Какво иска българинът – свое скъпо или чуждо евтино?
От 1 година потребителите в България са изправени пред невиждано високи цени. Те са свързани с това, че Русия спря едностранно доставката на природен газ за Европа, а с това цените на силата се усилиха и дадоха началото на инфлация, която всички спекуланти по веригата утежняваха за своя сметка.
Но по този начин или другояче цените на продуктите от всевъзможен темперамент в това число и питателните се подвигнаха с десетки проценти. На този декор, по някакви стопански аргументи, продукцията, която идва от Украйна, като жито и яйца и слънчоглед, е много по-евтина от българската, която доближи астрономически цени по волята на пазара, на производителите и на търговците.
Разбира се, родните производители, търговци и елементарни спекуланти започнаха да водят всевъзможни акции против доста по-евтината украинска, македонска или турска продукция. Всичко това се прави под благовидния претекст за отбрана на родните производители.
И тук всеки естествен човек би се запитал: кое е по-скъпо за българина – родните производители или родните консуматори, които са доста повече. Така стигнахме до парадоксалната обстановка, в която по едно и също време чуваме и недоволствата на производителите, и още по-мощните недоволства на потребителите.
Производителите приканват страната да се намеси на свободния пазар и да отстрани всички, които създават по-евтини артикули от тях.
Потребителите, от своя страна, също приканват страната да спре спекулата.
Може би е извънредно време и политици и медии да обяснят ясно на хората, че ползите на потребителите са радикално разнообразни от ползите на производителите у нас. Или казано накратко – производителите имат сметка от високи и надути цени, от които печелят, а потребителите имат сметка от по-ниска цена, на която да купуват.
Очевидно, верният излаз в една пазарна стопанска система е на пазара да бъдат позволени всички артикули, и наши и непознати. Може би тогава спекулантите ще се осъзнаят и ще се осмелят да понижат цените, а ние българите ще ядем по-евтини хранителни артикули.
Само че тук излизат на дневен ред вроденото ни балканско его, което ни споделя, че единствено родните домати са вкусни, а нашите балкански яйца са най-големи. Но егото в никакъв случай не ни споделя, че сме съгласни да плащаме по-скъпо за това.
В този смисъл извънредно време е да решим, дали желаеме родни и по-скъпи артикули или желаеме пазарна стопанска система с по-евтини артикули. Както и да спрем да се оплакваме, че в Испания маслото и яйцата са по-евтини, а вместо това просто да вземем и да внесем от там в името на милионите български консуматори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Но по този начин или другояче цените на продуктите от всевъзможен темперамент в това число и питателните се подвигнаха с десетки проценти. На този декор, по някакви стопански аргументи, продукцията, която идва от Украйна, като жито и яйца и слънчоглед, е много по-евтина от българската, която доближи астрономически цени по волята на пазара, на производителите и на търговците.
Разбира се, родните производители, търговци и елементарни спекуланти започнаха да водят всевъзможни акции против доста по-евтината украинска, македонска или турска продукция. Всичко това се прави под благовидния претекст за отбрана на родните производители.
И тук всеки естествен човек би се запитал: кое е по-скъпо за българина – родните производители или родните консуматори, които са доста повече. Така стигнахме до парадоксалната обстановка, в която по едно и също време чуваме и недоволствата на производителите, и още по-мощните недоволства на потребителите.
Производителите приканват страната да се намеси на свободния пазар и да отстрани всички, които създават по-евтини артикули от тях.
Потребителите, от своя страна, също приканват страната да спре спекулата.
Може би е извънредно време и политици и медии да обяснят ясно на хората, че ползите на потребителите са радикално разнообразни от ползите на производителите у нас. Или казано накратко – производителите имат сметка от високи и надути цени, от които печелят, а потребителите имат сметка от по-ниска цена, на която да купуват.
Очевидно, верният излаз в една пазарна стопанска система е на пазара да бъдат позволени всички артикули, и наши и непознати. Може би тогава спекулантите ще се осъзнаят и ще се осмелят да понижат цените, а ние българите ще ядем по-евтини хранителни артикули.
Само че тук излизат на дневен ред вроденото ни балканско его, което ни споделя, че единствено родните домати са вкусни, а нашите балкански яйца са най-големи. Но егото в никакъв случай не ни споделя, че сме съгласни да плащаме по-скъпо за това.
В този смисъл извънредно време е да решим, дали желаеме родни и по-скъпи артикули или желаеме пазарна стопанска система с по-евтини артикули. Както и да спрем да се оплакваме, че в Испания маслото и яйцата са по-евтини, а вместо това просто да вземем и да внесем от там в името на милионите български консуматори.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ