Оставете детето на мира.“ ~ Д. Х. ЛОРЪНС, Възпитанието на

„ Оставете детето на мира. “ ~ Д. Х. ЛОРЪНС, „ Възпитанието на хората “, 1918 година

Нездравословните дози трудова нравственос са сериозна опасност за детството. Високи цели, проби и дълги образователни часове задушават посредством деспотичен и захласнат от работохолизма контрол годините, които би трябвало да бъдат отдадени на игри и занимателно проучване. Комерсиални ползи, приели формата на самоучители и компютърни игри, окупират свободното време на децата. А вманиачени родители единствено утежняват ситуацията, като трансформират детството в години на стрес, настървена битка и конкуренция. Дните на децата ни са претрупани с действия, проведени от възрастните: балет, джудо, тенис, пиано, спортни надпревари, планове. Вкъщи ги забавляват компютри и големи екрани. Затворени и закопчани в колите, те са принудени да слушат просветителни записи. Амбициозни майки тормозят обърканите си десетгодишни рожби с часове писане на домашни, като им внушават неразбираемия боязън от „ бъдещите работодатели “. После им купуват игрови конзоли „ Нинтендо “ – неуместни и скъпи джаджи, от които се чака да внесат детайл на действителност в компютърните игри. 

Какво стана с игрите? Сещам се за подигравка в „ Ню Йоркър “. Две хлапета на детската площадка са се вторачили в персоналния си органайзър и едното споделя на другото: „ Мога да те вместя за непланирана игра идващия четвъртък в четири. “

Всички тези действия изискват доста разноски и време от и без друго изтормозения родител. И не оставят място за нехайно шляене и свободни игри. Другият им непряк резултат е, че вършат децата неспособни да се грижат сами за себе си. Когато тласъците идват от външен фактор, без значение дали е треньор, компютър или тв приемник, малчуганите губят способността сами да си измислят игри. Просто не помнят по какъв начин се играе. Спомням си по какъв начин най-голямото ни дете – жертва на хронично свръхстимулиране от страна на своите загрижени родители – в миг на досада изкрещя: „ Искам... малко... развлечение! “ Отрезвяваща реакция, изключително в случай че е на петгодишно хлапе. А в този момент какво да върша? Какво да върша след това? Такива въпроси задават свръхстимулираните деца. Какво се е случило с тяхното въображение, с тяхната съобразителност?

Все отново има излаз от клопката на родителската свръхвманиаченост. Едно простичко решение ще направи всекидневието на децата ви прелестно, а на вас ще помогне да отгледате щастливи, независими персони, способни да изградят личния си живот сами, без да зависят от своята вездесъща мама. Наричам го нехайно родителстване, а нашата мантра е просто: Оставете ги на мира. Страхотното изобретение, че мързеливият родител е добър родител, ми подсказа следният откъс от есето на Д. Х. Лорънс „ Възпитанието на хората “, оповестено през 1918 година: „ Как да започнете да възпитавате едно дете? Първо предписание – оставете го на мира. Второ предписание – оставете го на мира. Трето предписание – оставете го на мира. Това е всичко. “

Съвременният деен родител намира тази концепция за противоестествена. Та нали постоянно са ни учили да вършим повече, а не по-малко. Кой родител не се е лутал с натрапчивото чувство, че не се оправя с нищо както би трябвало и е задължен да се старае повече? Нищо сходно! Проблемът е там, че се стараем прекалено много, а не прекомерно малко. Със свръхнамесата си не оставяме децата нито да бъдат себе си, нито да опознаят себе си. Прекалено обгрижваните деца след това не могат да бъдат независими. Трябва да се отдръпнем, да ги оставим да живеят. Приветствам ви с добре пристигнали в школата на не-активните родители! Ще бъде от изгода и за двете страни – по-малко работа за вас и по-добре за детето ви, което ще се научи хем да се любува на всекидневието си, хем да разчита на себе си и да бъде без значение.

Държа да отбележа, че не пазя цялостното безхаберие. Веднъж се бях поувлякъл в нехайно родителстване, унасяйки се в сънливост на канапето пред отоплителната печка, до момента в който „ пазех “ (както е признато да се казва) прохождащото си хлапе, само че ненадейно се разсъниха от писъците му – беше поставило ръце напряко върху горещия метал и си бе изгорило върховете на пръстчетата. Не бива, естествено, да оставяме децата си да прескачат през прозорците и да се мотаят с несменени памперси. Едно е равнодушие, напълно друго – безнаказаност.

Може да звучи парадоксално, само че безгрижният родител е виновен родител, тъй като същността на безгрижното родителстване е уважението към детето, доверието в друго човешко създание. Безотговорен е оня родител, който трансферира детето си на разнообразни институции за образование и грижи, без значение дали това са детегледачки, учебни заведения, занимални, спортни клубове, телевизионни стратегии, онлайн игри или каквото и да било друго. Или пък оня, който се пробва да натрапи личните си възгледи на децата и по този начин не ги оставя да бъдат себе си.

Друго огромно преимущество на безгрижното родителстване е, че то избавя родителя от недоволството. Няма нищо по-пагубно и по-досадно от напиращото в гърдите възмущение. Представете си по какъв начин вършиме жертва след жертва, по какъв начин се раздавате и търпите ограничения поради децата си, а след това те се преобразяват и затъват в призрачен сън но Ейми Уайнхаус или Пийт Дохърти. Не, в света на безгрижния родител няма място за страдалчество. На първо място стои нашето лично благополучие. И това е вярната посока – както сподели оня ден един таксиметров водач за децата си: „ Те са щастливи, тъй като ние сме щастливи. “ Нужно ли е да страдате?! Радвайте се на живота си! “

Безгрижният родител е родител домошар. Но не от тези, които се вживяват в ролята на домакини, организиращи първокласни занимания за уикенда. Ние сме срещу скъпо струващите страсти, предлагани от увеселителните уреди и паркове, от зоологическите градини и от фамилните екскурзии като цяло. Ние сядаме на дивана и оставяме нещата просто да се случват – намираме заниманието в личния си двор. А картонените опаковки трансформираме в самолетчета. Удивително е какъв брой доста забавни и радостни игри може да играе човек с децата си, до момента в който си седи на дивана. Ние си имаме една, която сме нарекли „ Гъдел и клопка “ – дребният се спуска към мен, извиква: „ Гъдел! “, или: „ Клопка! “, и аз последвам инструкциите.

Безгрижният родител е спестовен родител. Ние не поставяме интензивен труд и по тази причина не можем да чакаме, че ще бъдем богати. Но пестеливостта върви ръка за ръка с изобретателността.

„ Пестеливостта е поетична, тъй като е съзидателна – написа колосът Г. К. Честъртън. – Прахосничеството е непоетично, тъй като е еднакво на загуба “. Когато си останеш вкъщи без пари, започваш да откриваш личния си капацитет. Майсториш разнообразни неща, рисуваш. Сложете купчина листа на кухненската маса дружно с телбод, ножица, пастели и лепило и ще се удивите от това, което ще създадат децата ви. Забравете интерактивните играчки и цифровите джаджи. Заменете ги с нещо аналогично. Далеч по-забавно е, а и доста по-евтино. Прикрепете хранилка за птички на кухненския прозорец. Съвсем не е наложително заниманията да костват скъпо.

За нас публичното състояние и сполучливата кариера не са от голяма важност, не се вълнуваме и по какъв начин изглеждаме в очите на близките. Отърсили сме се от всичката тази слама. Искаме просто да се радваме на живота си и да дадем на децата си щастливо детство. Какъв по-голям подарък може да направи един родител? Ако някой ден моите деца кажат на приятелите си: „ Имах отлично детство! “, за мен това ще бъде същински триумф. По-добре щастливо детство, в сравнение с години на забележителни достижения и следващо наследство от съществени задължения.

Безгрижният родител е отзивчив родител. Ние осъзнаваме какъв брой са значими приятелите. С тях е по-леко. Един от митовете на актуалното общество е, че „ човек е самичък на този свят “. Вместо да беседват с другари и съседи, нашите всеотдайни съвременници търсят препоръки в книги, уеб страници и интернет конгреси. Стремим се да вършим всичко сами и не се осмеляваме да желаяме помощ, да признаем пред другите, че сме слаби. Нищо сходно! Бъдете слаби! Предайте се! Не сте всеможещи! Свалете летвата! Нека приятелите да дойдат и да ви оказват помощ. Организирайте вкъщи дребни занимални, където родителите ще си побъбрят, а децата ще си поиграят! И не се вторачвайте прекалено много в хлапетата! Допада ми визията на Д. Х. Лорънс за „ развъждане “. Той споделя, че бебетата би трябвало „ да бъдат поверявани... на глуповати дебели лелки, които не се трогват от тях “, че би трябвало „ да оставим децата на мира “, да ги „ изпъдим “ „ на улицата или на детската площадка и да не им обръщаме внимание “. 

Не гледайте на тях като на мека глина, която би трябвало да бъде завършена в калъпа за покорни плебеи на бъдещите работни места. Оставете ги да играят. И отново ще повторя: заобиколете се с другари. Животът е надалеч по-лек, когато работата е поделена. Приятелите разведряват и развеселяват. Надали има по-тъжна панорама от самотна родителка, повела чедото си из тягостен градски парк, обезверено опитваща се да си внуши, че си прекарва отлично.

Аз си представям „ развъждането “ като необятно игрище. От едната страна на бар под заслон се предлага локална бира – там са родителите. От другата страна, някъде в далечината, играят децата. Нито аз ги тормозя, нито те ме тормозят. Нека имат допустимо повече независимост!

Избрано от: „ Безгрижният родител “ (Защо при развъждането на децата по-малко значи повече), Том Ходжкинсън, изд. „ Сиела “, 2015 г. 
Изображение: DALL-E