Sofia Art Projects - градският център като сцена за изкуство в публична среда
От 10 до 18 юни се организира фестивалът Sofia Art Projects с мотото “Интимност и театър в епохата на обществените медии ". В него участваха 11 задгранични и български актьори и куратори. Фестивалът се организира в Ларгото в София.
Това е много коренен опит да се покаже изкуство в обществена среда , разяснява пред БНР кураторът Весела Ножарова. По думите й фестивалът е предизвикан от интервала на изолираност, ограничавания и отдалеченост поради пандемията от Clovid-19.
" Мога да кажа, че стана доста по-болезнено желанието ни да бъдем измежду хора и доста по-болезнена е нуждата ни да имаме допир с изкуство, с прочувствени проявления в актуалния свят . Внякакъв смисъл мисля, че възприятията ни занапред ще ги проучваме - какво се случи с нас след повече от една година в Covid-ситуация. "
На фестивала бяха показани произведения, които се вписват в средата, имат провокация към историческото минало на България, към архитектурата на Ларгото, посочи Ножарова.
Сред творбите бе план на Стела Василева.
" Това, което е доста особено за тази работа на Стела Василева, е че тя се трансформира в продължение на деня. Тя оцвети с цветно фолио куполите на Ларгото и в разнообразни елементи на деня светлината прави разнообразни цветни петна по земята, заран по един метод, на обяд по различен метод, в този момент вечерта всичко е малко по-живописно, акварелно разтечено нататък, само че безусловно промени по този метод пространството на Ларгото. То стана доста по-художествено, доста по-въздушно, по-емоционално, по-наситено с прекарване ", акцентира Весела Ножарова.
Инсталацията на Сашо Стоицов сподели историята на София. Изглежда като археологически обект . С какво обръщение излиза Стоицов пред публиката:
" По-задълбочено оценяване на нещата, на мисленето, на мъдростта. София е неповторим град, постоянно е бил и в този момент ще бъде. Той сега е неповторим, аз, като се разхождам по улиците, подобен град не съм виждал. "
Сашо Стоицов прави обекти, които са псевдоархеологически находки:
" Той има цяла серия от творби, които прави още през 90-те години, които са като реплика на съществуващи обекти, прави ги от картон , те наподобяват като измислени, в това време имитира водата, имитира формата, която е псевдоархеологическа и ги слагаме сред тези същински археологически обекти и сътворяваме доста особена среда сред съвремие и минало ".
На фестивала беше изложена Колата София, основана през 1985 година, българско произвеждане.
" Колата София е извънредно чудноват обект, направена на ръка, тя е в придвижване, може да се кара напред обратно, има тип на спортна кола, на повишен мачбокс кола от нашето детство. Малка количка, която е увеличена. Всичко е направено на ръка, джантите са боядисани с багра, която е за печки ", описа Весела Ножарова.
Лазар Лютаков е един от участниците във фестивала Sofia Art Projects. Той живее във Виена. Участвал е неведнъж в няколко биеналета - Венеция, Москва, Виена. В България е различим с плана “Мазето на Баба Васа ”. Той описа повече за автомобила Колата София.
" Става въпрос за един извънредно коренен автомобил , който съществува, развъртян е от инженер Велизар Андреев и от неговия наследник доцент Божидар Андреев в средата на 80-те години. Ако поразсъждаваме малко какво съставлява спортната кола, спортната кола е това возило, което би трябвало да бъде най-вече в крайник с времето. Спортната кола е този апарат, който придава форма на настоящите инженерни трендове, технологии, материали. Спортната кола е един извънредно внушителен план ", сподели за предаването " Нощен небосвод " Лазар Лютаков.
Той изясни, че не става въпрос за един-единствен първообраз, а за автомобил, който е развъртян с концепцията да бъде въведен в серийно произвеждане от към 200 бройки годишно. Произведени са едвам 50 броя от този автомобил. Предполага се, че до наши дни са останали сред 10 и 20.
Повече по тематиката чуйте в двата звукови файла.
Това е много коренен опит да се покаже изкуство в обществена среда , разяснява пред БНР кураторът Весела Ножарова. По думите й фестивалът е предизвикан от интервала на изолираност, ограничавания и отдалеченост поради пандемията от Clovid-19.
" Мога да кажа, че стана доста по-болезнено желанието ни да бъдем измежду хора и доста по-болезнена е нуждата ни да имаме допир с изкуство, с прочувствени проявления в актуалния свят . Внякакъв смисъл мисля, че възприятията ни занапред ще ги проучваме - какво се случи с нас след повече от една година в Covid-ситуация. "
На фестивала бяха показани произведения, които се вписват в средата, имат провокация към историческото минало на България, към архитектурата на Ларгото, посочи Ножарова.
Сред творбите бе план на Стела Василева.
" Това, което е доста особено за тази работа на Стела Василева, е че тя се трансформира в продължение на деня. Тя оцвети с цветно фолио куполите на Ларгото и в разнообразни елементи на деня светлината прави разнообразни цветни петна по земята, заран по един метод, на обяд по различен метод, в този момент вечерта всичко е малко по-живописно, акварелно разтечено нататък, само че безусловно промени по този метод пространството на Ларгото. То стана доста по-художествено, доста по-въздушно, по-емоционално, по-наситено с прекарване ", акцентира Весела Ножарова.
Инсталацията на Сашо Стоицов сподели историята на София. Изглежда като археологически обект . С какво обръщение излиза Стоицов пред публиката:
" По-задълбочено оценяване на нещата, на мисленето, на мъдростта. София е неповторим град, постоянно е бил и в този момент ще бъде. Той сега е неповторим, аз, като се разхождам по улиците, подобен град не съм виждал. "
Сашо Стоицов прави обекти, които са псевдоархеологически находки:
" Той има цяла серия от творби, които прави още през 90-те години, които са като реплика на съществуващи обекти, прави ги от картон , те наподобяват като измислени, в това време имитира водата, имитира формата, която е псевдоархеологическа и ги слагаме сред тези същински археологически обекти и сътворяваме доста особена среда сред съвремие и минало ".
На фестивала беше изложена Колата София, основана през 1985 година, българско произвеждане.
" Колата София е извънредно чудноват обект, направена на ръка, тя е в придвижване, може да се кара напред обратно, има тип на спортна кола, на повишен мачбокс кола от нашето детство. Малка количка, която е увеличена. Всичко е направено на ръка, джантите са боядисани с багра, която е за печки ", описа Весела Ножарова.
Лазар Лютаков е един от участниците във фестивала Sofia Art Projects. Той живее във Виена. Участвал е неведнъж в няколко биеналета - Венеция, Москва, Виена. В България е различим с плана “Мазето на Баба Васа ”. Той описа повече за автомобила Колата София.
" Става въпрос за един извънредно коренен автомобил , който съществува, развъртян е от инженер Велизар Андреев и от неговия наследник доцент Божидар Андреев в средата на 80-те години. Ако поразсъждаваме малко какво съставлява спортната кола, спортната кола е това возило, което би трябвало да бъде най-вече в крайник с времето. Спортната кола е този апарат, който придава форма на настоящите инженерни трендове, технологии, материали. Спортната кола е един извънредно внушителен план ", сподели за предаването " Нощен небосвод " Лазар Лютаков.
Той изясни, че не става въпрос за един-единствен първообраз, а за автомобил, който е развъртян с концепцията да бъде въведен в серийно произвеждане от към 200 бройки годишно. Произведени са едвам 50 броя от този автомобил. Предполага се, че до наши дни са останали сред 10 и 20.
Повече по тематиката чуйте в двата звукови файла.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ