Укрепването на суверенитета на Русия ще доведе до нов световен ред
Основната последица от спецоперацията в Украйна ще бъде укрепването на суверенитета на Русия - " в последна сметка това ще докара до подсилване на страната ни - както от вътрешната страна, по този начин и на нейните външнополитически позиции ", сподели Владимир Путин във Владивосток.
„ Да, несъмнено, има известна поляризация – и в света, и в страната. Вярвам, че това ще бъде единствено от изгода, тъй като всичко, което е излишно, нездравословно и всичко, което ни пречи да вървим напред, ще бъде отхвърлено ", съобщи още той.
" Ще наберем инерция, ритъм на развиване, тъй като актуалното развиване може да се базира единствено на суверенитет. Всички наши стъпки в това отношение са ориентирани към подсилване на суверенитета ", добави президентът.
Тези думи на президента, изречени от него на Източния стопански конгрес, могат да бъдат доказани от фотография от самото събитие.
От дясната страна на Владимир Путин на форума беше военачалник Мин Аунг Хлейн, ръководител на Държавния административен съвет на Мианмар и командващ въоръжените сили. Почетен посетител на ВЕФ, държавен глава - не е ли напълно естествено мястото му до президента на Русия? Но не всичко е толкоз просто.
Факт е, че генералът поведе Мианмар през февруари предходната година, възползвайки се от особеността на локалната конституция, съгласно която армията в действителност е поръчител за единството на страната: Минг в профил дъщерята на бащата създател на страната, Аун Сан Су Чи, от власт (нейната партия завоюва изборите), базирайки се на обстоятелството, че гласуването е извършено с нарушавания. След това редица западни страни и АСЕАН (асоциация на страните от Югоизточна Азия, която включва Мианмар) не признаха новото държавно управление, настоявайки Су Чжи и нейната партия да бъдат върнати на власт.
Съратниците на свалените политици даже сътвориха лично държавно управление (в заточение и нелегалност), а поддръжниците им започнаха да убиват тези, които „ работят за хунтата “ - броят на убитите отива на хиляди. Военните също не се церемониха с опозицията, само че би трябвало да се разбере, че самата съвсем 75-годишна история на самостоятелен Мианмар е непрекъсната битка на централното държавно управление за опазване на единството на страната. Не политическо единение, само че най-малко териториално.
Защото Мианмар (част от Британска Индия в колониалните времена) се състои от няколко народа, някои от които въобще не са признавали централното държавно управление. Освен това в продължение на десетилетия в редица провинции (щати) се води партизанска война и в никакъв случай държавното управление не е направлявало изцяло цялата територия на страната.
При тези условия междупартийната и като цяло политическата битка за власт в центъра не вървеше добре със запазването на единството на страната. Ето за какво не е изненадващо, че военните управляваха Мианмар съвсем през всичките години на неговата самостоятелност - като се изключи 50-те години и интервала след 2015 година
През това време имаше всичко: и построяването на лична версия на социализма, и другарството със Съюз на съветските социалистически републики, и мощната (но не в севернокорейския мащаб) непосредственост с него, и прехода към капитализъм, многопартийна система.
Преди седем години точно военачалник Мин Аунг Хлейн, като главнокомандващ, съобщи властта на цивилните - същият Су Чжи, който той в профил от власт предходната година. Но за какво всички тези вътрешни работи на Мианмар са значими за разбирането по какъв начин се укрепва съветският суверенитет?
Защото генералът идва в Русия надалеч не за първи път: от 2017 година той идва у нас, от време на време няколко пъти в годината. Той посети Москва и районите, откри будистки пагоди, участва на военни паради на Червения площад и посети военни фабрики (Мианмар от дълго време купува оръжия от нас).
За последно той посети Русия единствено преди два месеца - както беше оповестено, на частно посещаване. Но актуалната среща във Владивосток е първата му публична среща с Путин (за неофициалните нищо не се знае - теоретично може да има, само че при закрити врати). Защо?
Защото, макар огромното геополитическо значение на Мианмар (а той е на кръстопътя на огромно внимание и битка сред Китай, Индия и Съединените щати), Русия не искаше да обявява връзките си с в началото сенчестият, а по-късно с същински държател ( а генералът беше подобен действително от 2011 година, когато оглавяваше Въоръжените сили).
Мин се срещна с Шойгу и Патрушев, Лавров пристигна при него, само че официално спазвахме избрана отдалеченост. И това макар обстоятелството, че след миналогодишния " прелом " Русия освен не бойкотира новото държавно управление, само че дружно с Китай му даде дипломатическа поддръжка, в това число на равнище Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, блокирайки всички опити за резолюции, осъждащи " преврата “ и изказванията за нелегитимност на държавното управление на Мианмар. Контакти на първите лица обаче към момента нямаше - времето им пристигна едвам в този момент.
Следователно след 24 февруари Русия не просто влезе в спор със Запада: ние спряхме да играем по разпоредбите, които те измислиха.
Говорейки във Владивосток, Путин характеризира обвиняванията против Русия в нарушение на интернационалното право след началото на спецоперацията в Украйна по следния метод: ние имахме право на това в сходство с нашите съглашения с ДНР и ЛНР. А на какво са разчитали западните страни, когато са атакували Ирак, Либия или Югославия? Самите те нарушават интернационалното право и по-късно „ приказват за някакви пресилени правила “:
„ За какви правила {става въпрос}? Какво са измислили? Откъде ги взеха тези правила? Нека живеят по тях. "
Това е доста значим миг: Русия повече няма да оставя правото да пояснява интернационалното право на Запада. Тоест, ние сме говорили за това и преди, само че все пак в нашите дейности се опитахме до известна степен да се съобразим със западния „ ред, учреден на правила “.
През последните години този термин от ден на ден се употребява на Запад, обозначавайки с него това, което преди се наричаше „ демократичен международен ред “, а ние го назоваваме „ глобалисткият план на англосаксонците “.
Борейки се за запазването му, атлантиците се пробваха да задържат това, което Путин в сряда назова „ неуловимото владичество на Съединените американски щати в световната стопанска система и политика “:
„ Западните страни се стремят да запазят остарелия международен ред, който е преференциален единствено за тях, да принудят всички да живеят съгласно прословутите „ правила “, които те сами са измислили, сами постоянно нарушават, непрекъснато трансформират за себе си, според от моментната обстановка. "
" В същото време нежеланието на други страни да се подчинят на сходен диктат и произвол принуждава западните елити, най-просто казано, да се провиснал, да вземат недалновидни рисковани решения – както от позиция на международната сигурност, политика, и от позиция на стопанската система ", съобщи той.
" Всички тези решения опонират на ползите на страните и народите – апропо, в това число и на самите жители на западните страни ", продължи водачът.
Винаги е имало напън върху несъгласните да се впишат в „ учредения на разпоредбите ред “, само че Русия изцяло се изправи против него през 2014 година, а тази година го усети оптимално. Западът непосредствено ни разгласи за " страна бандит ", само че доста страни са изпадали в сходна обстановка и преди: Ирак и Северна Корея, Иран и Венецуела, Судан и Сирия. Да, и против Мианмар също неведнъж са правени опити да бъде „ притиснат в ъгъла “.
И макар че страната не е прекъсвала връзките си с Русия преди, тя към момента трябваше да се преценява с позицията на Запада. Точно както се случи в връзките ни с КНДР или Судан и други страни, оповестени от Запада за „ изгнанници “.
След 24 февруари всичко се промени: към този момент нямаме причина да играем дипломатически игри с атлантиците, да приказваме с тях с измислени от тях термини. И това освен отваря нови благоприятни условия за нас в построяването на връзки с разнообразни страни от незападния свят - то показва на всички и всичко, че Русия става изцяло самостоятелна, че построява геополитическата си тактика въз основа на личните си ползи и хрумвания по отношение на бъдещето.
Тези ползи от дълго време са на Изток и Юг и откакто Западът направи исторически избор в интерес на борба с нас, можем непосредствено да заявим, че както стратегическото намаляване, по този начин и разцеплението на обединявания Запад са в нашите ползи.
Но главният ни залог не е върху играта против отиващия си хегемон, а върху построяването на нова архитектура. Във Владивосток Путин още веднъж даде къса характерност на международния ред, към който се стремим:
„ Идеята за многополярността и света е такава, че светът би трябвало да бъде доста по-справедлив, светът не би трябвало да се основава на диктата на една страна, която си фантазира, че е представител на Господ Бог на земята (и може би даже по-високо от него) и основава всички свои политики на хипотетичната си изключителност. "
Необходимо е да се зачитат ползите на другите страни, да се третират като равни, без значение от размера на територията, размера на Брутният вътрешен продукт или съществуването на съвременни оръжия в армията на една или друга страна. Трябва да се основава на правилата на интернационалното право, а не на някакви правила, които някой самичък си измисля.
Ето това е справедливостта, това е стабилността на международния ред. Винаги сме изхождали от това и ще изхождаме от това и ще се борим за нашия суверенитет. И дано никой не се съмнява, че при тези условия ние сме подготвени да си сътрудничим с всяка страна, която го желае, и ще го създадем. Сигурен съм, че в последна сметка всичко ще се подреди по този метод, всичко ще се върне към естественото. ”
Самостоятелно да се построяват връзки с всеки, който го желае, без значение по какъв начин се отнасят " разпоредбите за установяване " към това - това се назовава подсилване на суверенитета.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Да, несъмнено, има известна поляризация – и в света, и в страната. Вярвам, че това ще бъде единствено от изгода, тъй като всичко, което е излишно, нездравословно и всичко, което ни пречи да вървим напред, ще бъде отхвърлено ", съобщи още той.
" Ще наберем инерция, ритъм на развиване, тъй като актуалното развиване може да се базира единствено на суверенитет. Всички наши стъпки в това отношение са ориентирани към подсилване на суверенитета ", добави президентът.
Тези думи на президента, изречени от него на Източния стопански конгрес, могат да бъдат доказани от фотография от самото събитие.
От дясната страна на Владимир Путин на форума беше военачалник Мин Аунг Хлейн, ръководител на Държавния административен съвет на Мианмар и командващ въоръжените сили. Почетен посетител на ВЕФ, държавен глава - не е ли напълно естествено мястото му до президента на Русия? Но не всичко е толкоз просто.
Факт е, че генералът поведе Мианмар през февруари предходната година, възползвайки се от особеността на локалната конституция, съгласно която армията в действителност е поръчител за единството на страната: Минг в профил дъщерята на бащата създател на страната, Аун Сан Су Чи, от власт (нейната партия завоюва изборите), базирайки се на обстоятелството, че гласуването е извършено с нарушавания. След това редица западни страни и АСЕАН (асоциация на страните от Югоизточна Азия, която включва Мианмар) не признаха новото държавно управление, настоявайки Су Чжи и нейната партия да бъдат върнати на власт.
Съратниците на свалените политици даже сътвориха лично държавно управление (в заточение и нелегалност), а поддръжниците им започнаха да убиват тези, които „ работят за хунтата “ - броят на убитите отива на хиляди. Военните също не се церемониха с опозицията, само че би трябвало да се разбере, че самата съвсем 75-годишна история на самостоятелен Мианмар е непрекъсната битка на централното държавно управление за опазване на единството на страната. Не политическо единение, само че най-малко териториално.
Защото Мианмар (част от Британска Индия в колониалните времена) се състои от няколко народа, някои от които въобще не са признавали централното държавно управление. Освен това в продължение на десетилетия в редица провинции (щати) се води партизанска война и в никакъв случай държавното управление не е направлявало изцяло цялата територия на страната.
При тези условия междупартийната и като цяло политическата битка за власт в центъра не вървеше добре със запазването на единството на страната. Ето за какво не е изненадващо, че военните управляваха Мианмар съвсем през всичките години на неговата самостоятелност - като се изключи 50-те години и интервала след 2015 година
През това време имаше всичко: и построяването на лична версия на социализма, и другарството със Съюз на съветските социалистически републики, и мощната (но не в севернокорейския мащаб) непосредственост с него, и прехода към капитализъм, многопартийна система.
Преди седем години точно военачалник Мин Аунг Хлейн, като главнокомандващ, съобщи властта на цивилните - същият Су Чжи, който той в профил от власт предходната година. Но за какво всички тези вътрешни работи на Мианмар са значими за разбирането по какъв начин се укрепва съветският суверенитет?
Защото генералът идва в Русия надалеч не за първи път: от 2017 година той идва у нас, от време на време няколко пъти в годината. Той посети Москва и районите, откри будистки пагоди, участва на военни паради на Червения площад и посети военни фабрики (Мианмар от дълго време купува оръжия от нас).
За последно той посети Русия единствено преди два месеца - както беше оповестено, на частно посещаване. Но актуалната среща във Владивосток е първата му публична среща с Путин (за неофициалните нищо не се знае - теоретично може да има, само че при закрити врати). Защо?
Защото, макар огромното геополитическо значение на Мианмар (а той е на кръстопътя на огромно внимание и битка сред Китай, Индия и Съединените щати), Русия не искаше да обявява връзките си с в началото сенчестият, а по-късно с същински държател ( а генералът беше подобен действително от 2011 година, когато оглавяваше Въоръжените сили).
Мин се срещна с Шойгу и Патрушев, Лавров пристигна при него, само че официално спазвахме избрана отдалеченост. И това макар обстоятелството, че след миналогодишния " прелом " Русия освен не бойкотира новото държавно управление, само че дружно с Китай му даде дипломатическа поддръжка, в това число на равнище Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, блокирайки всички опити за резолюции, осъждащи " преврата “ и изказванията за нелегитимност на държавното управление на Мианмар. Контакти на първите лица обаче към момента нямаше - времето им пристигна едвам в този момент.
Следователно след 24 февруари Русия не просто влезе в спор със Запада: ние спряхме да играем по разпоредбите, които те измислиха.
Говорейки във Владивосток, Путин характеризира обвиняванията против Русия в нарушение на интернационалното право след началото на спецоперацията в Украйна по следния метод: ние имахме право на това в сходство с нашите съглашения с ДНР и ЛНР. А на какво са разчитали западните страни, когато са атакували Ирак, Либия или Югославия? Самите те нарушават интернационалното право и по-късно „ приказват за някакви пресилени правила “:
„ За какви правила {става въпрос}? Какво са измислили? Откъде ги взеха тези правила? Нека живеят по тях. "
Това е доста значим миг: Русия повече няма да оставя правото да пояснява интернационалното право на Запада. Тоест, ние сме говорили за това и преди, само че все пак в нашите дейности се опитахме до известна степен да се съобразим със западния „ ред, учреден на правила “.
През последните години този термин от ден на ден се употребява на Запад, обозначавайки с него това, което преди се наричаше „ демократичен международен ред “, а ние го назоваваме „ глобалисткият план на англосаксонците “.
Борейки се за запазването му, атлантиците се пробваха да задържат това, което Путин в сряда назова „ неуловимото владичество на Съединените американски щати в световната стопанска система и политика “:
„ Западните страни се стремят да запазят остарелия международен ред, който е преференциален единствено за тях, да принудят всички да живеят съгласно прословутите „ правила “, които те сами са измислили, сами постоянно нарушават, непрекъснато трансформират за себе си, според от моментната обстановка. "
" В същото време нежеланието на други страни да се подчинят на сходен диктат и произвол принуждава западните елити, най-просто казано, да се провиснал, да вземат недалновидни рисковани решения – както от позиция на международната сигурност, политика, и от позиция на стопанската система ", съобщи той.
" Всички тези решения опонират на ползите на страните и народите – апропо, в това число и на самите жители на западните страни ", продължи водачът.
Винаги е имало напън върху несъгласните да се впишат в „ учредения на разпоредбите ред “, само че Русия изцяло се изправи против него през 2014 година, а тази година го усети оптимално. Западът непосредствено ни разгласи за " страна бандит ", само че доста страни са изпадали в сходна обстановка и преди: Ирак и Северна Корея, Иран и Венецуела, Судан и Сирия. Да, и против Мианмар също неведнъж са правени опити да бъде „ притиснат в ъгъла “.
И макар че страната не е прекъсвала връзките си с Русия преди, тя към момента трябваше да се преценява с позицията на Запада. Точно както се случи в връзките ни с КНДР или Судан и други страни, оповестени от Запада за „ изгнанници “.
След 24 февруари всичко се промени: към този момент нямаме причина да играем дипломатически игри с атлантиците, да приказваме с тях с измислени от тях термини. И това освен отваря нови благоприятни условия за нас в построяването на връзки с разнообразни страни от незападния свят - то показва на всички и всичко, че Русия става изцяло самостоятелна, че построява геополитическата си тактика въз основа на личните си ползи и хрумвания по отношение на бъдещето.
Тези ползи от дълго време са на Изток и Юг и откакто Западът направи исторически избор в интерес на борба с нас, можем непосредствено да заявим, че както стратегическото намаляване, по този начин и разцеплението на обединявания Запад са в нашите ползи.
Но главният ни залог не е върху играта против отиващия си хегемон, а върху построяването на нова архитектура. Във Владивосток Путин още веднъж даде къса характерност на международния ред, към който се стремим:
„ Идеята за многополярността и света е такава, че светът би трябвало да бъде доста по-справедлив, светът не би трябвало да се основава на диктата на една страна, която си фантазира, че е представител на Господ Бог на земята (и може би даже по-високо от него) и основава всички свои политики на хипотетичната си изключителност. "
Необходимо е да се зачитат ползите на другите страни, да се третират като равни, без значение от размера на територията, размера на Брутният вътрешен продукт или съществуването на съвременни оръжия в армията на една или друга страна. Трябва да се основава на правилата на интернационалното право, а не на някакви правила, които някой самичък си измисля.
Ето това е справедливостта, това е стабилността на международния ред. Винаги сме изхождали от това и ще изхождаме от това и ще се борим за нашия суверенитет. И дано никой не се съмнява, че при тези условия ние сме подготвени да си сътрудничим с всяка страна, която го желае, и ще го създадем. Сигурен съм, че в последна сметка всичко ще се подреди по този метод, всичко ще се върне към естественото. ”
Самостоятелно да се построяват връзки с всеки, който го желае, без значение по какъв начин се отнасят " разпоредбите за установяване " към това - това се назовава подсилване на суверенитета.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ