Държави се опозоряват в кризата като мракобесници
Остро послание към страните от Съвета на Европа насочи през днешния ден комисарката по правата на индивида Дуня Миятович (Сърбия), която е възмутена, че някои от 47-те членки на огранизацията се възползват от пандемията, с цел да задушават свободата на словото. Тя съобщи:
„ Глобалните здравословни проблеми, породени от COVID-19, изискват ефикасни ограничения за отбрана на здравето и живота на хората. Това включва битка с дезинформацията, която може да аргументи суматоха и обществени безредици. За страдание някои държавни управления употребяват този императив като предлог да вкарат непропорционални ограничавания на свободата на печата; това е контрапродуктивен метод, който би трябвало да спре. Особено в изискванията на рецесия, ние би трябвало да защитим нашите съществени свободи и права.
През миналите седмици парламентите, държавните управления и локалните управляващи одобриха законодателства, укази или решения, които ясно заплашват да попречват работата на публицисти и медийни чиновници и да лимитират правото на обществото да получава информация.
Журналистите, отразяващи пандемията в Унгария и Русия, са изправени пред разнообразни наказания, в това число опасността да влязат в пандиза до пет години за разпространяване на „ погрешна информация “, до момента в който в Азербайджан последните промени постановат обвързване на притежатели на интернет издания да предотвратяват разпространяването на „ нездравословна информация “ онлайн. В Румъния разпореждане разрешава на управляващите да отстраняват наличие и да блокират уеб страници, където това наличие дава „ погрешна информация “ по отношение на развиването на COVID-19 и ограниченията за предварителна защита, без опция за обжалване на решението. В Босна и Херцеговина постановленията и законодателните оферти, ориентирани към наказване на разпространяването на информация, които могат да причинят суматоха, заплашват да лимитират работата на публицистите и свободата на изложение в обществените медийни платформи. И най-после, в Армения редица вестници и уеб страници трябваше да заличават информации след приемането на строги правила, забраняващи публикуването на сведетния от медицински и епидемиологичен темперамент за вируса, които не са изцяло в сходство с формалните източници.
Достъпът до информация също е жертва на ограниченията, които държавните управления подхващат за справяне с пандемията. Както обаче е посочено в неотдавнашното взаимно изказване на интернационалните специалисти, публицистиката играе решаваща роля по време на изключителна обстановка в региона на публичното здраве. Въпреки обстоятелството, че навременната информация е от значително значение за обществеността да разбере заплахата и да одобри ограничения на персонално равнище, с цел да се отбрани, филтрирането и забавянето на информация се следи в няколко държави-членки. В Чехия, Сърбия и Италия има известия за случаи на публицисти, които са били възпрепятствани да посещават конференции, да получават информация от здравните управляващи или да отразяват интервенциите на чиновниците на реда.
От изключителна значимост е също публицистите да могат да работят при безвредни условия, без да се опасяват да бъдат унизени или нападнати, както се изисква от Препоръка (2016) 4 на Комитета на министрите за отбрана на публицистиката и сигурността на публицистите и други медийни чиновници. В Турция обаче няколко публицисти бяха арестувани поради информациите си за COVID-19. В Словения публицист, който подаде искане за информация за ограниченията, признати от държавното управление за справяне с пандемията, бе обект на очерняща акция от медии, близки до политическата партия, която управлява държавната коалиция.
Няма подозрение, че държавните управления са изправени пред невиждани провокации по време на тази пандемия. Това обаче не може да бъде опрощение да се стигне до пресата и по този метод да се ограничи достъпът на хората до информация. Журналистите и медийните участници правят незаменима работа, която служи на публичното богатство. Работата им би трябвало да бъде предпазена, а не подкопана.
Ето за какво настоятелно приканвам всички държави-членки на Съвета на Европа да запазят свободата на печата и медиите и да подсигуряват, че ограниченията за битка с дезинформацията са нужни, пропорционални и подлежат на постоянен контрол, в това число от Парламента и националните институции за правата на индивида. Мерките за битка с дезинформацията в никакъв случай не би трябвало да пречат на публицистите и медийните участници да извършват работата си или да водят до непозволено блокиране на наличие в Интернет. Тези страни, които са въвели ограничавания, които не дават отговор на тези стандарти, би трябвало да ги анулират незабавно. "
„ Глобалните здравословни проблеми, породени от COVID-19, изискват ефикасни ограничения за отбрана на здравето и живота на хората. Това включва битка с дезинформацията, която може да аргументи суматоха и обществени безредици. За страдание някои държавни управления употребяват този императив като предлог да вкарат непропорционални ограничавания на свободата на печата; това е контрапродуктивен метод, който би трябвало да спре. Особено в изискванията на рецесия, ние би трябвало да защитим нашите съществени свободи и права.
През миналите седмици парламентите, държавните управления и локалните управляващи одобриха законодателства, укази или решения, които ясно заплашват да попречват работата на публицисти и медийни чиновници и да лимитират правото на обществото да получава информация.
Журналистите, отразяващи пандемията в Унгария и Русия, са изправени пред разнообразни наказания, в това число опасността да влязат в пандиза до пет години за разпространяване на „ погрешна информация “, до момента в който в Азербайджан последните промени постановат обвързване на притежатели на интернет издания да предотвратяват разпространяването на „ нездравословна информация “ онлайн. В Румъния разпореждане разрешава на управляващите да отстраняват наличие и да блокират уеб страници, където това наличие дава „ погрешна информация “ по отношение на развиването на COVID-19 и ограниченията за предварителна защита, без опция за обжалване на решението. В Босна и Херцеговина постановленията и законодателните оферти, ориентирани към наказване на разпространяването на информация, които могат да причинят суматоха, заплашват да лимитират работата на публицистите и свободата на изложение в обществените медийни платформи. И най-после, в Армения редица вестници и уеб страници трябваше да заличават информации след приемането на строги правила, забраняващи публикуването на сведетния от медицински и епидемиологичен темперамент за вируса, които не са изцяло в сходство с формалните източници.
Достъпът до информация също е жертва на ограниченията, които държавните управления подхващат за справяне с пандемията. Както обаче е посочено в неотдавнашното взаимно изказване на интернационалните специалисти, публицистиката играе решаваща роля по време на изключителна обстановка в региона на публичното здраве. Въпреки обстоятелството, че навременната информация е от значително значение за обществеността да разбере заплахата и да одобри ограничения на персонално равнище, с цел да се отбрани, филтрирането и забавянето на информация се следи в няколко държави-членки. В Чехия, Сърбия и Италия има известия за случаи на публицисти, които са били възпрепятствани да посещават конференции, да получават информация от здравните управляващи или да отразяват интервенциите на чиновниците на реда.
От изключителна значимост е също публицистите да могат да работят при безвредни условия, без да се опасяват да бъдат унизени или нападнати, както се изисква от Препоръка (2016) 4 на Комитета на министрите за отбрана на публицистиката и сигурността на публицистите и други медийни чиновници. В Турция обаче няколко публицисти бяха арестувани поради информациите си за COVID-19. В Словения публицист, който подаде искане за информация за ограниченията, признати от държавното управление за справяне с пандемията, бе обект на очерняща акция от медии, близки до политическата партия, която управлява държавната коалиция.
Няма подозрение, че държавните управления са изправени пред невиждани провокации по време на тази пандемия. Това обаче не може да бъде опрощение да се стигне до пресата и по този метод да се ограничи достъпът на хората до информация. Журналистите и медийните участници правят незаменима работа, която служи на публичното богатство. Работата им би трябвало да бъде предпазена, а не подкопана.
Ето за какво настоятелно приканвам всички държави-членки на Съвета на Европа да запазят свободата на печата и медиите и да подсигуряват, че ограниченията за битка с дезинформацията са нужни, пропорционални и подлежат на постоянен контрол, в това число от Парламента и националните институции за правата на индивида. Мерките за битка с дезинформацията в никакъв случай не би трябвало да пречат на публицистите и медийните участници да извършват работата си или да водят до непозволено блокиране на наличие в Интернет. Тези страни, които са въвели ограничавания, които не дават отговор на тези стандарти, би трябвало да ги анулират незабавно. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ