Основният въпрос за нахлуването на Турция в Африн е дали

Основният въпрос за нахлуването на Турция в Африн е дали това е лимитирана интервенция, която ще спре в Северозападна Сирия, или е първи стадий от това, което ще стане по-дълбока турска интервенция в Близкия изток. Предвид обстоятелството, че Турция има намерение да почисти опасността от границата си и че кюрдските сили се простират надалеч оттатък северозападния анклав на Африн, няма учредения да мислим, че Турция ще спре, откакто прочисти Африн.

Има обаче още една опасност, която принуждава Турция да предприеме военни дейности в чужбина: Иран. Един от най-големите в исторически проект съперници на Турция, около сирийския спор Иран се снабди с релативно мощна позиция. Един от аспектите на неговия триумф е способността на режима на Башар Асад, подкрепян от Иран, да се задържи на власт и да възвърне още веднъж контрола си върху огромна част от територията, която беше изгубил по време на гражданската война. Турция преглежда проиранска, водена от Асад Сирия на границата си като директна опасност, заради което имаше по-различна позиция по-рано във войната, когато бойци на „ Ислямска страна “ (ИД) прекосяваха през границата от Турция, с цел да се бият против Асад.

В отговор на мощното наличие на Техеран в Сирия Турция желае да окаже напън върху Иран доста по-близо до иранските граници, в Ирак. Въпреки че там съществуват кюрдски милиции, Турция въпреки всичко употребява наличието на кюрдската ПКК в иракската провинция Синджар като опрощение за интервенция в Ирак. В края на краищата Иран съумя да усили доста степента на своето въздействие в Ирак през последните четири години - тревожна наклонност за Турция. Дори турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва да стартира изненадващо навлизане в Синджар, Турция към този момент е почнала да основава по-голяма военна мощ в Ирак, като се оповестява, че турски бойци скачат с парашути в село Соран и ускоряват наличието си в Сидакан.

Турция
С завладяването на Африн пътят към Манбидж и по-големият надзор над границата със Сирия е съвсем необятно отворен за Турция / БГНЕС
Завоюването на Африн от Турция, съчетано с територията, добита при нахлуването в северната част на Сирия през 2016 година и територията на турски марионетки в Идлиб, дава на Анкара съвсем граничен надзор над северозападната част на Сирия, без никакъв съперник действително да я заплашва. Асад може да разгърне сили на север, с цел да блокира напредъка на Турция, само че това ще изисква делене на силите му, до момента в който той продължава да се бори с бунтовниците в основни градове в централна и южна Сирия, като Дамаск и Хомс.

С завладяването на Африн пътят към Манбидж и по-големият надзор над границата със Сирия е съвсем необятно отворен за Турция. Освен, несъмнено, едно огромно затруднение: наличието на Съединени американски щати в Северна Сирия и съюзът на Вашингтон с кюрдските милиции.

Безизходица в връзките сред Съединени американски щати и Турция

Въпреки че Съединени американски щати на процедура разрешиха нашествието на Турция в Африн, те ясно обявиха, че няма да отдръпват поддръжката си от кюрдите, основани в Манбидж. Точно това желае Турция от САЩ; Турция не вижда разлика сред кюрдските сили в Африн и тези в Манбидж. От своя страна, Съединени американски щати остават загрижени за възкръсването на ИД, което те съумяха да сдържат частично посредством военното си съдействие с ОЗН. Това не е инцидентна опасност - до момента в който кюрдските сили бяха отклонени от интервенциите против ИД към Африн, с цел да се борят с Турция, ИД се надига и още веднъж придобива надзор върху територията.

Това е главната невъзможност в връзките сред Съединени американски щати и Турция. Съединени американски щати се нуждаят от наземна мощ, с цел да се борят с ИД и до момента групите, състоящи се най-вече от сирийски кюрдски милиции, са единствените, които желаят да следват заповедите на Съединени американски щати. И въпреки всичко това са същите тези сирийски кюрдски милиции, които Турция счита, че би трябвало да отстрани, с цел да заличи опасността по границата си.

Може да се случи едно от двете неща: Турция и Съединени американски щати да реализират съглашение във връзка с Манбидж и кюрдите или не. Ако го създадат, ще има някаква форма на отдръпване на Съединени американски щати от сирийските кюрдски територии. Турция ще влезе в провинциите, които преди този момент бяха заети от Съединени американски щати и техните съдружници, с благословията на Съединени американски щати, в подмяна на единодушието си да сътрудничи на Съединени американски щати в тяхната война против ИД. С други думи, още една кюрдска група ще бъде продадена от някогашен съдружник.

Такова съглашение би имало провокации за Съединените щати. За разлика от кюрдите, Турция ще бъде склонна да сътрудничи със Съединени американски щати, единствено в случай че не се наложи да подчинява личните си ползи в процеса. И както показва сложното състояние в Северна Сирия, Съединени американски щати и Турция към този момент не се намират непрекъснато от една и съща страна на масата. Турция също по този начин неведнъж е демонстрирала предпочитание да работи с джихадисти, които биха били изрично неприятни съдружници на Съединените щати. Освен това съществува риск Турция, употребявайки наследството на своето османско минало, да се разпознава като законния правоприемник на халифата, може даже да откри способи да си сътрудничи с ИД или други сходни групи, пробвайки се да сплоти разочарованото сунитско арабско болшинство в Сирия да продължи да се опълчва на позицията на Иран там и в Ирак.

Другият евентуален резултат – Турция и Съединени американски щати да не реализиран съглашение, което да докара до евакуиране на американските сили от Северна Сирия, съществено ще ограничи опциите за военни дейности на Турция там. Въпреки че турските сили са задоволително мощни, с цел да победят кюрдските милиции в Африн, не те желаят да рискуват разгаряне на спор със Съединени американски щати. В този случай Турция ще бъде принудена да търси краткосрочно решение с Русия и Иран, което й разрешава да изолира кюрдския кулоар, който се простира през Северна Сирия и Ирак, даже и да не се стига до директна приложимост на мощ. Марионетната война може да продължи, само че задачата на Турция може да си остане същата: да отдели Съединени американски щати от сирийските кюрди и да наложи турски или най-малко протурски надзор в региона.
Cъществува риск Турция, употребявайки наследството на своето османско минало, да се разпознава като законния правоприемник на халифата / БГНЕС
Турция може да е извънредно непримирима по отношение на това в следствие, изключително в случай че Иран продължи да усъвършенства позициите си в Сирия, само че няма незабавно да скъса връзките със Съединени американски щати. В края на краищата, макар способността си да реализира прагматични тактически решения с Русия, турската власт исторически е заплашвала Русия и ще продължи да го прави, паралелно със усилването си, което ще кара Русия да се трансформира в дълготраен съперник на Турция. Това беше стратегическото пресмятане, което спояваше американско-турското съдействие през Студената война и не наподобява, че Турция към този момент е задоволително мощна, с цел да надделее сама над съветската военна мощност.

С други думи, в случай че Турция не може да разчита на Съединени американски щати, тя не може да разчита и на Русия, която ще я накара за момента по-скоро да балансира внимателно сред двете, в сравнение с дефинитивно да прекъсне връзките си със Съединени американски щати. Дори и тогава, Турция няма да не помни обидата. Тя ще продължи да ускорява развиването на оръжейната си промишленост, тъй че да не се постанова повече да разчита на отбраната на Запада от Русия.

Нашествието на Турция в Африн представляваше повратна точка в Сирийската война и последствията си за Близкия изток. След като Турция завладя Африн, американско-турските връзки доближиха сериозен миг. Това дали Съединени американски щати и Турция ще намерят метод да си сътрудничат в Северна Сирия или не, след това ще промени районния баланс на силите, което на собствен ред ще оформи Близкоизточната тактика на главните играчи, забъркани в спора – Русия, Иран, Турция и Съединени американски щати, както и тактиките им едни по отношение на други.

Затова американско-турските връзки и ролята, която Северна Сирия играе в тях, имат световни последствия, които се простират надалеч отвън самия район. /БГНЕС

-------------

Ксандър Снайдерс, „ Геополитикал фючърс “.