5 житейски урока от Алексис Зорбас
" Остави хорицата на мира, шефство, не им отваряй очите; в случай че им ги отвориш, какво ще видят? Немотията си! Остави им ги тогава затворени, та да сънуват! "
Никос Казандзакис, " Алексис Зорбас ", превод: Георги Куфров
(и всички цитати по-долу)
Зорбас - неукият, авантюристът, героят, който е по-голям от живота. Волната душа побрала толкоз доста: добра храна и вино, красиви дами, танц и ария, доста неподправена житейска мъдрост. Книгата на Казандзакис и неговият облик, въплътен гениално от испанския артист Антъни Куин, идват постоянно в съзнанието,
“когато стане прекомерно комплицирано, прекомерно тясно, прекомерно безнадеждно. ”
Тогава посягаме утешително към Зорбас, а до момента в който той налива в чашата по едно малко със своята присмехулна усмивка, ние още веднъж се подсещаме, че щастието и насладата от живота са в дребните неща и наличието ни в тях.
5 житейски урока от Зорбас:
1. Не се опасявай от компликациите, приеми ги и продължавай нататък.
" Целият живот е тягост. Само гибелта не е. Да си жив значи да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите. "
Зорбас е безмилостен към страхливците, без значение, дали се отнася за жена, или за житейска философия. Страхливецът не живее същински, той се пази от бедите и не схваща, че тъкмо в тях се крие това, което ни оформя, което ни оказва помощ да намерим себе си. Затова по-добре да посрещаш бедите с развинтен колан, т.е. квалифициран за тях, само че не и изплашен, не със затегнат колан, в сравнение с да се криеш в дупката си и да ги очакваш със боязън да дойдат сами.
2. Да се отдаваме изцяло на пристрастеността, на това, което ни поддържа живи, даже и да вършим жертви от време на време
" Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш "
В осъществяването на задачите си, гоненето на триумфа във всеки един ден, забравяме по какъв начин да живеем със пристрастеност. Как да се отдаваме на нематериалното с цялото си създание и по какъв начин да го създадем по-съществената част от живота си. Човек, който не изпитва пристрастеност към това, което прави, не живее същински, той полу-съществува в една заблуда, която единствено го залъгва, че има смисъл това, което прави. Но в случай че то е лишено от пристрастеност, от него остават единствено материалните доказателства, а не страстите и прекарванията.
3. Щастието и насладата от живота са е простите неща.
" Колко просто и непретенциозно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето... "
За да можеш да откриеш това благополучие, което ще крачи с теб вечно, би трябвало да се отървеш от всичкия багаж, който имаш - всичките си тежки драми и истории, преживелици и мисли. Да умееш да се отпускаш по течението и да опазваш съзнанието си. Само по този начин ще схванеш, какъв брой свещена мъдрост има в простите неща, които светът ни предлага от самото начало - добър другар, елементарна храна, момент измежду природата, звездите, ветрецът в парещ ден. Иска се малко, да си благополучен, само че доста да го осъзнаеш.
Плакат от кино лентата " Зорба гъркът " с Антъни Куин и Алън Бейтс в основните функции
4. Да не се вкопчваме в материалното и да осъзнаваме по какъв начин пристрастеността към него ни заробва
" Това ще рече независимост, мислех си аз. Да имаш някаква пристрастеност — да трупаш златни лири — и внезапно да победиш тази си пристрастеност и да разпилееш цялото си положение във въздуха! "
Светът ни е изтъкан от движимости и цели, които също са материални - да имаш, да придобиваш, да растеш и да имаш повече. Страстта, която ни води материализма не е неприятна сама по себе си, стига да не се трансформира в цел. Тогава ние ставаме нейни плебеи и това лишава от насладата на живота. Не можем да отклоняваме мислите си от нея, не можем да се забавляваме и да отдаваме времето си на не-вещите - обичаните хора, приключенията, изкуството. Освобождаването от тези рамки е витално значимо илюзията, че имаме капка независимост на тази земя, да се поддържа жива.
5. Не отнемай на живота си капката полуда.
" Началство, одобрявам те прекомерно доста, че да не ти го кажа. Имаш всичко, единствено немаш полуда. Човек има потребност от малко полуда или в никакъв случай няма да може да скъса въжето и да се освободи. "
Понякога и наложително е да се излиза от коловоза и от това, което всички очакваш да направиш. Да си позволиш да се люлееш на люлката, да тичаш с децата, да гониш пеперуди и да шляпаш в локвите. Лудостта е доказателството, че сме живи, че сърцето бие на мястото си и даже пътят да е обрисуван, не може без отбивки, подскоци и малко противоположни завои. Или без най-малко един танц.
Никос Казандзакис, " Алексис Зорбас ", превод: Георги Куфров
(и всички цитати по-долу)
Зорбас - неукият, авантюристът, героят, който е по-голям от живота. Волната душа побрала толкоз доста: добра храна и вино, красиви дами, танц и ария, доста неподправена житейска мъдрост. Книгата на Казандзакис и неговият облик, въплътен гениално от испанския артист Антъни Куин, идват постоянно в съзнанието,
“когато стане прекомерно комплицирано, прекомерно тясно, прекомерно безнадеждно. ”
Тогава посягаме утешително към Зорбас, а до момента в който той налива в чашата по едно малко със своята присмехулна усмивка, ние още веднъж се подсещаме, че щастието и насладата от живота са в дребните неща и наличието ни в тях.
5 житейски урока от Зорбас:
1. Не се опасявай от компликациите, приеми ги и продължавай нататък.
" Целият живот е тягост. Само гибелта не е. Да си жив значи да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите. "
Зорбас е безмилостен към страхливците, без значение, дали се отнася за жена, или за житейска философия. Страхливецът не живее същински, той се пази от бедите и не схваща, че тъкмо в тях се крие това, което ни оформя, което ни оказва помощ да намерим себе си. Затова по-добре да посрещаш бедите с развинтен колан, т.е. квалифициран за тях, само че не и изплашен, не със затегнат колан, в сравнение с да се криеш в дупката си и да ги очакваш със боязън да дойдат сами.
2. Да се отдаваме изцяло на пристрастеността, на това, което ни поддържа живи, даже и да вършим жертви от време на време
" Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш "
В осъществяването на задачите си, гоненето на триумфа във всеки един ден, забравяме по какъв начин да живеем със пристрастеност. Как да се отдаваме на нематериалното с цялото си създание и по какъв начин да го създадем по-съществената част от живота си. Човек, който не изпитва пристрастеност към това, което прави, не живее същински, той полу-съществува в една заблуда, която единствено го залъгва, че има смисъл това, което прави. Но в случай че то е лишено от пристрастеност, от него остават единствено материалните доказателства, а не страстите и прекарванията.
3. Щастието и насладата от живота са е простите неща.
" Колко просто и непретенциозно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето... "
За да можеш да откриеш това благополучие, което ще крачи с теб вечно, би трябвало да се отървеш от всичкия багаж, който имаш - всичките си тежки драми и истории, преживелици и мисли. Да умееш да се отпускаш по течението и да опазваш съзнанието си. Само по този начин ще схванеш, какъв брой свещена мъдрост има в простите неща, които светът ни предлага от самото начало - добър другар, елементарна храна, момент измежду природата, звездите, ветрецът в парещ ден. Иска се малко, да си благополучен, само че доста да го осъзнаеш.
Плакат от кино лентата " Зорба гъркът " с Антъни Куин и Алън Бейтс в основните функции
4. Да не се вкопчваме в материалното и да осъзнаваме по какъв начин пристрастеността към него ни заробва
" Това ще рече независимост, мислех си аз. Да имаш някаква пристрастеност — да трупаш златни лири — и внезапно да победиш тази си пристрастеност и да разпилееш цялото си положение във въздуха! "
Светът ни е изтъкан от движимости и цели, които също са материални - да имаш, да придобиваш, да растеш и да имаш повече. Страстта, която ни води материализма не е неприятна сама по себе си, стига да не се трансформира в цел. Тогава ние ставаме нейни плебеи и това лишава от насладата на живота. Не можем да отклоняваме мислите си от нея, не можем да се забавляваме и да отдаваме времето си на не-вещите - обичаните хора, приключенията, изкуството. Освобождаването от тези рамки е витално значимо илюзията, че имаме капка независимост на тази земя, да се поддържа жива.
5. Не отнемай на живота си капката полуда.
" Началство, одобрявам те прекомерно доста, че да не ти го кажа. Имаш всичко, единствено немаш полуда. Човек има потребност от малко полуда или в никакъв случай няма да може да скъса въжето и да се освободи. "
Понякога и наложително е да се излиза от коловоза и от това, което всички очакваш да направиш. Да си позволиш да се люлееш на люлката, да тичаш с децата, да гониш пеперуди и да шляпаш в локвите. Лудостта е доказателството, че сме живи, че сърцето бие на мястото си и даже пътят да е обрисуван, не може без отбивки, подскоци и малко противоположни завои. Или без най-малко един танц.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ