Мрачната история на най-ярката забележителност в Мадейра
Основополагащи за идентичността на Мадейра, нейните 3100 км акведукти се оказват освен това от хитроумно и функционално инженерно достижение за колонизиране на изолиран остров
Разположен на 560 км от северозападното крайбрежие на Африка, португалският остров Мадейра е изпълнен с трагични пешеходни направления като Levada do Caldeirão Verde или PR9, които се вият като вени през живописния пейзаж на острова. Уникалното при тези пътеки е, че те минават около постепенно течащите левади (изкуствени напоителни тунели) на острова, като на всяка крачка дават вдъхновяващи моменти. Тези новаторски водни канали се спускат от планинските възвишения към селата, градовете и селищата, като обезпечават освен комфортни направления за туристите, само че и вода за развъждане, зареждане и пиянство. Още по-впечатляващо е, че те минават през някои от най-дивите гори на Мадейра, заобикаляйки отвесни планини, които се спускат в Северния Атлантически океан.
Снимка: iStock by Getty Images
Огромната мрежа от левади на Мадейра се простира на впечатляващите 3100 км на остров, който е дълъг единствено 55 км и необятен 22 км. Смята се, че първите левади, които датират отпреди съвсем 600 години, са основани от португалски заселници, с цел да обезпечават вода за пиянство и земеделие (думата " левада " идва от португалския глагол " нося " ). Тези водни тунели обаче им разрешили да развият и доходоносна промишленост със захарна тръстика - първата фабрика за захарна тръстика е издигната през 1425 година, единствено шест години след формалното разкриване на необитаемия до тогава остров.
Системата " левада " обаче се оказва освен това от хитроумно и функционално инженерно достижение за колонизиране на изолиран остров. Тя е формирала естествената хубост, агрономията и културата на Мадейра и е толкоз преплетена с нейното минало, настояще и бъдеще, че следва да бъде утвърдена от ЮНЕСКО като международно завещание.
" Със своето към шествековно битие левадите - някои антични, други по-нови - са част от историята на Мадейра ", споделя Сузана Фонтиня, която координира кандидатурата на ЮНЕСКО. " Те са неразделна част от идентичността на жителите на Мадейра. "
Макар че системата " левада " на Мадейра не е изолирана - Швейцария, Канарските острови и Оман употребяват сходни способи за превозване на вода, местоположението ѝ е характерно. Вулканичната топография на острова излиза трагично от океана, издигайки големи, като че ли необятни планински вериги, в това число най-високия връх Пико Руиво с височина към 1 860 м. Горите са толкоз гъсти, че когато мореплавателят Алвизе Кадамосто идва на острова през XV в., той отбелязва, че " няма и педя земя, която да не е напълно покрита с огромни дървета ".
Това е нещо, което Жоао Гонсалвеш Зарко и Тристао Ваз Тейшейра - двама капитани на кораби, спонсорирани от Хенрих Мореплавателя, са признали по-рано. След като откриват необитаемия остров през 1419 година, двамата го кръщават " Ilha de Madeira ", което на португалски значи " дървесен остров ".
Снимка: iStock by Getty Images
По продължение на PR9 можете да добиете визия за обширната, неопитомена дива природа, с която са се сблъскали първите заселници. Почти всеки сантиметър от пътя е обхванат от дървета, а зад съвсем всеки завой се сблъсквате с флората и фауната: Мадейра, дива планинска боровинка и антични лаврови дървета.
Първите левади на острова, финансирани от богати генуезки спонсори, са предопределени за преместване на вода за развъждане на доходоносна просвета - захарна тръстика. Плодородната почва и целогодишният топъл климат на Мадейра основават съвършени условия за развъждане и до края на XV в. Мадейра изпреварва Кипър като максимален експортьор на захар в Европа в съответствие 6:1. Първите левади са издълбани в базалтови скали, най-вече в южната част на острова.
Някои локални историци считат, че левадите са основани от аграрни служащи, които са употребявали елементарни ръчни принадлежности (кирки, мотики и каменни чукове), а други считат, че огромна част от рисковата и тежка работа е била дело на поробени хора.
" В англоезичната литература е открито, че за построяването на първата вълна или първата фаза на левадите, които са основополагащи за захарната гражданска война, са употребявани плебеи от Канарските острови и Африка ", споделя Джейсън У. Мур, създател на книгата " Madeira, Sugar, & the Conquest of Nature in the " First " Sixteenth Century ".
Той добавя, че системата за потребление на заробени хора за произвеждане на захар в Мадейра се трансформира в модел за захарните заводи тук-там като Бразилия и Карибите. " Без Мадейра нямаше да има Христофор Колумб. "
Малцина знаят, само че Колумб е фамозен като " захарен барон " и жесток търговец на плебеи. Но преди този момент се дами за дъщерята на богат производител на захар в Порто Санто, част от архипелага Мадейра, където съгласно Мур за първи път " научава за света на робството, корабоплаването и захарта ".
Поради гордостта, която локалните поданици изпитват към своите левади е мъчно да се намерят доказателства, информация или някой, който да желае да разиска тъмната страна на историята на левадите на острова.
Захарната промишленост на Мадейра доближава своя връх през 1506 година, когато островът изнася 2500 тона " бяло злато ". Въпреки това до 1530 година производството е намаляло със зашеметяващите 90 %, частично заради изчерпването на енергийните запаси и дървесината. През XVII и XVIII в. левадите на острова стават все по-малко витални - може би поради най-новата промишленост на острова, производството на вино, което не изисква толкоз доста вода.
Снимка: iStock by Getty Images
Но през XIX в. левадите още веднъж са в центъра на вниманието. През 1835 година стартира построяването на Levada Velha do Rabaçal - първата обществено финансирана левада в Мадейра. По-късно второстепенните левади обезпечават вода за земи, употребявани за развъждане на култури като батати, фасул и царевица, като усъвършенстват храненето на острова. По време на пътуването с рейс, туристите могат да виждат гоблените от тези тераси, известни като poios, ситуирани по планинските скатове на Мадейра, наподобяващи съвсем на терасираните оризови полета в Югоизточна Азия.
Днес обаче левадите извършват още една нова роля: те трансформират образа на туризма в Мадейра - от място, известно като умерено зимно бягство за британци в златната възраст, до островна дестинация за млади търсачи на мощни чувства, искащи да се изправят пред предизвикването на дивите пътеки (препоръчително е да наемете лидер, когато поемате по рисковите направления на острова).
Австралийският приключенец Джаксън Гроувс слага тези по-малко известни левади на картата през 2021 година Кадрите, на които той заобикаля стряскащи хребети, катери се по стръмни скали и се промъква през водопади, получиха десетки хиляди гледания в обществените медии и сложиха левадите в центъра на вниманието на по-младото потомство.
Макар че нова порода пътешественици може да последва образеца на Гроувс, за локалния екскурзовод Лиза Камачо левадите служат освен като средство за събиране на лайкове в обществените мрежи, привличане на туристи(вече са прекомерно много)или за повишение на адреналина.
" Левадите съставляват живота. Те въплъщават битката на моите предшественици, покоряването на планините и обезпечаването на занаят, а не просто атракция ", споделя тя.
Снимка: iStock by Getty Images
Разположен на 560 км от северозападното крайбрежие на Африка, португалският остров Мадейра е изпълнен с трагични пешеходни направления като Levada do Caldeirão Verde или PR9, които се вият като вени през живописния пейзаж на острова. Уникалното при тези пътеки е, че те минават около постепенно течащите левади (изкуствени напоителни тунели) на острова, като на всяка крачка дават вдъхновяващи моменти. Тези новаторски водни канали се спускат от планинските възвишения към селата, градовете и селищата, като обезпечават освен комфортни направления за туристите, само че и вода за развъждане, зареждане и пиянство. Още по-впечатляващо е, че те минават през някои от най-дивите гори на Мадейра, заобикаляйки отвесни планини, които се спускат в Северния Атлантически океан.
Снимка: iStock by Getty Images Огромната мрежа от левади на Мадейра се простира на впечатляващите 3100 км на остров, който е дълъг единствено 55 км и необятен 22 км. Смята се, че първите левади, които датират отпреди съвсем 600 години, са основани от португалски заселници, с цел да обезпечават вода за пиянство и земеделие (думата " левада " идва от португалския глагол " нося " ). Тези водни тунели обаче им разрешили да развият и доходоносна промишленост със захарна тръстика - първата фабрика за захарна тръстика е издигната през 1425 година, единствено шест години след формалното разкриване на необитаемия до тогава остров.
Системата " левада " обаче се оказва освен това от хитроумно и функционално инженерно достижение за колонизиране на изолиран остров. Тя е формирала естествената хубост, агрономията и културата на Мадейра и е толкоз преплетена с нейното минало, настояще и бъдеще, че следва да бъде утвърдена от ЮНЕСКО като международно завещание.
" Със своето към шествековно битие левадите - някои антични, други по-нови - са част от историята на Мадейра ", споделя Сузана Фонтиня, която координира кандидатурата на ЮНЕСКО. " Те са неразделна част от идентичността на жителите на Мадейра. "
Макар че системата " левада " на Мадейра не е изолирана - Швейцария, Канарските острови и Оман употребяват сходни способи за превозване на вода, местоположението ѝ е характерно. Вулканичната топография на острова излиза трагично от океана, издигайки големи, като че ли необятни планински вериги, в това число най-високия връх Пико Руиво с височина към 1 860 м. Горите са толкоз гъсти, че когато мореплавателят Алвизе Кадамосто идва на острова през XV в., той отбелязва, че " няма и педя земя, която да не е напълно покрита с огромни дървета ".
Това е нещо, което Жоао Гонсалвеш Зарко и Тристао Ваз Тейшейра - двама капитани на кораби, спонсорирани от Хенрих Мореплавателя, са признали по-рано. След като откриват необитаемия остров през 1419 година, двамата го кръщават " Ilha de Madeira ", което на португалски значи " дървесен остров ".
Снимка: iStock by Getty Images По продължение на PR9 можете да добиете визия за обширната, неопитомена дива природа, с която са се сблъскали първите заселници. Почти всеки сантиметър от пътя е обхванат от дървета, а зад съвсем всеки завой се сблъсквате с флората и фауната: Мадейра, дива планинска боровинка и антични лаврови дървета.
Първите левади на острова, финансирани от богати генуезки спонсори, са предопределени за преместване на вода за развъждане на доходоносна просвета - захарна тръстика. Плодородната почва и целогодишният топъл климат на Мадейра основават съвършени условия за развъждане и до края на XV в. Мадейра изпреварва Кипър като максимален експортьор на захар в Европа в съответствие 6:1. Първите левади са издълбани в базалтови скали, най-вече в южната част на острова.
Някои локални историци считат, че левадите са основани от аграрни служащи, които са употребявали елементарни ръчни принадлежности (кирки, мотики и каменни чукове), а други считат, че огромна част от рисковата и тежка работа е била дело на поробени хора.
" В англоезичната литература е открито, че за построяването на първата вълна или първата фаза на левадите, които са основополагащи за захарната гражданска война, са употребявани плебеи от Канарските острови и Африка ", споделя Джейсън У. Мур, създател на книгата " Madeira, Sugar, & the Conquest of Nature in the " First " Sixteenth Century ".
Той добавя, че системата за потребление на заробени хора за произвеждане на захар в Мадейра се трансформира в модел за захарните заводи тук-там като Бразилия и Карибите. " Без Мадейра нямаше да има Христофор Колумб. "
Малцина знаят, само че Колумб е фамозен като " захарен барон " и жесток търговец на плебеи. Но преди този момент се дами за дъщерята на богат производител на захар в Порто Санто, част от архипелага Мадейра, където съгласно Мур за първи път " научава за света на робството, корабоплаването и захарта ".
Поради гордостта, която локалните поданици изпитват към своите левади е мъчно да се намерят доказателства, информация или някой, който да желае да разиска тъмната страна на историята на левадите на острова.
Захарната промишленост на Мадейра доближава своя връх през 1506 година, когато островът изнася 2500 тона " бяло злато ". Въпреки това до 1530 година производството е намаляло със зашеметяващите 90 %, частично заради изчерпването на енергийните запаси и дървесината. През XVII и XVIII в. левадите на острова стават все по-малко витални - може би поради най-новата промишленост на острова, производството на вино, което не изисква толкоз доста вода.
Снимка: iStock by Getty Images Но през XIX в. левадите още веднъж са в центъра на вниманието. През 1835 година стартира построяването на Levada Velha do Rabaçal - първата обществено финансирана левада в Мадейра. По-късно второстепенните левади обезпечават вода за земи, употребявани за развъждане на култури като батати, фасул и царевица, като усъвършенстват храненето на острова. По време на пътуването с рейс, туристите могат да виждат гоблените от тези тераси, известни като poios, ситуирани по планинските скатове на Мадейра, наподобяващи съвсем на терасираните оризови полета в Югоизточна Азия.
Днес обаче левадите извършват още една нова роля: те трансформират образа на туризма в Мадейра - от място, известно като умерено зимно бягство за британци в златната възраст, до островна дестинация за млади търсачи на мощни чувства, искащи да се изправят пред предизвикването на дивите пътеки (препоръчително е да наемете лидер, когато поемате по рисковите направления на острова).
Австралийският приключенец Джаксън Гроувс слага тези по-малко известни левади на картата през 2021 година Кадрите, на които той заобикаля стряскащи хребети, катери се по стръмни скали и се промъква през водопади, получиха десетки хиляди гледания в обществените медии и сложиха левадите в центъра на вниманието на по-младото потомство.
Макар че нова порода пътешественици може да последва образеца на Гроувс, за локалния екскурзовод Лиза Камачо левадите служат освен като средство за събиране на лайкове в обществените мрежи, привличане на туристи(вече са прекомерно много)или за повишение на адреналина.
" Левадите съставляват живота. Те въплъщават битката на моите предшественици, покоряването на планините и обезпечаването на занаят, а не просто атракция ", споделя тя.
Снимка: iStock by Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ