JetZero – самолетът, който може да е бъдещето на авиацията
Основният дизайн на комерсиалните самолети не се е трансформирал доста през последните 60 години. Съвременните пътнически машини, като Boeing 787 и Airbus A350, имат същата обща форма, както Boeing 707 и Douglas DC-8, основани в края на 50-те години на предишния век, написа CNN.
Причината – комерсиалната авиация дава приоритет на сигурността, предпочитайки изпитани и тествани решения. Отчаяно търсейки способи за понижаване на въглеродните излъчвания, може би обаче е назрял моментът промишлеността да опита нещо ново. Едно от предложениета е за напълно нова форма на аероплан, изглеждаща сходна на дизайна, употребен от военни машини, като емблематичния бомбардировач B-2. Както Boeing, по този начин и Airbus са ангажирани с концепцията. В играта се включва и трета компания – основаната в Калифорния JetZero, сложила си амбициозната цел да пусне в употреба аероплан с сходен дизайн през 2030 година
Поели сме твърдо по пътя към нулеви излъчвания при огромните самолети, а този дизайн на корпус може да обезпечи 50% спад на изгарянето на гориво и излъчванията “, сподели Том О’Лиъри, съосновател и основен изпълнителен шеф на JetZero.
Под напрежение
Т.нар. “концепция за смесено крило “ надалеч не е нова. Най-ранните опити за създаване на самолети с този дизайн датират от края на 20-те години в Германия. Американският авиоконструктор и фабрикант Джак Нортроп основава сходна машина с реактивен мотор през 1947 година, което въодушевява B-2 през 90-те години. Нещо като хибрид сред крило и обичайна форма на днешните самолети, смесеното крило разрешава на машината да минимизира съпротивлението.
Според НАСА, тази форма спомага за увеличение на икономията на гориво и основава по-големи зони за потребен товар (товарни или пътнически) в централната част на тялото на самолета. Агенцията е тествала дизайна посредством един от своите пробни самолети X-48. Над към 120 тестови полета сред 2007 и 2012 година на X-48 показват жизнеспособността на концепцията.
Самолет от този вид би имал обсег на крилете малко по-голям от Boeing 747 и би могъл да оперира от съществуващите летищни терминали “, показват от НАСА.
Според НАСА машината ще тежи по-малко, ще генерира по-малко звук и излъчвания и ще коства по-малко за употреба, в сравнение с еднообразно модернизиран стандартен транспортен аероплан.
През 2020 година Airbus построява дребен първообраз със смесени крила с дължина към два метра, което алармира за интерес към основаване на аероплан в цялостен размер в бъдеще. Но в случай че формата е толкоз ефикасна, за какво към момента не сме минали към създаване на самолети с този дизайн? Според Том О’Лиъри, има едно главно техническо предизвикателство, което стопира производителите.
„ Това е херметизирането на нецилиндричен фюзелаж “, споделя той, акцентирайки обстоятелството, че аероплан с форма на тръба е по-способен да се оправи с непрекъснатите цикли на разширение и стесняване, които идват с всеки полет.
Днешният обичаен образ на самолетите разделя натоварванията по равно сред тялото и крилата, а новият дизайн би ги смесил. Такава коренно нова форма би направила интериора на самолета друг от днешния широкофюзелажен аероплан.
Това е доста по-широк фюзелаж. Типичният аероплан с една пътека през днешния ден има три седалки на три реда. В новия ще съберете същото количество хора, само че може да имате 15 или 20 реда седалки в кабината, според от това по какъв начин всяка съответна самолетна компания ще го конфигурира ”, твърди О’Лиъри.
Революционен капацитет
Том О’Лиъри споделя, че най-близкият еквивалент, във връзка с размерите, би бил Boeing 767 – широкофюзелажен, двумоторен аероплан, въведен през 80-те години, който нормално транспортира към 210 пасажери. Все още се създава в товарен, само че е сменен от Boeing 787 в пътнически вид. Има и съвременен боен вид KC-46, който Военновъздушни сили на Съединени американски щати употребяват за презареждане във въздуха.
JetZero също има намерение да създаде по едно и също време три разновидността: пътнически аероплан, товарен аероплан и танкер за гориво. Смесената форма на крилото пасва толкоз добре на последното, че военновъздушните сили на Съединени американски щати разпореждат на JetZero създаване на първообраз и валидиране на успеваемостта на концепцията против 235 милиона $.
Първият полет се чака до 2027 година, което значи, че военната версия на самолета ще поведе парада и е допустимо да подкрепи развиването на комерсиалните модели. Изграждането на напълно нов аероплан от нулата обаче е голяма задача и задачите на JetZero звучат амбициозно, като се има поради, че цялостният развой на узаконяване - даже за вид на действителен аероплан, може да отнеме години.
Едно преимущество, което компанията има в тази област, е, че самолетът в началото ще заимства мотори от днешните машини, като да вземем за пример Boeing 737 - макар че проектът, в последна сметка, е да се премине към изцяло беземисионно задвижване на водород, което ще изисква потреблението на към момента неразработени технологии. JetZero към момента няма поръчки за своя аероплан, само че О’Лиъри споделя, че самолетните компании демонстрират интерес.
Остава да забележим дали 50% спад в потреблението на гориво е фактически вероятен. Както НАСА, по този начин и Airbus цитират по-скромните 20% за своите планове, до момента в който Военновъздушни сили на Съединени американски щати показват, че аероплан със смесено крило може да “подобри аеродинамичната успеваемост с минимум 30%, в съпоставяне със сегашните модели “.
„ Важно е да се означи, че до момента в който тази идея може да понижи съпротивлението и да усили горивната успеваемост, действителните изгоди зависят от съответния дизайн, настройка и работни условия “, споделя Бейли Майлс, авиационен анализатор в консултантската компания AviationValues.
Обширните аеродинамични проби и оптимизация са от значително значение за цялостното осъществяване на капацитета за понижаване на съпротивлението на този новаторски дизайн на аероплан. Би било мъчно да се дефинира съответен % спад на горивото без нужните проби “, прибавя той.
Според Майлс, това е “революционна “ концепция, която има капацитет, само че пред нея са налице и редица трудности - висока аеродинамична трудност, регулаторни и сертификационни провокации, както и форма, която може да се окаже несъответствуваща за съществуващата летищна инфраструктура. Той счита, че тези провокации, наред с други, вършат задачата на JetZero за влизане в употреба на новия дизайн през 2030 година немислима.
Причината – комерсиалната авиация дава приоритет на сигурността, предпочитайки изпитани и тествани решения. Отчаяно търсейки способи за понижаване на въглеродните излъчвания, може би обаче е назрял моментът промишлеността да опита нещо ново. Едно от предложениета е за напълно нова форма на аероплан, изглеждаща сходна на дизайна, употребен от военни машини, като емблематичния бомбардировач B-2. Както Boeing, по този начин и Airbus са ангажирани с концепцията. В играта се включва и трета компания – основаната в Калифорния JetZero, сложила си амбициозната цел да пусне в употреба аероплан с сходен дизайн през 2030 година
Поели сме твърдо по пътя към нулеви излъчвания при огромните самолети, а този дизайн на корпус може да обезпечи 50% спад на изгарянето на гориво и излъчванията “, сподели Том О’Лиъри, съосновател и основен изпълнителен шеф на JetZero.
Под напрежение
Т.нар. “концепция за смесено крило “ надалеч не е нова. Най-ранните опити за създаване на самолети с този дизайн датират от края на 20-те години в Германия. Американският авиоконструктор и фабрикант Джак Нортроп основава сходна машина с реактивен мотор през 1947 година, което въодушевява B-2 през 90-те години. Нещо като хибрид сред крило и обичайна форма на днешните самолети, смесеното крило разрешава на машината да минимизира съпротивлението.
Според НАСА, тази форма спомага за увеличение на икономията на гориво и основава по-големи зони за потребен товар (товарни или пътнически) в централната част на тялото на самолета. Агенцията е тествала дизайна посредством един от своите пробни самолети X-48. Над към 120 тестови полета сред 2007 и 2012 година на X-48 показват жизнеспособността на концепцията.
Самолет от този вид би имал обсег на крилете малко по-голям от Boeing 747 и би могъл да оперира от съществуващите летищни терминали “, показват от НАСА.
Според НАСА машината ще тежи по-малко, ще генерира по-малко звук и излъчвания и ще коства по-малко за употреба, в сравнение с еднообразно модернизиран стандартен транспортен аероплан.
През 2020 година Airbus построява дребен първообраз със смесени крила с дължина към два метра, което алармира за интерес към основаване на аероплан в цялостен размер в бъдеще. Но в случай че формата е толкоз ефикасна, за какво към момента не сме минали към създаване на самолети с този дизайн? Според Том О’Лиъри, има едно главно техническо предизвикателство, което стопира производителите.
„ Това е херметизирането на нецилиндричен фюзелаж “, споделя той, акцентирайки обстоятелството, че аероплан с форма на тръба е по-способен да се оправи с непрекъснатите цикли на разширение и стесняване, които идват с всеки полет.
Днешният обичаен образ на самолетите разделя натоварванията по равно сред тялото и крилата, а новият дизайн би ги смесил. Такава коренно нова форма би направила интериора на самолета друг от днешния широкофюзелажен аероплан.
Това е доста по-широк фюзелаж. Типичният аероплан с една пътека през днешния ден има три седалки на три реда. В новия ще съберете същото количество хора, само че може да имате 15 или 20 реда седалки в кабината, според от това по какъв начин всяка съответна самолетна компания ще го конфигурира ”, твърди О’Лиъри.
Революционен капацитет
Том О’Лиъри споделя, че най-близкият еквивалент, във връзка с размерите, би бил Boeing 767 – широкофюзелажен, двумоторен аероплан, въведен през 80-те години, който нормално транспортира към 210 пасажери. Все още се създава в товарен, само че е сменен от Boeing 787 в пътнически вид. Има и съвременен боен вид KC-46, който Военновъздушни сили на Съединени американски щати употребяват за презареждане във въздуха.
JetZero също има намерение да създаде по едно и също време три разновидността: пътнически аероплан, товарен аероплан и танкер за гориво. Смесената форма на крилото пасва толкоз добре на последното, че военновъздушните сили на Съединени американски щати разпореждат на JetZero създаване на първообраз и валидиране на успеваемостта на концепцията против 235 милиона $.
Първият полет се чака до 2027 година, което значи, че военната версия на самолета ще поведе парада и е допустимо да подкрепи развиването на комерсиалните модели. Изграждането на напълно нов аероплан от нулата обаче е голяма задача и задачите на JetZero звучат амбициозно, като се има поради, че цялостният развой на узаконяване - даже за вид на действителен аероплан, може да отнеме години.
Едно преимущество, което компанията има в тази област, е, че самолетът в началото ще заимства мотори от днешните машини, като да вземем за пример Boeing 737 - макар че проектът, в последна сметка, е да се премине към изцяло беземисионно задвижване на водород, което ще изисква потреблението на към момента неразработени технологии. JetZero към момента няма поръчки за своя аероплан, само че О’Лиъри споделя, че самолетните компании демонстрират интерес.
Остава да забележим дали 50% спад в потреблението на гориво е фактически вероятен. Както НАСА, по този начин и Airbus цитират по-скромните 20% за своите планове, до момента в който Военновъздушни сили на Съединени американски щати показват, че аероплан със смесено крило може да “подобри аеродинамичната успеваемост с минимум 30%, в съпоставяне със сегашните модели “.
„ Важно е да се означи, че до момента в който тази идея може да понижи съпротивлението и да усили горивната успеваемост, действителните изгоди зависят от съответния дизайн, настройка и работни условия “, споделя Бейли Майлс, авиационен анализатор в консултантската компания AviationValues.
Обширните аеродинамични проби и оптимизация са от значително значение за цялостното осъществяване на капацитета за понижаване на съпротивлението на този новаторски дизайн на аероплан. Би било мъчно да се дефинира съответен % спад на горивото без нужните проби “, прибавя той.
Според Майлс, това е “революционна “ концепция, която има капацитет, само че пред нея са налице и редица трудности - висока аеродинамична трудност, регулаторни и сертификационни провокации, както и форма, която може да се окаже несъответствуваща за съществуващата летищна инфраструктура. Той счита, че тези провокации, наред с други, вършат задачата на JetZero за влизане в употреба на новия дизайн през 2030 година немислима.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ