Какво ще се случи, ако всички предложени кандидати откажат да станат министър-председатели?
Остава открит въпросът какво се случва, в случай че всички препоръчани претенденти откажат да станат министър-председатели. Това съобщи конституционният арбитър Орлин Колев в предаването „ Лице в лице “ по bTV.
„ Ако всички откажат да бъдат министър-председатели, тогава постоянният кабинет остава да работи “, сподели той.
И акцентира, че главната концепция на служебното държавно управление е да обезпечи прехода към избори, а не да упражнява независима управническа политика.
„ Фокусът е ориентиран към изборите, а не към служебното държавно управление “, заключи той.
По думите му незнайните към третия мандат са свързани главно с това дали и по кое време ще бъдат планувани бъдещи избори, а не с образуването на устойчиво парламентарно болшинство.
Редно ли е властта да провежда избори
И в случай че всички претенденти за длъжностен министър-председател откажат и постоянният кабинет продължи да действа, в това число да провежда предварителни избори, до каква степен тези избори биха отговаряли на стандартите за почтеност, равнопоставеност и политическа индиферентност?
По своята конституционна логичност служебното държавно управление съществува точно с цел да подсигурява неутрален избирателен развой, свободен от партийни зависимости и управнически ползи. Когато тази функционалност се извършва от постоянен кабинет, който е директно обвързван с парламентарно болшинство или политическа мощ, се поражда риск от спор на ползи и ерозия на публичното доверие.
В този смисъл не може да не си зададем и следният въпрос: до каква степен изборът на лицата, заемащи институционалните позиции, упоменати в домовата книга, е бил авансово умислен точно за сходен сюжет?
Липсата на ясна конституционна гаранция против сходна догадка слага под подозрение освен практическата успеваемост на служебното държавно управление като институт, само че и устойчивостта на демократичния модел.
