Проекти - връстници на промените
Освен АЕЦ " Белене ", има най-малко още два стратегически плана, които са връстници на измененията у нас. За тях интензивно се заприказва незабавно след началото на прехода преди 30 години, само че по една или друга причина те са още на старта или тяхната реализация върви с доста мудни темпове.
Есента на 1993 година в Македония предстоят парламентарни избори. Тогавашният министър председател на западната ни съседка Бранко Цървенковски прави първата копка за строителството на жп връзката с България. Българското държавното управление се показва от министъра на превоза Кирил Ерменков. Заради " историческото " събитие Цървенковски заравя за бъдещите генерации железна капсула в земята. След повече от 25 години надали към този момент някой знае къде е тази светиня. Сега, след стоплянето на междудържавните връзки, тематиката още веднъж е настояща. През 2014 година стартира построяването на първия сектор от линията Куманово-Беляковце, само че заради редица проблеми вместо през януари 2016 година построяването му ще приключи в края на идната година, със забавяне от три години,
Откакто Македония стартира строителството на железопътна линия към България, са построени едвам 8 километра от трасето, което би трябвало да е дълго 90 километра. Това е по-малко от 10 % от жп трасето, което би трябвало да свърже двете страни. Македонското министерство на превоза разгласи търг за строителството на втория сектор на линията от Беляковце до Крива Паланка. За третия, финален сектор от Крива Паланка до българската граница, който е най-скъп, пари към момента не са обезпечени. Той ще коства 350 милиона евро, а до момента са обезпечени единствено 71 милиона евро.
Оптимизъм
Макар че до момента са пропуснати всички периоди за строителство на линията към България, шефът на Македонски железници - Инфраструктура Ирфан Асани, който към този момент 7 години управлява държавното дружество, представен от медиите в Скопие, е оптимист, че трасето ще бъде напълно приключено до 2021 година Според Асани строителството на втория сектор от линията би трябвало да стартира идващото лято, а средствата за него (145 милиона евро) са обезпечени със заем от Европейската капиталова банка. Още не е известно по кое време ще стартира да се строи третият сектор, за който се търсят средства от интернационалните финансови институции.
Железопътната линия към България е част от Коридор номер 8. Тя се възнамерява от десетилетия и трябваше да свързва Бургаското пристанище с албанския порт Дуръс, само че строителството се бави. Македония към момента няма железопътна връзка по направлението Изток-Запад. Все още се търсят пари и за 63-километровата линия от Кичево до Лин в Албания, която по някои оценки ще коства към 500 милиона евро.
Към 2025 година се планува от София до Скопие да се пътува с трен за не повече от час, даде обещание преди близо два месеца министърът на превоза Росен Желязков в Скопие преди първото съвещание на Междуправителствената комисия за икономическо съдействие сред България и Северна Македония. Разстоянието сред двете столици е към 220 км, само че сред тях към момента няма железопътна връзка, въпреки желание за построяването й да се показва от десетилетия. Предишната прогноза беше железопътната връзка да бъде подготвена през 2027 година
Пътна карта
За новия програмен интервал в България са планувани 400 млн. евро за построяването и модернизацията на жп линията от София до границата със Северна Македония, заяви наскоро българският транспортен министър. Аналогична сума е планувана и за построяването на железопътна съгласуваност от Скопие до границата с България. " Пътната карта сочи, че към 2025 година, плюс-минус година, ние ще имаме построена инфраструктура ", съобщи Желязков. Един от обектите по маршрута е трансграничен тунел сред България и Северна Македония. Строителството му е почнало през 1942 година по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско дружество, само че с края на Втората международна война работата стопира.
Пазарлъци
Също преди 30 години стартира да се приказва и за нови мостове сред нашата страна и Румъния на р. Дунав. Идеята бе за шест нови уреди: Видин - Калафат, Оряхово - Бекет, Никопол - Турну Мъгуреле, Свищов - Зимнич, Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш. След 30-годишни страдания подготвен е единствено мостът Видин-Калафат, а пазарлъците с Румъния за другите уреди не стопират. Третият мост сред България и Румъния ще е сред Свищов и Зимнич, разгласи изненадващо преди дни министър председателят Бойко Борисов в Дубровник след края на осмата среща на държавните и държавни ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, известна като Инициативата " 16+1 ".
Думите на Борисов пристигнаха изненадващо, тъй като тази локация въобще не съществува в интегрираната транспортна тактика на България до 2030 година В нея е заложено строителството на четири моста над Дунав при: Оряхово - Бекет (357 млн. лева.), Силистра - Кълъраш (267 млн. лева.), Никопол - Турну Мъгуреле (357 млн. лева.) и втори мост при Русе (267 млн. лева.). За първи път мост сред Свищов и Зимнич беше упоменат от премиера Борисов в края на март по време на взаимното съвещание сред държавните управления на България и Румъния в Букурещ. Тогава транспортните министри на двете страни подписаха съглашение за транспортна съгласуваност, което предвиждаше да бъде определена една от следните местоположения: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш.
Анализ
През последните години България държеше третият мост да бъде сред Русе и Гюргево, само че румънците бяха изрично срещу. Тъй като мястото на моста сред Видин и Калафат беше посочено от България, в този момент беше ред Румъния да уточни идната локация и явно Борисов се е съгласил с тяхното предложение. Преди години един от най-богатите румънци - милиардерът Йон Николае, имаше интерес към построяването на оборудването и обещаваше да се включи при изискване, че се построи върху основата на публично-частно партньорство. Новината за това популяризира през 2012 година в България някогашният началник на футболния съюз Валентин Михов, който е родом от Свищов.
През лятото на 2015 година еврокомисарят по районно развиване Корина Крецу сподели, че анализът разходи-ползи ще дефинира дали да има втори мост над р. Дунав сред Русе и Гюргево. Дотогава се говореше само за разширение на оборудването. Такъв разбор до този миг от българските управляващи публично не е показан. " И аз желаех да създадем още един на Русе, само че те не желаят, отвъд е мочурище, би трябвало да вършат доста тежки публични поръчки, те се плашат от тях, до момента в който за Свищов - Зимнич са подготвени. Ми дано да го създадем. То е публично-частно партньорство, страната пари няма да дава, ще подготвим единствено инфраструктурата. Надявам се тази седмица да завършваме ", разгласи в типичния си жанр Борисов.
Интереси
Според български специалисти румънците като цяло нямат изключително предпочитание да има трети мост. Причините са няколко: те желаят да се употребява тяхното пристанище при Костанца, а не българските портове в Черно море. Освен това възможни нови мостове, изключително при Силистра - Кълъраш, ще улеснят туристическия поток от север на юг, който и в този момент е засилен. За България най-хубав вид би бил втори мост при Русе - Гюргево, тъй като там към този момент съществува довеждаща инфраструктура, а настоящето оборудване се задъхва поради големия трафик. Северните съседи са твърдо срещу, най-малкото тъй като това ще усили още повече трафика в Букурещ. Освен това нищо на изток от Русе не е приоритет за Румъния.
Есента на 1993 година в Македония предстоят парламентарни избори. Тогавашният министър председател на западната ни съседка Бранко Цървенковски прави първата копка за строителството на жп връзката с България. Българското държавното управление се показва от министъра на превоза Кирил Ерменков. Заради " историческото " събитие Цървенковски заравя за бъдещите генерации железна капсула в земята. След повече от 25 години надали към този момент някой знае къде е тази светиня. Сега, след стоплянето на междудържавните връзки, тематиката още веднъж е настояща. През 2014 година стартира построяването на първия сектор от линията Куманово-Беляковце, само че заради редица проблеми вместо през януари 2016 година построяването му ще приключи в края на идната година, със забавяне от три години,
Откакто Македония стартира строителството на железопътна линия към България, са построени едвам 8 километра от трасето, което би трябвало да е дълго 90 километра. Това е по-малко от 10 % от жп трасето, което би трябвало да свърже двете страни. Македонското министерство на превоза разгласи търг за строителството на втория сектор на линията от Беляковце до Крива Паланка. За третия, финален сектор от Крива Паланка до българската граница, който е най-скъп, пари към момента не са обезпечени. Той ще коства 350 милиона евро, а до момента са обезпечени единствено 71 милиона евро.
Оптимизъм
Макар че до момента са пропуснати всички периоди за строителство на линията към България, шефът на Македонски железници - Инфраструктура Ирфан Асани, който към този момент 7 години управлява държавното дружество, представен от медиите в Скопие, е оптимист, че трасето ще бъде напълно приключено до 2021 година Според Асани строителството на втория сектор от линията би трябвало да стартира идващото лято, а средствата за него (145 милиона евро) са обезпечени със заем от Европейската капиталова банка. Още не е известно по кое време ще стартира да се строи третият сектор, за който се търсят средства от интернационалните финансови институции.
Железопътната линия към България е част от Коридор номер 8. Тя се възнамерява от десетилетия и трябваше да свързва Бургаското пристанище с албанския порт Дуръс, само че строителството се бави. Македония към момента няма железопътна връзка по направлението Изток-Запад. Все още се търсят пари и за 63-километровата линия от Кичево до Лин в Албания, която по някои оценки ще коства към 500 милиона евро.
Към 2025 година се планува от София до Скопие да се пътува с трен за не повече от час, даде обещание преди близо два месеца министърът на превоза Росен Желязков в Скопие преди първото съвещание на Междуправителствената комисия за икономическо съдействие сред България и Северна Македония. Разстоянието сред двете столици е към 220 км, само че сред тях към момента няма железопътна връзка, въпреки желание за построяването й да се показва от десетилетия. Предишната прогноза беше железопътната връзка да бъде подготвена през 2027 година
Пътна карта
За новия програмен интервал в България са планувани 400 млн. евро за построяването и модернизацията на жп линията от София до границата със Северна Македония, заяви наскоро българският транспортен министър. Аналогична сума е планувана и за построяването на железопътна съгласуваност от Скопие до границата с България. " Пътната карта сочи, че към 2025 година, плюс-минус година, ние ще имаме построена инфраструктура ", съобщи Желязков. Един от обектите по маршрута е трансграничен тунел сред България и Северна Македония. Строителството му е почнало през 1942 година по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско дружество, само че с края на Втората международна война работата стопира.
Пазарлъци
Също преди 30 години стартира да се приказва и за нови мостове сред нашата страна и Румъния на р. Дунав. Идеята бе за шест нови уреди: Видин - Калафат, Оряхово - Бекет, Никопол - Турну Мъгуреле, Свищов - Зимнич, Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш. След 30-годишни страдания подготвен е единствено мостът Видин-Калафат, а пазарлъците с Румъния за другите уреди не стопират. Третият мост сред България и Румъния ще е сред Свищов и Зимнич, разгласи изненадващо преди дни министър председателят Бойко Борисов в Дубровник след края на осмата среща на държавните и държавни ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, известна като Инициативата " 16+1 ".
Думите на Борисов пристигнаха изненадващо, тъй като тази локация въобще не съществува в интегрираната транспортна тактика на България до 2030 година В нея е заложено строителството на четири моста над Дунав при: Оряхово - Бекет (357 млн. лева.), Силистра - Кълъраш (267 млн. лева.), Никопол - Турну Мъгуреле (357 млн. лева.) и втори мост при Русе (267 млн. лева.). За първи път мост сред Свищов и Зимнич беше упоменат от премиера Борисов в края на март по време на взаимното съвещание сред държавните управления на България и Румъния в Букурещ. Тогава транспортните министри на двете страни подписаха съглашение за транспортна съгласуваност, което предвиждаше да бъде определена една от следните местоположения: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш.
Анализ
През последните години България държеше третият мост да бъде сред Русе и Гюргево, само че румънците бяха изрично срещу. Тъй като мястото на моста сред Видин и Калафат беше посочено от България, в този момент беше ред Румъния да уточни идната локация и явно Борисов се е съгласил с тяхното предложение. Преди години един от най-богатите румънци - милиардерът Йон Николае, имаше интерес към построяването на оборудването и обещаваше да се включи при изискване, че се построи върху основата на публично-частно партньорство. Новината за това популяризира през 2012 година в България някогашният началник на футболния съюз Валентин Михов, който е родом от Свищов.
През лятото на 2015 година еврокомисарят по районно развиване Корина Крецу сподели, че анализът разходи-ползи ще дефинира дали да има втори мост над р. Дунав сред Русе и Гюргево. Дотогава се говореше само за разширение на оборудването. Такъв разбор до този миг от българските управляващи публично не е показан. " И аз желаех да създадем още един на Русе, само че те не желаят, отвъд е мочурище, би трябвало да вършат доста тежки публични поръчки, те се плашат от тях, до момента в който за Свищов - Зимнич са подготвени. Ми дано да го създадем. То е публично-частно партньорство, страната пари няма да дава, ще подготвим единствено инфраструктурата. Надявам се тази седмица да завършваме ", разгласи в типичния си жанр Борисов.
Интереси
Според български специалисти румънците като цяло нямат изключително предпочитание да има трети мост. Причините са няколко: те желаят да се употребява тяхното пристанище при Костанца, а не българските портове в Черно море. Освен това възможни нови мостове, изключително при Силистра - Кълъраш, ще улеснят туристическия поток от север на юг, който и в този момент е засилен. За България най-хубав вид би бил втори мост при Русе - Гюргево, тъй като там към този момент съществува довеждаща инфраструктура, а настоящето оборудване се задъхва поради големия трафик. Северните съседи са твърдо срещу, най-малкото тъй като това ще усили още повече трафика в Букурещ. Освен това нищо на изток от Русе не е приоритет за Румъния.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ