Как атентатът в Магдебург разпали културна война
Определени обстановки са родили израза, че някой има " подранила Коледа " или другояче казано, извлича дивиденти от обещано събитие. Например тъкмо в този момент, когато мъж, доктор по специалност, се вряза с колата си в навалица от хора на коледния базар в Магдебург. Засега се приказва за петима починали и двеста ранени. Съвсем разумно е да се попитате за какво някой би чествал това?
Имаше аргументи, най-малко две. И за двете страни на барикадата на културната война, която се разпали в западните общества. Едната страна към този момент имаше " подранила Коледа " в петък вечерта, когато стана ясно, че нападателят е от Саудитска Арабия (живее в Германия от съвсем двадесет години, от 2015 година е получил убежище), затова е мохамеданин.
Това наля вода в мелницата на предизборната акция (германците ще гласоподават предварително след два месеца), на съперниците на всеобщата миграция и на дебатите в чешкия интернет. Това беше следващото и мощно доказателство, че политиката на Ангела Меркел се провали. Че Германия не може да се оправи с напора от мигранти и бежанци от Близкия изток. Че лозунгът на канцлера „ Можем да се оправим “ не работеше тогава, не работи и в този момент.
Но това е доказателство, че и отиващото си държавно управление на Олаф Шолц " не може да се оправи ". В Германия добре се помни по какъв начин вътрешната министърка, Нанси Фейзър, през цялото време твърдеше, че главната опасност - без да загатва ислямизма и мюсюлманите - е крайната десница. А точно политическата партия " Алтернатива за Германия ", само че в прогресивната половина на Германия е задоволително просто да се каже дясното. Самото то като израз в прогресивните среди въплъщава екстремизма, фашизма и даже нацизма.
Така че „ подранилата Коледа “ в петък вечер се състоеше от установяването, че в случай че нападателят е мохамеданин, всички тези причини стават оскъдни. В жанр: видяхте ли, казахме ви.
Дясното като опасност
Но дано бъдем деликатни. Още в събота сутринта беше оповестено, че Талеб А., както управляващите назовават нападателя, в действителност е родом от Саудитска Арабия, тъй че той в действителност е мохамеданин, само че в това време е и корав герой против ислямизма. Заради това емигрира в Европа. Нещо повече. Стана ясно, че той симпатизира на политическите сили, борещи се против ислямизма и всеобщия приток на мигранти от мюсюлманския свят в Европа. И защото в Германия няма друга политическа мощ с такава стратегия, с изключение на " Алтернатива за Германия ", Талеб А. разумно им симпатизира.
И в този миг " подранила Коледа " пристигна и за другата страна от публичната укрепление, прогресивните сили в Германия и в чешкия интернет. Виждате ли, обобщиха те, нападателят не е ислямист, да не приказваме за джихадист, а извънредно десен, артикул на нашия локален (разбирайте немски, бял) екстремизъм.
От този мотив някакси следва, че министърката на вътрешните работи, Нанси Фейзър, е права. Че опасността в действителност не са мюсюлманите, а локалните – немски, европейски чешки – извънредно десни. И че тези, които предизвестяват за всеобщото нахлуване на мюсюлмани, де факто лъжат. Което, несъмнено, е измама. Това дава отговор на законите на културните войни или предизборните акции. Стига се до обстановки, в които всяка една подробна информация се трансформира в безспорна истина, за която човек би трябвало да се бори. Но това не кореспондира с действителността.
Кое е по-важно – да защитим исляма или да защитим дамите?
Реалността обаче не може да бъде обобщавана и оценена въз основа на единична офанзива, макар че най-често се прави тъкмо това. Особено при огромни атентати като убийствата в редакцията на „ Шарли ебдо “ или в клуб „ Батаклан “ (Франция), или на коледния базар в Берлин преди осем години. Но като цяло офанзивите не могат да бъдат оценени съгласно това по какъв начин нападателят наподобява на едната или другата страна. Но не това е смисълът на културните войни, нали по този начин?
Нека да си напомним октомври 2019 година, когато десният екстремист Стефан Балие атакува синагога в Хале, Германия. Той не влезе вътре, само че умъртви две инцидентни жертви извън. Още тогава прогресивните сили ликуваха. Техният мотив беше, че главната опасност за евреите не са мюсюлманите, а локалните десни. Но даже и тогава имаше ефикасен контрааргумент против тезата им. Манфред Герстенфелд, някогашен началник на отдела за антисемитизъм в ерусалимския мемориал Яд Вашем, написа, че всички антисемитски убийства в Европа от 2000 година насам са били приписани на мюсюлманите. Балиет свидетелства, че от октомври 2019 година това към този момент не е по този начин, само че не се отхвърли от предходните си изказвания, за главната роля на мюсюлманите в антисемитизма.
Но това не промени позициите на двете страни в културната война. Ситуацията е напряко трагикомична. Талеб А. - съгласно списание " Der Spiegel " - е бил деятел, който е съветвал дами от Саудитска Арабия по какъв начин да стигнат до Запада, свят, свободен от религиозни правила. Така че от позиция на обичайния демократизъм и феминизъм, той е бил от вярната страна на барикадата.
Но съгласно прогресивното схващане на либерализма и феминизма, той е бил от неверната страна на барикадата. „ Той разпространяваше екстремистки възгледи против исляма в обществените мрежи “, написа чешка феминистка авторка. Какво ли я е предиздвикало да каже това? Фактът, че е помагал на свободолюбивите дами от Саудитска Арабия? Излиза, че в прогресивната визия на света отбраната на исляма е по-важна от отбраната на дамите.
Да не рамкираме обстановката по отношение на личните ни възгледи
Престъпления като това в Магдебург в петък вечер се случват понякога. Нека се опитаме да не се поддааваме на барикадната борба на културната война, когато ги проучваме. „ Не правете Коледа “ от това дали тази или онази информация налива вода в нашата мелница.
Не е нужно да сте специалист в региона на сигурността, с цел да си създадете груба обща картина на обстановката. Подробна информация на ислямистките офанзиви в Европа през последните тридесет години може да бъде открита в интернет. И тя с изключение на всичко друго демонстрира, че в Германия е имало 10 атентата преди този в Магдебург в петък. Заплахата остава, макар че понижа през последните години. Рамкирането на нападателя от Магдебург - без значение дали е мохамеданин или десен - не трансформира статистиката.
Източник:
Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким
Имаше аргументи, най-малко две. И за двете страни на барикадата на културната война, която се разпали в западните общества. Едната страна към този момент имаше " подранила Коледа " в петък вечерта, когато стана ясно, че нападателят е от Саудитска Арабия (живее в Германия от съвсем двадесет години, от 2015 година е получил убежище), затова е мохамеданин.
Това наля вода в мелницата на предизборната акция (германците ще гласоподават предварително след два месеца), на съперниците на всеобщата миграция и на дебатите в чешкия интернет. Това беше следващото и мощно доказателство, че политиката на Ангела Меркел се провали. Че Германия не може да се оправи с напора от мигранти и бежанци от Близкия изток. Че лозунгът на канцлера „ Можем да се оправим “ не работеше тогава, не работи и в този момент.
Но това е доказателство, че и отиващото си държавно управление на Олаф Шолц " не може да се оправи ". В Германия добре се помни по какъв начин вътрешната министърка, Нанси Фейзър, през цялото време твърдеше, че главната опасност - без да загатва ислямизма и мюсюлманите - е крайната десница. А точно политическата партия " Алтернатива за Германия ", само че в прогресивната половина на Германия е задоволително просто да се каже дясното. Самото то като израз в прогресивните среди въплъщава екстремизма, фашизма и даже нацизма.
Така че „ подранилата Коледа “ в петък вечер се състоеше от установяването, че в случай че нападателят е мохамеданин, всички тези причини стават оскъдни. В жанр: видяхте ли, казахме ви.
Дясното като опасност
Но дано бъдем деликатни. Още в събота сутринта беше оповестено, че Талеб А., както управляващите назовават нападателя, в действителност е родом от Саудитска Арабия, тъй че той в действителност е мохамеданин, само че в това време е и корав герой против ислямизма. Заради това емигрира в Европа. Нещо повече. Стана ясно, че той симпатизира на политическите сили, борещи се против ислямизма и всеобщия приток на мигранти от мюсюлманския свят в Европа. И защото в Германия няма друга политическа мощ с такава стратегия, с изключение на " Алтернатива за Германия ", Талеб А. разумно им симпатизира.
И в този миг " подранила Коледа " пристигна и за другата страна от публичната укрепление, прогресивните сили в Германия и в чешкия интернет. Виждате ли, обобщиха те, нападателят не е ислямист, да не приказваме за джихадист, а извънредно десен, артикул на нашия локален (разбирайте немски, бял) екстремизъм.
От този мотив някакси следва, че министърката на вътрешните работи, Нанси Фейзър, е права. Че опасността в действителност не са мюсюлманите, а локалните – немски, европейски чешки – извънредно десни. И че тези, които предизвестяват за всеобщото нахлуване на мюсюлмани, де факто лъжат. Което, несъмнено, е измама. Това дава отговор на законите на културните войни или предизборните акции. Стига се до обстановки, в които всяка една подробна информация се трансформира в безспорна истина, за която човек би трябвало да се бори. Но това не кореспондира с действителността.
Кое е по-важно – да защитим исляма или да защитим дамите?
Реалността обаче не може да бъде обобщавана и оценена въз основа на единична офанзива, макар че най-често се прави тъкмо това. Особено при огромни атентати като убийствата в редакцията на „ Шарли ебдо “ или в клуб „ Батаклан “ (Франция), или на коледния базар в Берлин преди осем години. Но като цяло офанзивите не могат да бъдат оценени съгласно това по какъв начин нападателят наподобява на едната или другата страна. Но не това е смисълът на културните войни, нали по този начин?
Нека да си напомним октомври 2019 година, когато десният екстремист Стефан Балие атакува синагога в Хале, Германия. Той не влезе вътре, само че умъртви две инцидентни жертви извън. Още тогава прогресивните сили ликуваха. Техният мотив беше, че главната опасност за евреите не са мюсюлманите, а локалните десни. Но даже и тогава имаше ефикасен контрааргумент против тезата им. Манфред Герстенфелд, някогашен началник на отдела за антисемитизъм в ерусалимския мемориал Яд Вашем, написа, че всички антисемитски убийства в Европа от 2000 година насам са били приписани на мюсюлманите. Балиет свидетелства, че от октомври 2019 година това към този момент не е по този начин, само че не се отхвърли от предходните си изказвания, за главната роля на мюсюлманите в антисемитизма.
Но това не промени позициите на двете страни в културната война. Ситуацията е напряко трагикомична. Талеб А. - съгласно списание " Der Spiegel " - е бил деятел, който е съветвал дами от Саудитска Арабия по какъв начин да стигнат до Запада, свят, свободен от религиозни правила. Така че от позиция на обичайния демократизъм и феминизъм, той е бил от вярната страна на барикадата.
Но съгласно прогресивното схващане на либерализма и феминизма, той е бил от неверната страна на барикадата. „ Той разпространяваше екстремистки възгледи против исляма в обществените мрежи “, написа чешка феминистка авторка. Какво ли я е предиздвикало да каже това? Фактът, че е помагал на свободолюбивите дами от Саудитска Арабия? Излиза, че в прогресивната визия на света отбраната на исляма е по-важна от отбраната на дамите.
Да не рамкираме обстановката по отношение на личните ни възгледи
Престъпления като това в Магдебург в петък вечер се случват понякога. Нека се опитаме да не се поддааваме на барикадната борба на културната война, когато ги проучваме. „ Не правете Коледа “ от това дали тази или онази информация налива вода в нашата мелница.
Не е нужно да сте специалист в региона на сигурността, с цел да си създадете груба обща картина на обстановката. Подробна информация на ислямистките офанзиви в Европа през последните тридесет години може да бъде открита в интернет. И тя с изключение на всичко друго демонстрира, че в Германия е имало 10 атентата преди този в Магдебург в петък. Заплахата остава, макар че понижа през последните години. Рамкирането на нападателя от Магдебург - без значение дали е мохамеданин или десен - не трансформира статистиката.
Източник:
Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ