Ненчо Илчев: Само фокусниците лъжат красиво
Освен че е известен артист, НЕНЧО ИЛЧЕВ впечатлява с умеенето да изненадва дребни и огромни като харизматичен илюзионист. След като приключва гимназия в Смолян, роденият в село Момчиловци гений следва за малко в Медицинския лицей в София. Има шанса да учи актьорско майсторство в НАТФИЗ " Кр. Сарафов " в класа на проф. Стефан Данаилов (1992-1996). После става част от трупата на Театър " Българска войска ". В края на 90-те е водещ в предаването " Спукано гърне " по Българска национална телевизия. През последните години се изявява в шоуто " Комиците " по bTV. Снима се в хитови български сериали и филми. Наскоро излезе първокласното цветно издание " Забранената книга за фокуси ", в която създателят разкрива някои от своите секрети и съумява да се трансформира в следващото доказателство, че когато вълшебствата те изберат, би трябвало да ги следваш.
" Хората би трябвало да имат вяра, че има магия "
" Възрастните се забавляват доста повече от децата "
- Когато би трябвало да се визиите на чужд, какво казвате - артист или магьосник е Ненчо Илчев?
- Нищо не споделям. Но на всички места ме показват като артист и магьосник. Опитвам се да бъда и двете.
- Имате ли си обичан трик?
- Да, това е фокусът с топчета, който мога да направя незабавно.
- Уви, няма по какъв начин да го снима и да впечатлим читателите на ДУМА. Но въпреки всичко - той ли е вашата визитна картичка?
- По-скоро за подобен бих показал фокуса с едно въже, халка и медалите, които демонстрирам на ревера си.
- Коя аудитория смятате за най-хубавата?
- По принцип децата са най-трудната аудитория. Защото един възрастен може да изиграе, че му е занимателно, от образование да остане да те гледа. Докато детето, в случай че не си му забавен, просто ти обръща тил и си потегля.
- Прилагате ли уменията си във всекидневието?
- Налага се. В джоба си непрекъснато имам 5-6 фокуса. Така че на всички места, където ми кажат: направи фокус, постоянно съм квалифициран.
- Мислите ли, че магията в действителност съществува, или всичко е плод на подобаващ атрибут и бързи ръце?
- Хората би трябвало да имат вяра, че има магия. Иначе, несъмнено, всичко във фокусите е атрибут, умеене, предпочитание, подготовка, много труд и доста шанс.
- Ако се наложи да се спрете вечно единствено на едното, кое ще надделее - илюзионното изкуство или актьорското майсторство?
- Никога не съм бил поставян в живота пред този избор и се надявам да не се постанова да посоча единствено едното. Винаги съм ги съчетавал. В разнообразни интервали от живота ми от време на време е надделявал театърът, различен път - фокусите. Радвам се, че до тази възраст съм съумял да запазя и двете, да ги развъртвам по идентичен метод, с еднообразно мощна обич. И да мога освен с огромна отдаденост да се занимавам с тези изкуства, само че и да имам фенове за тях.
- Скъпоструващо занятие ли е правенето на фокуси?
- Зависи от случая. За по-дребни трикове е по-достъпно. Но в случай че желаете да вършиме огромен театър, коства доста скъпо. Подготвям в този момент огромно зрелище за Театър " Българска войска " - с впечатляващи реквизити, чието произвеждане и намирането им въобще не е на ниска цена. Но някои младежи са доста положителни фокусници - даже единствено с едно тесте карти, без да употребяват нищо друго, отново са на международно равнище. Има значение доколко човек желае да се занимава с тази специалност.
- Колко дълго подготвяте триковете си, преди да излезете на сцената?
- Илюзионното изкуство изисква да си доста акуратен, а за задачата е нужна огромна подготовка. Фокусите са свързани напълно с вниманието - и на публиката, и на този, който ги прави. Защото, в случай че едно нещо забравиш, сигурно се проваляш, рухва целият театър. За да не се случи, всичко би трябвало безчет пъти да е проиграно, да е добре подредено, премислено. В някои моменти рискуваш, оставяш се да си подвластен от асистентите... Като цяло, бих споделил, че правенето на фокуси е доста по-сложно от театралното зрелище.
- Илюзионистите вършат ли трикове между тях?
- Определено. И когато се съберат, единствено за фокуси си приказват - за нищо друго. Имал съм такива случки и дамите към нас стартират да скучаят, тъй като това ни вълнува, забравяме за всичко останало.
- Кога една книга за фокуси става неразрешена?
- По принцип фокусите са нещо, за което постоянно е имало загадка. Над тях тегне самобитна възбрана, че не трябва да се знае по какъв начин тъкмо се вършат. Затова ми хрумна да пусна такава книга, в която разгадавам 51 трика (макар че притежавам доста повече, схваща се). Така всеки, който си я купи, може незабавно да ги направи. Идеята е тя да е настолна - освен за деца, а и за възрастни. Съставях я доста време, тъй като се стремях фокусите да са със напълно елементарни предмети, които човек може да откри у дома, а не да се затруднява да ги търси някъде.
- За каква възраст е предопределена?
- За всякаква - от 1 до 101 години, както се споделя. Защото в действителност се занимавам доста от дълго време с тази специалност и съм видял, че фокуси обичат освен децата, към които постоянно са се насочвали множеството илюзионисти. Правило ми е усещане, че възрастните се забавляват даже повече от дребните. Явно по-големите също желаят да бъдат лъгани. Въобще, човек обича да бъде мамен, само че това би трябвало да става с усет. Фокусниците сме единствените, които лъжат красиво.
- Колко време ви лиши да напишете книгата?
- Обмислях я дълго, само че самото написване се случи през лятото, до момента в който бяхме с жена ми в Момчиловци, тя доста ми помагаше. Доста време съм събирал триковете, с цел да избера не просто фокуси, а такива, които по никакъв метод да не затрудняват хората, решили да ги вършат, и в същото време да са ефектни и да стават бързо.
Добре е да се каже, че " Забранената книга за фокуси " е първата, която е на пазара. Преди това имаше издание с 23 мои трика, само че то се продаваше единствено след моите представления " Магията на Ненчо " в Театър " Българска войска ".
- Спомняте ли си телевизионната поредност, в която маскиран илюзионист разкрива по какъв начин се вършат известни фокуси? Във вашата книга също разбулвате някои секрети в тази тенденция. Смятате ли, че сходен метод, вместо да предизвика интереса на хората, може да навреди на това изкуство?
- Не. Аз по никакъв метод не съм навредил с тази книга на нашата специалност. Защото Маскираният разкриваше правилата и фокусите на огромните илюзионисти, което не му прави чест. Въпреки че в този момент всеки, който бръкне в интернет, може да откри по какъв начин лети Дейвид Копърфийлд, това не е мъчно към този момент. В моята книга се стремя да покажа нещо, което да се направи елементарно, без по някакъв метод да засегна сътрудниците си.
- Кое е най-необичайното място, на което сте показали уменията си на илюзионист?
- Имам възприятието, че няма място, където да не съм правил фокуси (усмихва се).
- Получили сте шанса да се запознаете персонално с Дейвид Копърфийлд. Какво си спомняте от тази ваша среща? Предполагам, че е сбъдната фантазия.
- Вярно е, да. И благодаря на Господ, че ме срещна с Дейвид Къпърфийлд. Беше доста вълнуващо за мен. Мисля, че той е най-хубавият илюзионист на века. Първо, имах шанса през 2005 година да го виждам в София, когато направи зрелище в НДК. Също по този начин преди няколко години бяхме с Любо Нейков и Тони Димитрова в Америка на турне и дружно с един наш другар в Чикаго те ми проведоха тази изненада - бяха купили билети за шоуто на Дейвид Копърфийлд и ме заведоха. Бях седнал на най-хубавото място и в действителност се любувах на спектакъла.
- " Откраднахте " ли си нещо от него?
- То там всичко можеш да откраднеш - в хубавия смисъл. За мен това е най-подреденият, най-артистичният, най-цялостният театър на същински илюзионист... Винаги съм се стремял не просто да направя някакъв фокус, а да го поднеса с артистичност, да има спектакъл във всеки трик. А Дейвид Копърфийлд това го прави доста ловко. Имах шанса даже след представлението да се срещна с него, да се снимаме, да си поговорим 10 минути, което за мен беше в действителност сбъдната фантазия.
- Познавали сте също Мистър Сенко и Орфи...
- Все осъществени фантазии. Аз съм късметлия. Човек може би не би трябвало да споделя по този начин, само че съм благополучен човек и късметлия в живота, тъй като още като дете имах шанса да се срещна с толкоз огромни илюзионисти, които ме научиха на много неща. Всички тези срещи доста, доста са ми дали и съм признателен на ориста и на Господ, че съм ги имал.
- Завършили сте НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов - светла му памет...
- Той е допустимо най-хубавият учител, най-обичаният професор от студентите си. Бях доста непосредствен негов другар - до последно. Стефан Данаилов е извънредно любящ и предан човек. Дал е на мен и на студентите си, на хората, които го познаваха, ужасно доста обич, доста топлота, доста прелестно възприятие. С него постоянно човек се усещаше уютно.
- Какво ще запомните вечно от вашите срещи?
- Че всеки, който желае да се посвети на нашата специалност, би трябвало да е не толкоз огромен актьор, с цел да е огромен човек. Ако останат човещината, любовта, добрината, това го прави доста по-истински. Добре е всеки от нас да остави нещо след себе си - не е належащо да е материално, а даже някакъв спомен най-малко: за хората, които са ни познавали. Не бива просто по този начин да се изживее полагащото ни се време.
- Умира ли илюзионното изкуство в България?
- То не може да почине. Наистина, случва се въобще да не е елементарно да се занимаваш с него. Техниката към този момент е много напред. Много по-трудно можеш да впечатлиш едно дете с изчезващо топче в случай, че то гледа хиляди клипчета в интернет. Докато стане от леглото, е видяло 20 фокуса на телефона си. Сега времената са други. Когато аз съм бил дребен, с цел да усетиш тази магия, трябваше да отидеш на театър или да чакаш зрелище по единствената тогава телевизия. Като че ли се усещаше по-голям блян към това да си сбъднеш фантазията. Днес доста по-лесно им се случва всичко на децата. Но илюзионното изкуство няма по какъв начин да изчезне. Просто може би по различен метод ще се показва.
- В този ред на мисли - какво е мнението ви за навлизането на фокусите в света на модерните технологии? Например, Дейвид Блейн употребява за триковете си смарт телефони...
- Може да се каже, че този американски илюзионист е от остарялата школа. Вече има доста млади гении, които са много известни в това отношение. Дейвид Блейн е от първите фокусници, които изкараха нашето изкуство на улицата, демонстрираха, че то може да съществува отвън обичайните спектакли в зала. И публиката го хареса доста.
- Как ви се е отразила известността?
- Надявам се да ме е трансформирала за положително. Вярвам, че не съм известен в неприятния смисъл на думата (усмихва се).
- Вашата рецепта за това по какъв начин се става добър магьосник?
- С доста труд, обич и шанс.
" Хората би трябвало да имат вяра, че има магия "
" Възрастните се забавляват доста повече от децата "
- Когато би трябвало да се визиите на чужд, какво казвате - артист или магьосник е Ненчо Илчев?
- Нищо не споделям. Но на всички места ме показват като артист и магьосник. Опитвам се да бъда и двете.
- Имате ли си обичан трик?
- Да, това е фокусът с топчета, който мога да направя незабавно.
- Уви, няма по какъв начин да го снима и да впечатлим читателите на ДУМА. Но въпреки всичко - той ли е вашата визитна картичка?
- По-скоро за подобен бих показал фокуса с едно въже, халка и медалите, които демонстрирам на ревера си.
- Коя аудитория смятате за най-хубавата?
- По принцип децата са най-трудната аудитория. Защото един възрастен може да изиграе, че му е занимателно, от образование да остане да те гледа. Докато детето, в случай че не си му забавен, просто ти обръща тил и си потегля.
- Прилагате ли уменията си във всекидневието?
- Налага се. В джоба си непрекъснато имам 5-6 фокуса. Така че на всички места, където ми кажат: направи фокус, постоянно съм квалифициран.
- Мислите ли, че магията в действителност съществува, или всичко е плод на подобаващ атрибут и бързи ръце?
- Хората би трябвало да имат вяра, че има магия. Иначе, несъмнено, всичко във фокусите е атрибут, умеене, предпочитание, подготовка, много труд и доста шанс.
- Ако се наложи да се спрете вечно единствено на едното, кое ще надделее - илюзионното изкуство или актьорското майсторство?
- Никога не съм бил поставян в живота пред този избор и се надявам да не се постанова да посоча единствено едното. Винаги съм ги съчетавал. В разнообразни интервали от живота ми от време на време е надделявал театърът, различен път - фокусите. Радвам се, че до тази възраст съм съумял да запазя и двете, да ги развъртвам по идентичен метод, с еднообразно мощна обич. И да мога освен с огромна отдаденост да се занимавам с тези изкуства, само че и да имам фенове за тях.
- Скъпоструващо занятие ли е правенето на фокуси?
- Зависи от случая. За по-дребни трикове е по-достъпно. Но в случай че желаете да вършиме огромен театър, коства доста скъпо. Подготвям в този момент огромно зрелище за Театър " Българска войска " - с впечатляващи реквизити, чието произвеждане и намирането им въобще не е на ниска цена. Но някои младежи са доста положителни фокусници - даже единствено с едно тесте карти, без да употребяват нищо друго, отново са на международно равнище. Има значение доколко човек желае да се занимава с тази специалност.
- Колко дълго подготвяте триковете си, преди да излезете на сцената?
- Илюзионното изкуство изисква да си доста акуратен, а за задачата е нужна огромна подготовка. Фокусите са свързани напълно с вниманието - и на публиката, и на този, който ги прави. Защото, в случай че едно нещо забравиш, сигурно се проваляш, рухва целият театър. За да не се случи, всичко би трябвало безчет пъти да е проиграно, да е добре подредено, премислено. В някои моменти рискуваш, оставяш се да си подвластен от асистентите... Като цяло, бих споделил, че правенето на фокуси е доста по-сложно от театралното зрелище.
- Илюзионистите вършат ли трикове между тях?
- Определено. И когато се съберат, единствено за фокуси си приказват - за нищо друго. Имал съм такива случки и дамите към нас стартират да скучаят, тъй като това ни вълнува, забравяме за всичко останало.
- Кога една книга за фокуси става неразрешена?
- По принцип фокусите са нещо, за което постоянно е имало загадка. Над тях тегне самобитна възбрана, че не трябва да се знае по какъв начин тъкмо се вършат. Затова ми хрумна да пусна такава книга, в която разгадавам 51 трика (макар че притежавам доста повече, схваща се). Така всеки, който си я купи, може незабавно да ги направи. Идеята е тя да е настолна - освен за деца, а и за възрастни. Съставях я доста време, тъй като се стремях фокусите да са със напълно елементарни предмети, които човек може да откри у дома, а не да се затруднява да ги търси някъде.
- За каква възраст е предопределена?
- За всякаква - от 1 до 101 години, както се споделя. Защото в действителност се занимавам доста от дълго време с тази специалност и съм видял, че фокуси обичат освен децата, към които постоянно са се насочвали множеството илюзионисти. Правило ми е усещане, че възрастните се забавляват даже повече от дребните. Явно по-големите също желаят да бъдат лъгани. Въобще, човек обича да бъде мамен, само че това би трябвало да става с усет. Фокусниците сме единствените, които лъжат красиво.
- Колко време ви лиши да напишете книгата?
- Обмислях я дълго, само че самото написване се случи през лятото, до момента в който бяхме с жена ми в Момчиловци, тя доста ми помагаше. Доста време съм събирал триковете, с цел да избера не просто фокуси, а такива, които по никакъв метод да не затрудняват хората, решили да ги вършат, и в същото време да са ефектни и да стават бързо.
Добре е да се каже, че " Забранената книга за фокуси " е първата, която е на пазара. Преди това имаше издание с 23 мои трика, само че то се продаваше единствено след моите представления " Магията на Ненчо " в Театър " Българска войска ".
- Спомняте ли си телевизионната поредност, в която маскиран илюзионист разкрива по какъв начин се вършат известни фокуси? Във вашата книга също разбулвате някои секрети в тази тенденция. Смятате ли, че сходен метод, вместо да предизвика интереса на хората, може да навреди на това изкуство?
- Не. Аз по никакъв метод не съм навредил с тази книга на нашата специалност. Защото Маскираният разкриваше правилата и фокусите на огромните илюзионисти, което не му прави чест. Въпреки че в този момент всеки, който бръкне в интернет, може да откри по какъв начин лети Дейвид Копърфийлд, това не е мъчно към този момент. В моята книга се стремя да покажа нещо, което да се направи елементарно, без по някакъв метод да засегна сътрудниците си.
- Кое е най-необичайното място, на което сте показали уменията си на илюзионист?
- Имам възприятието, че няма място, където да не съм правил фокуси (усмихва се).
- Получили сте шанса да се запознаете персонално с Дейвид Копърфийлд. Какво си спомняте от тази ваша среща? Предполагам, че е сбъдната фантазия.
- Вярно е, да. И благодаря на Господ, че ме срещна с Дейвид Къпърфийлд. Беше доста вълнуващо за мен. Мисля, че той е най-хубавият илюзионист на века. Първо, имах шанса през 2005 година да го виждам в София, когато направи зрелище в НДК. Също по този начин преди няколко години бяхме с Любо Нейков и Тони Димитрова в Америка на турне и дружно с един наш другар в Чикаго те ми проведоха тази изненада - бяха купили билети за шоуто на Дейвид Копърфийлд и ме заведоха. Бях седнал на най-хубавото място и в действителност се любувах на спектакъла.
- " Откраднахте " ли си нещо от него?
- То там всичко можеш да откраднеш - в хубавия смисъл. За мен това е най-подреденият, най-артистичният, най-цялостният театър на същински илюзионист... Винаги съм се стремял не просто да направя някакъв фокус, а да го поднеса с артистичност, да има спектакъл във всеки трик. А Дейвид Копърфийлд това го прави доста ловко. Имах шанса даже след представлението да се срещна с него, да се снимаме, да си поговорим 10 минути, което за мен беше в действителност сбъдната фантазия.
- Познавали сте също Мистър Сенко и Орфи...
- Все осъществени фантазии. Аз съм късметлия. Човек може би не би трябвало да споделя по този начин, само че съм благополучен човек и късметлия в живота, тъй като още като дете имах шанса да се срещна с толкоз огромни илюзионисти, които ме научиха на много неща. Всички тези срещи доста, доста са ми дали и съм признателен на ориста и на Господ, че съм ги имал.
- Завършили сте НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов - светла му памет...
- Той е допустимо най-хубавият учител, най-обичаният професор от студентите си. Бях доста непосредствен негов другар - до последно. Стефан Данаилов е извънредно любящ и предан човек. Дал е на мен и на студентите си, на хората, които го познаваха, ужасно доста обич, доста топлота, доста прелестно възприятие. С него постоянно човек се усещаше уютно.
- Какво ще запомните вечно от вашите срещи?
- Че всеки, който желае да се посвети на нашата специалност, би трябвало да е не толкоз огромен актьор, с цел да е огромен човек. Ако останат човещината, любовта, добрината, това го прави доста по-истински. Добре е всеки от нас да остави нещо след себе си - не е належащо да е материално, а даже някакъв спомен най-малко: за хората, които са ни познавали. Не бива просто по този начин да се изживее полагащото ни се време.
- Умира ли илюзионното изкуство в България?
- То не може да почине. Наистина, случва се въобще да не е елементарно да се занимаваш с него. Техниката към този момент е много напред. Много по-трудно можеш да впечатлиш едно дете с изчезващо топче в случай, че то гледа хиляди клипчета в интернет. Докато стане от леглото, е видяло 20 фокуса на телефона си. Сега времената са други. Когато аз съм бил дребен, с цел да усетиш тази магия, трябваше да отидеш на театър или да чакаш зрелище по единствената тогава телевизия. Като че ли се усещаше по-голям блян към това да си сбъднеш фантазията. Днес доста по-лесно им се случва всичко на децата. Но илюзионното изкуство няма по какъв начин да изчезне. Просто може би по различен метод ще се показва.
- В този ред на мисли - какво е мнението ви за навлизането на фокусите в света на модерните технологии? Например, Дейвид Блейн употребява за триковете си смарт телефони...
- Може да се каже, че този американски илюзионист е от остарялата школа. Вече има доста млади гении, които са много известни в това отношение. Дейвид Блейн е от първите фокусници, които изкараха нашето изкуство на улицата, демонстрираха, че то може да съществува отвън обичайните спектакли в зала. И публиката го хареса доста.
- Как ви се е отразила известността?
- Надявам се да ме е трансформирала за положително. Вярвам, че не съм известен в неприятния смисъл на думата (усмихва се).
- Вашата рецепта за това по какъв начин се става добър магьосник?
- С доста труд, обич и шанс.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




