Oстров Яп е част от Каролинските острови и един от

Островът с гигантските каменни пари

Oстров Яп е част от Каролинските острови и един от четирите щата на Микронезия . Думата „ микронезия “ има гръцки генезис и в превод значи „ свят на дребните острови “. Културата на островите е доста разнообразна. Микронезия има седем публични езика и доста други постоянно употребявани. Всеки щат има лична просвета.

Съседните острови до Яп – Гуам, Палау и Чуук – са мощно повлияни от европейската и американската просвета, защото са били дълго време колонизирани. Те носят забележими белези от Втората международна война. Гуам да вземем за пример остава американска територия с огромна военна база. В лагуната на Чуук има към 60 потопени парчета от кораби, резултат от унищожителната интервенция “Хейлстоун ” през 1944.

Яп обаче като цяло заобикаля американските бомбардировки, откакто японската окупация при започване на XX век завършва.

Крайбрежните води към островите приютяват впечатляващ подводен свят, който трансформира Микронезия в идеално място за водолази. През зимните месеци (от декември до март) водите към остров Яп са постоянно посещавани поради огромните пасажи от риба манта-скат, позната още като морски демон .

Така е бил открит за първи път и остров Яп – от гмуркачи, идващи да плуват със скатовете, които одобряват наличието им умерено. През размножителния сезон женските вършат пируети и се реят из водите, съпроводени от петнайсет и повече мъжки след себе си – паметен театър.

С идването си на остров Яп, даже и най-претенциозните и преситени туристи ще се изпълнят с възхщение. Единственият самолетен полет до микронезийския остров минава над блатни треви, сини лагуни и гъста мрежа от мангрови дървета.

Тук посетителите могат да наблюдават една от последните островни култури в Тихия океан, която към момента се съпротивлява на модерния Запад . Жени с голи гърди носят обичайни поли от трева. Мъжете и дамите дъвчат бетел по през целия ден. Този тънък опиат, повдига леко настроението, което за жалост изчезва скоро откакто дъвченето спре. Така че за какво да спираш?

Истинското удивление не идва от идиличните картини, нито от посрещането от локално момиче в обичайната пола от хибискус. То се демонстрира, когато за първи път се изправите очи в очи с гигантските им каменни пари.

В щата Яп са разпръснати към 6500 великански и дребни каменни парѝ.

Всяко селo има своя банка с такива пари- тези, които са прекомерно тежки, с цел да бъдат местени, са подредени и се демонстрират на площадките за танци. Уникалната каменна валута се употребява на острова от няколко века, въпреки че никой не е напълно сигурен по кое време тъкмо се е зародила. Проблемът на остров Яп е, че той в никакъв случай не е имал здрави и издръжливи камъни или скъпи метали, от които да се вършат монетите . Вместо това, опитните локални моряци, наемани главно от богати висши вождове, са плавали до Палау на бамбукови салове и шхуни, с цел да превозят варовиковите камъни.

На острова с гигантските каменни пари, вождовете са давали имена на някои камъни, като естествено най-често избирали своето лично име, или това на родственици. Стойността им се определяла на база на още по-стара валута – седефени монети.

Камъните се оскъпяват в допълнение с украси, рисунки, митове за произхода му . В някои случаи камъните имат надписи, разказващи за сражения отпреди повече от 200 години. Семействата съвсем не напущат родните си села, а старейшините предават на потомците си информация за всеки камък. Каменните пари се правят оценка по размера им (варират от 7 см до 3.6 м диаметър), по сложността на украсата и даже съгласно компликациите, свързани с придобиването на камъка.

Няколко дузини камъни са подредени по величина пред “пебея ”, открита постройка в центъра на селото, където локалните поданици се събират, с цел да търгуват, да честват и от време на време да учат децата.