30 години група "Остава" в лични истории
" Остава " е една от първите български групи, повлияни от английския индирок, които проправят не пъртина, а цяла автомагистрала за музикантите след тях. Започнали като плод на студентско другарство в Габрово сред Георги Георгиев и Боян Петков, групата набира бързо известност и си основава хиляди почитатели с шлагери като " Шоколад ", " Празен кадър ", " Ние сме волни ", " Ще дойдеш ли с мен? ", " Лондон, Париж, Берлин ", " Мини тяло ", " Поля от слънчогледи ", " Бесен ", " Внимание " и други
Единствената група от това потомство, което в нито един миг не си дава отмора и не прекъсва активност. Тази вечер, 7 октомври, " Остава " ще направи най-големия си концерт досега - в зала 1 на НДК, по случай своята 30-годишнина на сцена. Преди него музикантите от групата споделиха за " Сега " свои мемоари, свързани с " Остава ".
Георги Георгиев (китарист)
Някъде в средата на 90-те репетирахме в Казанлък, в Младежкия дом. Бях приключил към този момент МЕИ, а Боян бе изкарал казарма. Тогава подготвяхме песните за първия ни албум. Свилен пътуваше всяка седмица, както и остарелият ни барабанист - Драго.
В свободното време се събирахме на едно паметно място - " Яхната ", където идваха множеството от арт хората в града. Тогава срещнахме един другар, който живееше през множеството време в Истанбул, само че през лятото идваше при баба си и дядо си в Казанлък. Каза ни: " Пичове, за какво не дойдете да свирите в Истанбул? Има един доста крепък клуб - " Рокси ".
Ние му отвърнахме, че към момента сме международно незнайни и няма нищо изключително какво да покажем. Тогава той ни накара да му създадем демозаписи на касета и му записахме такава. След два месеца ни се обади и ни сподели: " От " Рокси " доста ви харесаха. Сега ще вършат един огромен фестивал и желаят вие да откриете единия ден. "
Така за пръв път попаднахме в вселенски град, какъвто е Истанбул, с огромна музикална просвета, в голям клуб, на който свирихме пред доста хора, много от тях чужденци. И това бе една от повратните точки да вземем дефинитивно решение, че можем да се занимаваме с това нещо и че биха могли да се случат по някакъв метод нещата. Едно от събитията, които ни дадоха начален шут, стимулира ни да създадем огромната крачка, да се преместим в София, да преживеем некомфортни моменти, с цел да достигнем до първия си албум.
Свилен Ноев (вокалист)
Тази история е от времето, когато пуснахме " Шоколад ". Песента стана доста известна и хората доста я желаеха на концерти. Аз се правех на доста значима рок звезда и разпявах публиката на песента. Една вечер свирихме в клуб в София, беше цялостно и на " Шоколад " аз излязох най-отпред и започнах да депозирам микрофона на публиката. В този миг една група девойки, които очевидно се бяха наговорили, се приближиха тъкмо към мен. Едните ми събуха панталона, а другите ми съблякоха ризата. Това стана за към 10 секунди и аз, супер " отворкото ", останах по боксерки пред цялата аудитория. Тази преживелица много постоянно ми припомня да не се върша на доста значим.
Боян Петков (басист)
На един от именитите наши концерти в " Маймунарника " при мен пристигна един човек и ми сподели: " Ей, здрасти! Ти помниш ли по какъв начин един път ме качи на стоп? Не ми сподели кой си, само че аз след това разбрах! ". Взел съм го, примерно, от Бургас и съм отивал на концерт. Явно в колата съм слушал наш албум и сме си говорили за " Остава ", само че не съм се похвалил кой съм. И съм му подарил един бял диск от промоцията на " Шоколад ". След години пристигна да ми показа, доста се развълнувах и се смяхме дружно.
----
Никога не съм считал, че човек би трябвало доста да изяснява какъв е - в случай че той носи нещо, си го носи и който би трябвало, ще го открие. Всъщност аз работех в " Данон ", когато " Шоколад " стана суперхит. Хората в корпорациите общо взето се познават между тях, а " Нестле " ни подкрепиха като група в издаването на албума и за промоцията, имаше спонсорство. Тогава имаше сътрудници от " Данон ", които бяха пристигнали на промоцията, а тя се получи ужасно - в театрална зала, всички бяхме облечени в бяло и с червени сърца. Тогава HR-ите извън ме питаха: " Ти какво правиш тук? Откъде познаваш хората от " Нестле "? ". Отговорих: " Правихме един план... " И по този начин схванаха, че съм басистът на " Остава ".
Даниел Петров (барабанист)
Назад във времето, а и до през днешния ден е цялостно с истории. Някои са неуместни и глупави, даже странни. Смешни обстановки изобилстват и до през днешния ден. Моята дребна преживелица е съвсем при започване на мощния интерес към бандата евентуално 2000-2001 година
За мен спомените от несъществуващия към този момент столичен клуб " О’Шипка " и моментът, в който разбрахме в най-директен и чист тип, че се случва нещо доста бързо и положително в това време, бяха хората - очи в очи. Беше си много вълнуващо, като приказваме за епоха без обществени мрежи и мълниеносен нет в телефона.
Когато си на 22-23, действително не ти дреме чак толкоз, просто си ти и си правиш, каквото правиш, само че страстите си се помнят и остават някак си… ние сме фини животни.
" О’Шипка " се намираше под едноименната пицария и постоянно имаше опашки от чакащи начело, които ни бяха към този момент очевидни почитатели и от време на време ни заговаряха и закачаха с всякакви луди на моменти въпроси, та си беше чисто предизвикателство да стигнеш на първо време до бара. А оттова насетне имаш и още едно " пътешестване " с доста " Извинете, единствено да мина " - прекосяване до сцената през чакащите да стартира концертът. Нямаше отдалеченост никаква - простотия, зверско въодушевление, младежка сила! Абсолютен рокендрол, крещящи хора и дим от цигари плюс килим от строшени чаши.
След концертите ни там хонорарите бяха занимателно " огромни ", до такава степен че съвсем половината ги оставяхме в пицарията и постоянно с висене до сутринта, като неголяма част от публиката оставаше също край нас, някои от тези хора са ни другари и до през днешния ден, за което съм същински признателен!
Веднъж, евентуално надалеч след среднощ, едно момиче ми се показа като рожденичка и ме увери, че е пристигнала особено да чества деня си с нашия концерт. Поздравих и тя описа в резюме, че е сладкарка и ме почерпи с дребни (около 1 см) на тип шоколадови топчета.
Със сигурност към този момент бях изпил две водки с портокал и безусловно няколко минути по-късно разбрах, че особеният усет на топчетата с нещо си и е комбинирало хубаво нещата с водката, чувствайки се изключително " олекнал ". Реших неотложно да си потегли, спомените ми са мъгляви, само че по какъв начин самичък у дома седнал съм в несвяст и виждам VH1 доста мощно. Мислех си, че всички, които виждам, са ни взели концепциите и няма към този момент какво да се прави - т.е. край, изчерпани сме, а аз съм направил подредбата на видеата, с цел да си го потвърдя... Това към този момент беше тревожно… Пих доста вода онази заран с вярата това нещо да поспре или да се размие някак… Наивизмът в наши дни може и да е плюс, само че тогава бях се поядосал малко и се чудех дали ще позная момичето, което ми направи дребната ми параноична " разходка ", не я помня… Вероятно и по-добре!
Александер Марбург (китарист)
Един от най-силните ми мемоари е моментът, в който стигнах местоположението на първия ни летен концерт в Борисовата градина в София (б.ред. - в клуб " Маймунарника " през 2008 г.). Беше час преди началото на концерта и на входа се беше образувала 150-метрова опашка с по трима-четирима индивида един до различен - ужасно доста народ! Малко се бяхме шашнали в бекстейджа, само че след това излязохме и забихме един от най-силните си концерти! Оттогава летните ни изяви на това място в Борисовата градина са станали нещо като бит за изпращане на лятото и тази година е първата, в която преместихме този концерт да е в Зала 1 на НДК.
Единствената група от това потомство, което в нито един миг не си дава отмора и не прекъсва активност. Тази вечер, 7 октомври, " Остава " ще направи най-големия си концерт досега - в зала 1 на НДК, по случай своята 30-годишнина на сцена. Преди него музикантите от групата споделиха за " Сега " свои мемоари, свързани с " Остава ".
Георги Георгиев (китарист)
Някъде в средата на 90-те репетирахме в Казанлък, в Младежкия дом. Бях приключил към този момент МЕИ, а Боян бе изкарал казарма. Тогава подготвяхме песните за първия ни албум. Свилен пътуваше всяка седмица, както и остарелият ни барабанист - Драго.
В свободното време се събирахме на едно паметно място - " Яхната ", където идваха множеството от арт хората в града. Тогава срещнахме един другар, който живееше през множеството време в Истанбул, само че през лятото идваше при баба си и дядо си в Казанлък. Каза ни: " Пичове, за какво не дойдете да свирите в Истанбул? Има един доста крепък клуб - " Рокси ".
Ние му отвърнахме, че към момента сме международно незнайни и няма нищо изключително какво да покажем. Тогава той ни накара да му създадем демозаписи на касета и му записахме такава. След два месеца ни се обади и ни сподели: " От " Рокси " доста ви харесаха. Сега ще вършат един огромен фестивал и желаят вие да откриете единия ден. "
Така за пръв път попаднахме в вселенски град, какъвто е Истанбул, с огромна музикална просвета, в голям клуб, на който свирихме пред доста хора, много от тях чужденци. И това бе една от повратните точки да вземем дефинитивно решение, че можем да се занимаваме с това нещо и че биха могли да се случат по някакъв метод нещата. Едно от събитията, които ни дадоха начален шут, стимулира ни да създадем огромната крачка, да се преместим в София, да преживеем некомфортни моменти, с цел да достигнем до първия си албум.
Свилен Ноев (вокалист)
Тази история е от времето, когато пуснахме " Шоколад ". Песента стана доста известна и хората доста я желаеха на концерти. Аз се правех на доста значима рок звезда и разпявах публиката на песента. Една вечер свирихме в клуб в София, беше цялостно и на " Шоколад " аз излязох най-отпред и започнах да депозирам микрофона на публиката. В този миг една група девойки, които очевидно се бяха наговорили, се приближиха тъкмо към мен. Едните ми събуха панталона, а другите ми съблякоха ризата. Това стана за към 10 секунди и аз, супер " отворкото ", останах по боксерки пред цялата аудитория. Тази преживелица много постоянно ми припомня да не се върша на доста значим.
Боян Петков (басист)
На един от именитите наши концерти в " Маймунарника " при мен пристигна един човек и ми сподели: " Ей, здрасти! Ти помниш ли по какъв начин един път ме качи на стоп? Не ми сподели кой си, само че аз след това разбрах! ". Взел съм го, примерно, от Бургас и съм отивал на концерт. Явно в колата съм слушал наш албум и сме си говорили за " Остава ", само че не съм се похвалил кой съм. И съм му подарил един бял диск от промоцията на " Шоколад ". След години пристигна да ми показа, доста се развълнувах и се смяхме дружно.
----
Никога не съм считал, че човек би трябвало доста да изяснява какъв е - в случай че той носи нещо, си го носи и който би трябвало, ще го открие. Всъщност аз работех в " Данон ", когато " Шоколад " стана суперхит. Хората в корпорациите общо взето се познават между тях, а " Нестле " ни подкрепиха като група в издаването на албума и за промоцията, имаше спонсорство. Тогава имаше сътрудници от " Данон ", които бяха пристигнали на промоцията, а тя се получи ужасно - в театрална зала, всички бяхме облечени в бяло и с червени сърца. Тогава HR-ите извън ме питаха: " Ти какво правиш тук? Откъде познаваш хората от " Нестле "? ". Отговорих: " Правихме един план... " И по този начин схванаха, че съм басистът на " Остава ".
Даниел Петров (барабанист)
Назад във времето, а и до през днешния ден е цялостно с истории. Някои са неуместни и глупави, даже странни. Смешни обстановки изобилстват и до през днешния ден. Моята дребна преживелица е съвсем при започване на мощния интерес към бандата евентуално 2000-2001 година
За мен спомените от несъществуващия към този момент столичен клуб " О’Шипка " и моментът, в който разбрахме в най-директен и чист тип, че се случва нещо доста бързо и положително в това време, бяха хората - очи в очи. Беше си много вълнуващо, като приказваме за епоха без обществени мрежи и мълниеносен нет в телефона.
Когато си на 22-23, действително не ти дреме чак толкоз, просто си ти и си правиш, каквото правиш, само че страстите си се помнят и остават някак си… ние сме фини животни.
" О’Шипка " се намираше под едноименната пицария и постоянно имаше опашки от чакащи начело, които ни бяха към този момент очевидни почитатели и от време на време ни заговаряха и закачаха с всякакви луди на моменти въпроси, та си беше чисто предизвикателство да стигнеш на първо време до бара. А оттова насетне имаш и още едно " пътешестване " с доста " Извинете, единствено да мина " - прекосяване до сцената през чакащите да стартира концертът. Нямаше отдалеченост никаква - простотия, зверско въодушевление, младежка сила! Абсолютен рокендрол, крещящи хора и дим от цигари плюс килим от строшени чаши.
След концертите ни там хонорарите бяха занимателно " огромни ", до такава степен че съвсем половината ги оставяхме в пицарията и постоянно с висене до сутринта, като неголяма част от публиката оставаше също край нас, някои от тези хора са ни другари и до през днешния ден, за което съм същински признателен!
Веднъж, евентуално надалеч след среднощ, едно момиче ми се показа като рожденичка и ме увери, че е пристигнала особено да чества деня си с нашия концерт. Поздравих и тя описа в резюме, че е сладкарка и ме почерпи с дребни (около 1 см) на тип шоколадови топчета.
Със сигурност към този момент бях изпил две водки с портокал и безусловно няколко минути по-късно разбрах, че особеният усет на топчетата с нещо си и е комбинирало хубаво нещата с водката, чувствайки се изключително " олекнал ". Реших неотложно да си потегли, спомените ми са мъгляви, само че по какъв начин самичък у дома седнал съм в несвяст и виждам VH1 доста мощно. Мислех си, че всички, които виждам, са ни взели концепциите и няма към този момент какво да се прави - т.е. край, изчерпани сме, а аз съм направил подредбата на видеата, с цел да си го потвърдя... Това към този момент беше тревожно… Пих доста вода онази заран с вярата това нещо да поспре или да се размие някак… Наивизмът в наши дни може и да е плюс, само че тогава бях се поядосал малко и се чудех дали ще позная момичето, което ми направи дребната ми параноична " разходка ", не я помня… Вероятно и по-добре!
Александер Марбург (китарист)
Един от най-силните ми мемоари е моментът, в който стигнах местоположението на първия ни летен концерт в Борисовата градина в София (б.ред. - в клуб " Маймунарника " през 2008 г.). Беше час преди началото на концерта и на входа се беше образувала 150-метрова опашка с по трима-четирима индивида един до различен - ужасно доста народ! Малко се бяхме шашнали в бекстейджа, само че след това излязохме и забихме един от най-силните си концерти! Оттогава летните ни изяви на това място в Борисовата градина са станали нещо като бит за изпращане на лятото и тази година е първата, в която преместихме този концерт да е в Зала 1 на НДК.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ