. Това не е загадка. Ако погледнем статистиката, тя сочи тъкмо това - към 50% е вносът на пилешко месо. Ние произвеждаме 100 хиляди тона и толкоз внасяме. Действително прясното, охладено пилешко месо по магазините е главно българско, само че за промишлеността главно се внася месо от Европейски Съюз и от трети страни бих споделил. "
Добрите планове обаче не всеки път се случват или най-малко не на процедура. Такъв ли е и този случай и какво четем в плана на закона? В студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " Ивайло Гълъбов - ръководител на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България, и инж. Димитър Зоров - ръководител на Асоцията на млекопреработвателите в България, разясниха главните и най-много тези точки, които будят известни терзания.
Когато са основани условия за по-високи облаги в крайната част от веригата и това незаслужено систематизиране се е получило, доста мъчно е да го изправиш, тъй като хората, които получават тези средства, не желаят да се разделят и да бъде едно по-балансирано систематизиране по цялата верига. Това е сложното, тъй като приказваме и за мултинационални компании с доста лобита. Аз помня в 2014 година госпожа Меркел при първото желание и проблясъци за основаване на такава регулация или закон за урегулиране, тогава беше с премиера Борисов - по този начин остро реагирал. Така че, когато занимават такива велики ръководители в света, значи има задоволително огромно лоби. Ако кои са българските производители? Без да се наскърбяваме, ние сме доста, доста надалеч от подобен вид опция за влияние, разяснява инж. Зоров за какво към този момент трети кабинет прави опит да сътвори регулация от сходен темперамент.
Има и различен проблем, с цел да се сътвори мъчно този закон, означи Ивайло Гълъбов:
Повечето проблеми, които той визира, са наранени към този момент в други закони. Нещата стартират да се припокриват, а в това време не взема решение главния проблем. Целта, която си е сложило Министерството на земеделието със основаването на този законопроект, на процедура е извънредно значима за производителите, защото ние се борим да останем на българския пазар. Това не е загадка. Ако погледнем статистиката, тя сочи тъкмо това - към 50% е вносът на пилешко месо. Ние произвеждаме 100 хиляди тона и толкоз внасяме. Действително прясното, охладено пилешко месо по магазините е главно българско, само че за промишлеността главно се внася месо от Европейски Съюз и от трети страни бих споделил. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ